58685 | 23 март 2016 | 16:38

Италианският професор по конституционно право пристига в София. Джузепе Консоло удържа един политически процес и успява да измъкне не само Антонов, а да постигне оправдаване за България - страна от тогавашния соцлагер, станала жертва на Студената война.

Проф. Джузепе Консоло е роден през 1948 г. Неаполитанец по произход, той е преподавател по конституционно право в Римския университет „Гуидо Карли”.

Преди точно 30 години, на 29 март 1986 г., тогава младият и амбициозен адвокат от италианската столица Джузепе Консоло постига невъзможното - оправдателна присъда за българина Сергей Антонов, обвинен несправедливо и без никакви улики за участие в атентата срещу папа Йоан Павел II през 1981 г., извършен от турчина Мехмед Али Агджа.

Консоло удържа един изцяло политически процес и успява да измъкне не само Антонов, а да постигне оправдаване за България - страна от тогавашния соцлагер, станала жертва на амбициите на участниците в Студената война.

Процесът за „българската следа” изстрелва Консоло нагоре в кариерата. Днес той е начело на една от най-престижните кантори в Рим, с клонове и зад граница.

Освен с право, Джузепе Консоло се занимава и с политика. Бил е депутат и сенатор от десницата – привърженик на Джанфранко Фини, ръководител на партията Бъдеще и свобода за Италия.

Юристът е женен за Наташа Романова, която е близка роднина на последния руски император Николай II. Дъщерята на Джузепе – Николета, е много известна италианска актриса. Красавицата е популярно лице от киното и телевизията.

През май 2015 г. проф. Консоло за първи път след края на процеса през 1986 г. бе поканен в България, за да изнесе лекция в СУ “Св. Климент Охридски”. Той ще се върне в България след близо 30 г., през които никой не го е канил да я посети.

По повод годишнината от оправдаването на Сергей Антонов той отново идва у нас. На 30 март ще бъде удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на Алма Матер, а на 31 март ще участва в конференцията „Процесът срещу България - истината”, както и в представянето на книгата „Сергей Антонов - мъченикът от Рим”.

Джузепе Консоло бе любезен да отговори първо на въпросите на Епицентър.бг.

- Проф. Консоло, преди 30 години, в края на март 1986 г., постигнахте оправдателна присъда за Сергей Антонов, обвинен в заговор за атентата срещу папа Йоан Павел II през 1981 г. Винаги сте казвал, че България и Антонов са невинни. Безнадеждно късно ли е днес да се търси отново изясняване на всички факти и обстоятелства около „процеса на века”?

- Винаги съм бил абсолютно сигурен в невинността на България и на Антонов. По мое мнение това бе ужасна юридическа грешка, допусната още в началото на процеса. Завеждането на делото срещу тримата българи бе плод на фалшиви улики и на подправени факти.
Но истината излезе наяве и бе доказана - нито Антонов, нито България имат нещо общо със стрелбата срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г. на площад „Свети Петър” в Рим.

- Като специалист по конституционно право, как ще обясните завеждането на самото дело?

- Днес всичко е напълно изяснено. Имаме решението на Върховния съд на Италия, което

потвърди, че Сергей Антонов, Тодор Айвазов и Желю Василев не са направили нищо нередно. Оценявам факта, че 30-ата годишнина от оправдателната присъда, която сега отбелязвате в България, е важна годишнина, която да подчертае, че Сергей бе невинен.
Член 27 от италианската конституция потвърждава, че всеки е невинен до намиране на доказателства за вина. А от самото начало на делото Сергей Антонов бе третиран, все едно че е виновен, имаше презумция за виновност, а не за невинност.

- Как успяхте да останете убеден цели четири години, че в крайна сметка правото и истината ще възтържествуват в този толкова сложен случай, в дело, водено в максимално усложнена международна обстановка?

- Полагахме огромни усилия, за да преобърнем играта в наша полза. Аз постепенно открих доказателства за невинността на Сергей. Паралелно се стремяхме да бъде уважена презумпцията за невинност на обвиняемия. Прокурорът от своя страна опитваше да убеди съда в предварително скалъпени доказателства за вина.
Нека дам пример. Ако вие сте замесена в престъпление и получите обвинение, прокурорът трябва да открие доказателства, че сте виновен, да ги представи и да ги докаже пред съда. А не обратното.

- Как решихте да се заемете с тази „изгубена кауза” в очите на всичките ви колеги в Италия?

- Аз обичам големите предизвикателства. А в началото то наистина бе огромно. Аз го приех, подобно на всички приятели, които искаха да докажат, че Антонов не е виновен. Постепенно всички медии и общественото мнение се убедиха, че той не е направил нищо. Но бе много, много трудно.

- Кой първо се свърза с вас от българска страна?

- Първият човек, с когото се запознах, бе посланик Венелин Коцев, за съжаление вече покойник. След това контактувах с посланик Райко Николов, както и с пълномощен министър Людмил Попов, временно управляващ посолството. Работих и с други български колеги, които търсеха най-добрия път за излизане от този случай.

- А най-трудният за вас момент в процеса?

- Когато съдът отхвърли моята молба Антонов да бъде пуснат на свобода, защото няма представени категорични доказателства за вината му. След отхвърлянето на петицията ми бе разпореден домашния му арест, който остана по време на процеса. Съдията отказа свобода за клиента ми и това бе голям удар за мен.

- Как общувахте с него?

- Домашният му арест бе постановен точно срещу университета, където работя и до днес. Така че два-три пъти седмично ходех при него да го видя и да разговаряме.

- След края на процеса имали ли ли сте контакт със Сергей?

- След като той си замина за България, никога повече не съм го чувал, нито виждал.

- Процесът бе политически, продиктуван от сложни геостратегически интереси в разгара на Студената война. Но вие успяхне докрай да сте убеден, че върховенството на закона, а не политиката ще възтържествуват.

- Беше напълно ясно, че делото е заведено по политически причини. Аз обаче опитах да намеря юридическия изход. Смятам, че много хора опитаха да се намесят. Например журналистката Клеър Стърлинг ( от Би Би Си, смятана за авторка на „българската следа”, б.р.), която бе абсолютно сигурна във вината на Антонов от самото начало.
Но аз бях напълно убеден в обратното. Бе много важно да говорим не само за неговата невинност, но за невинността на България, на вашата страна. Затова процесът бе толкова важен. Близките отношения на София с Москва в онези години също допринесоха за това. Виновността на България щеше да означава вина за Русия и обратното. Такива бяха времената.

- Вие идвате след броени дни в България. Вашето послание към нас, българите?

- Бъдете горди с Антонов, бъдете горди със страната си!