10541 | 6 окт. 2015 | 14:48
България, която наложи вето върху изпълнението на руския проект „Южен поток“ в края на 2014 г., иска да стане газов хъб (разпределител – бел. ред.) на изхода на руския газопровод от Черно море. Зам.-министърът на енергетиката Антон Павлов съобщи пред „Известия“, че българското правителство ще настоява за разширяване на пропускателната способност и за удължаване на „Турски поток“ (който замени „Южен поток“) до българския хъб или до строящия се газопровод Гърция-България. Предполага се, че този интерконектор ще се превърне в своеобразна врата към европейската газотранспортна система.
Към момента е разработен проект на договор между Русия и Турция за една линия от „Турски поток“, която трябва да завърши на границата между Гърция и Турция, тоест без каквото и да било участие на България. Последната не иска да остане всрани от проекта.
„Сега ние подготвяме заедно с Гърция инвестиционно споразумение за строителството на интерконектора, който трябва да свърже Гърция с бъдещия газов хъб в нашата страна – каза Павлов в кулоарите на форума „Казенерджи“. - Ако Русия успее да се договори с Турция за строителството на втора линия до Гърция, ние сме готови да обсъждаме получаването на газ по нея. Нашето предложение е руският газ да минава през бъдещия интерконектор между Гърция и България или директно да се свърже тръбата от Турция с българския хъб.“
Проектът за интерконектора IGB (Interconnector Greece–Bulgaria; делът на българското Министерство на енергетиката в него е 50%, а по 25% притежават гръцката DEPA S.A. и италианската Edison SpA) е създаден за диверсификация на доставките на газ в Евросъюза, тоест за частично заместване на руския газ.
IGB ще се използва за получаване на газ по две други строящи се магистрали – от терминала за втечнен газ в гръцкия град Кавала и от тръбопровода TANAP, който се строи в Турция за доставка на газ от азербайджанското находище „Шах Дениз“. Този газопровод ще минава покрай IGB и ще достига до Албания и Италия. Неговият годишен капацитет ще бъде 20 млрд. куб. м. Това е повече от първоначалната мощност „Турски потока“ (15,5 млрд. куб. м – бел. ред.)
„Наистина, проектната мощност на IGB засега е едва 3 млрд куб. м годишно. Договореният азербайджански газ е 1 млрд. куб. м годишно, като доставките ще започнат от 2020 г.“, каза Павлов. Според плановете на българското строително министерство изграждането на IGB ще започне в началото на 2016 г. Еврокомисията вече отдели за него 150 хил. евро от планираните 210 млн. евро. Първият газ може да бъде доставен по интерконектора през 2018 г.
„Около 500 млн. куб. м ние ще можем да получаваме от Гърция. Така (в IGB) ще остават още 1,5 млрд. куб. м свободни мощности, които ще могат да се използват за пренос на руски газ - смята събеседник. - Мощностите могат да бъдат увеличени, това е въпрос на преговори.“
Интересът на българските власти към руския проект се обяснява преди всичко с тяхното отдавнашно желание да построят в страната газов хъб за управление на доставките по TANAP. Засега не става дума за увеличаване на вноса на газ за нуждите на самата България (нейното потребление е до 3 млрд. куб. газ годишно, които се получават почти на 100% от Русия през Украйна), подчертава Павлов. Вариантите ще могат да се обсъдят на следващото заседание на руско-българската междуправителствена комисия в края на октомври, добави Павлов.
От Edison SpA не дадоха коментари за „Известия“. Включването на трети страни в проекта IGB е възможно в рамките на нормативно-правната база на ЕС, съобщи представителят на DEPA S.A. Димитриос Манолис.
В същото време споразумението за „Турски поток“ се отлага. То ще бъде подписано не по-рано от декември 2015 г. - януари 2016 г., тъй като в Анкара още не е сформирано правителство, съобщи министърът на енергетиката на Русия Александър Новак в началото на октомври. Освен това няма ясна договореност за броя на линиите. Засега се разглежда въпросът за изграждане на две тръби от „Турски поток“ с обща пропускателна способност 31,5 млрд. куб. м газ годишно, уточни министърът, макар че в последния проект за споразумение, подготвен от Турция, е записана само една тръба – 15,5 млрд. куб. м. При това в сценария само с една линия не се предвижда експорт на газ извън Турция. Накрая Турция не иска да подписва споразумение за газопровода, преди да е съгласувана отстъпката от цената на руския газ. Тя може да достигне 10,25%, каза Новак. Ориентировъчно пускането на „Турски поток“ е планирано за декември 2016 г.
По-рано България виждаше Русия като основен доставчик за своя хъб, като разчиташе да получава газ по тръба от проекта „Южен поток“, припомни Павлов. Станислав Митрахович от Фонда за национална енергийна безопасност също напомни, че през декември 2014 г. „Южен поток“ беше отменен именно заради позицията на България, която протакаше издаването на разрешителни за строителството на морския участък от газопровода.
Интересното е, че България продължава морските изследвания по отменения проект, каза Павлов, като обясни това с факта, че българското правителство „досега не е получило официално известие за прекратяването на проекта, имаше единствено изказвания на руското ръководство“. В рамките на „Казенерджи“ колегите даже изказаха недоумение по повод използваното от Павлов понятие „Южен поток“, но той настояваше на своя аргумент.
„Освен това Русия до момента не е изкупила 50-процентния дял на българските власти в смесеното дружество „Южен поток България“ АД, което трябваше да построи сухопътната част от газопровода“, посочи Павлов.
Русия едва ли ще рискува отново, смята Митрахович. Затова неголямо разклонение към българо-гръцкия или към друг неруски тръбопровод – това е максимумът, на който могат да разчитат българските власти, предполага експертът. Препятствие пред „Южен поток“ беше чисто политическото решение, наложено на България от ЕС и САЩ.
Сега българите са подтикнати към участие в проекта по икономически причини, като опасността от загуба на приходи от транзита, потвърди старшият консултант на Балтийския център за социални изследвания Олег Андреев. За миналата година България е получила 100 млн. евро от транзита (0,7% от приходите в бюджета на страната). “Това кара България да продължава работа даже по отменения проект „Южен поток“, за който българските власти продължават често да говорят“, отбеляза събеседникът.
Има също така вероятност „Турски поток“ все пак да влезе на територията на Евросъюза и да попадне под действието на антимонополния „трети енергиен пакет“ (Турция не влиза в ЕС, затова се налага точката за продажби да се направи на нейната граница). Европейските страни партньори на „Газпром“ постепенно убеждават Русия да докара „Турски поток“ до тръбата Eastring (от 2018 г. тя ще съедини Словакия, България, Унгария и Румъния, а пропускателната й способност ще бъде 20 млрд. куб. м годишно).
Така например през юни 2015 г. Словакия предложи на Русия да се присъедини към системата чрез удължаване на „Турски поток“ до българския хъб. Словакия е голям транзитьор и доставчик на ревърсивен руски газ за Украйна. През 2014 г. Словакия е получила от транзита 630 млн. евро (около 2% от приходите в бюджета на страната). Идеята руската тръба да се включи в Eastring беше подкрепена в разговор с „Известия“ и от министъра на енергетиката на Румъния Андрей Доминик Гереа.
„Сега в Европа има твърде много газови проекти на хартия. Мина повече от година, а ние все още обсъжданме кой проект повече ни харесва. Ние просто губим време. Например, има два конкуриращите се проекта – азербайджанският TANAP и руският „Турски поток“. Въпросът е в това кой по-бързо ще осъществи проекта си. Руският газ е важен за нас и ако Русия реши да се откаже от транспорта през Украйна и предложи алтернатива, ние ще я разгледаме“, каза министър Гереа пред „Известия“.
През лятото премиерът на Русия Дмитрий Медведев възложи на Министерството на енергетиката да подготви отговор за включването на „Турски поток“ в Eastring. От министерството и от „Газпром“ не направиха коментари.
Превод Епицентър.бг
Мобилна верси
RSS
