На новогодишния концерт на Виенската филхармония на 1 януари, излъчен директно в 90 страни, националното ни самочувствие подскочи. Дизайнер на дрехите на танцьорите за студентската полка беше българинът Петър Петров. И това бе споменато в дикторския текст.
Дизайнерът подава енергично ръка и с широка усмивка показва ателието си – голямо, светло, с десетки дрехи по закачалките. Тук работят трима души, само той е българин. В неговия живот нещата са се „случвали“. Мечтаел е да прави мода и тя вече е факт – екстравагантна, елитна, с меки форми, запомняща се. Така призванието, съчетано с труд, го издига от занаятчийското „шия“ до артистичното „творя“.
Кройката на възхода
Роден е в Украйна - майка му е оттам, но Петър идва в България още след раждането. За да има занаят, завършва икономическия техникум в София - баба му била счетоводителка. Не съжалява, защото наученото тогава му помага. Иначе сметките му води счетоводна фирма, както на всички компании в Австрия. Дрехите - не като парцалче за обличане, а като възможност за изява, винаги са го вълнували. „Майка ми цял живот шие. Израсъл съм сред игли, конци и платове. Даже и сега за облеклата от коприна (много труден материал) се доверявам на нея“, разказва Петър.
В Австрия дошъл по желание, в модата влязъл по призвание, но... по заобиколен път. Учил една година геология в София, обаче все гледал към Виена. През 1998 г. бъдещият геолог се прехвърля в Австрия. Един семестър учил немски, но кандидатствал и в Университета за приложни изкуства на Виена и го приели от раз! „Родителите ми помогнаха с каквото могат, но възможностите им бяха малки - споделя Петров. - Парите им стигнаха за първия наем и да си платя курса по немски. На втория или третия ден вече работех каквото намеря...“
В университета учел, кроял, правел модели. С мъжки колекции се занимава от 2004 г., а още на следващата го забелязват на „Прет-а-порте“ в Париж. От 2008 г. навлиза и в дамската висша мода. Сега прави по 4 колекции годишно с около 50-60 модела на сезон за мъже и жени. Последното му участие в ревюта е през октомври 2014 г. в Париж. Поръчките от него вече са дошли, сега подготвя дрехите. Отскоро е дизайнер и на обувки - произвеждат се в Италия във фирми, които работят за реномирани марки като „Шанел“. Цената им тръгва от 700 евро за чифт. Скъпи са и дрехите, които Петър Петров създава.
Работи с български фирми, продава по света
Дизайнът на всичко, което стига до ревютата и магазините, се прави в Австрия, а 6-7 български фирми работят за марката „Петър Петров“. Тя е добре дошла в най-скъпите магазини в цял свят. Засега най-големият пазар е Хонконг. Там отива 40 на сто от продукцията. Негови клиенти живеят в Австрия, Швеция, Швейцария, Италия, Германия, Южна Корея. В България все още няма магазини, които предлагат моделите му. Проблемът не е в усета на българите, а в платежоспособността им. „Сънародниците ни с по-високи
доходи пазаруват обикновено в „Зара“, която копира скъпите дизайнери и предлага големи серии на поносими цени, и в „Бенетон“. Нашите дрехи, казва Петър, са поне три пъти по-скъ- пи.“
Поръчки при него прави и певицата Къртни Лав. Целта на Петров е да установи трайни контакти с Холивуд, затова често пътува до САЩ. Но засега неговият моден град е Виена. „За да имам същия стандарт в Лондон, са ми потребни поне 5 пъти повече доходи. Същото е и в Париж. В Ню Йорк, където често ходя, е интересно, но пък хората там работят денонощно...“
Българинът признава, че не познава никого нито във Виенската опера, нито във филхармонията. „Избраха ме, защото работата ми в Австрия е позната и за първи път националната телевизия (ORF) искаше да въз ложи този проект на тукашен дизайнер. Досега костюмите са изпълнявани от големи имена на модата като Вивиан Уестууд и Валентино. В началото на миналата година ми се обадиха от ORF да ме попитат дали предложението им представлява интерес. Оставаше само да потвърдя.“
Петър приема с амбицията да представи 5 костюма, за да защити австрийските успехи в дизайна. Нищо че и по паспорт е българин. Защото австрийската държава е инвестирала много пари в развитието му. От девет години той и екипът му печелят културни проекти, програми на Европейския съюз. Наградата е по 100-200 хиляди евро, с които финансират разработването на мострени колекции.
След новогодишния концерт на Виенската филхармония Петър Петров не се е събудил милионер. Защото това е задача с повишена трудност дори за кадърните в Австрия. „Заплащането не беше от значение… Това бе голяма чест за мен! Спечелихме, че работихме с невероятни професионалисти от ателието на операта. Концертът беше невероятна реклама за нас. Зад нея обаче стоят труд и съзидателност.“
„Дали на 38 години се смятам за успял човек? На път съм да кажа „да“, но никога не съм докрай доволен. Искам да разработим пазара в САЩ, да успеем и с аксесоарната линия за чанти и обувки, да създадем австрийска луксозна марка. А това не е лесно. За мен успелият човек знае какво прави, има амбиция, цели. Нещо постоянно го човърка отвътре.“
Според него няма универсална рецепта за успех. Просто трябва да създадеш нещо, което да интересува хората. „Желанието ми е да създам дрехи, които да са емоционален успех. Иначе нямам кола, даже и шофьорска книжка, ателието ми е моят дом. С някои от клиентите, които вече са ми и приятели, прекарвам и свободното си време. Най-големият лукс за мен са многото пътувания, посещения на интересни мeста и срещи с вдъхновяващи личности.“