24827 | 26 авг. 2016 | 17:50

Падането на европейските визи за Турция ще задълбочи проблемите по сигурността за страната ни

Какво точно е казал турският премиер Бинали Йълдъръм на Бойко Борисов при срещата им в Истанбул, остава информация за тях двамата. Както и съдържанието на „поръченията“, който Борисов обяви, че си е записал точно, за да предаде на канцлера Меркел в Берлин.

Надали обаче в тях ще има нещо, което тя да не е чувала вече от турската страна. Анкара продължава да настоява „ЕС да изпълни споразумението с Турция“ (за визите, б.р.). А е общоизвестно, че условията за това не са изпълнени от турска страна и докато това не се случи, промяна в европейската позиция не може да се очаква.

В случая словесните послания минават на заден план. Важно е друго – ролята на посредник, която българският премиер получи като неочакван дар от политическата съдба, бе сведена до тази на вестоносец. Надали този вестоносец е толкова лош, че да бъде „убит“ (политически) на срещата в Берлин утре. Защото вече стана ясно, че новините, които ще занесе, са добре известни.

Но е наивно да смятаме, че европейските партньори на Борисов в лидерската среща в Берлин ще оставят незабелязан факта как той отново се превърна в говорител на турската страна. Преди почти година ситуацията бе същата – българският премиер дойде на форум на Института за стратегии и анализи директно от среща на върха в Брюксел и обясни, че е изложил там идеята на Ердоган за изграждане на буферна зона в Сирия.

От разговорите в Истанбул изпъкна и едно противоречие. От една страна Бойко Борисов – правилно – наблегна няколко пъти на факта, че двустранните решения няма да сработят и е необходимо общоевропейско решение на въпроса с бежанците и турските искания. От друга – подкрепяйки безусловно Анкара в натиска ѝ  за падане на визовия режим за Европа, българският лидер се самоизолира от своите 26 колеги в ЕС в полза на двустранни ангажименти. А той го прави, за да има гаранция от Турция, че мигрантският поток няма да залее България.

Има и трети, много важен акцент – опитите на всяка държава, особено на тези от Вишеградската група, да се спасяват поединично от бежанците (също подчертавани от премиера) правят още по-наложително постигането на европейски гаранции за България. Което става твърде трудно при условие, че сядаш на масата в Берлин като самоизявил се безкритичен говорител на турския интерес.

И още един логичен въпрос – ако ЕС разреши на турците да пътуват безвизово, това с какво пряко би допринесло за спиране на бежанския поток, в момента локарлизиран в южната ни съседка?

Най-очевидният отговор е – огромна вълна от турски граждани ще се юрне през България на път за Европа. При капацитета на българските власти, които са с ограничен финансов ресурс заради отказа на ЕС за силна подкрепа – ще бъде невъзможно този поток да бъде контролиран надеждно от гледна точка на сигурността. Казано с прости думи – с турски личен документ за самоличност през територията на страната ще могат да преминават, а защо не да остават – всякакви личности. Колко от тях ще бъдат потенциална заплаха за националната сигурност?

За да се справи с този бъдещ проблем, България отново опира до европейската солидарност. Изразена не в думи, а в техника, жива сила, пари и организационен капацитет.

Борисов призна в Истанбул, че въпреки прекрасните отношения между двете страни, след тези разговори не е станал по-спокоен. Сега ще трябва светкавично да измисли ход, с който да успокои европейските си колеги. В противен случай търсената от него общоевропейска солидарност пак няма да сработи, поне за България.