17945 | 22 юли 2015 | 12:48

Едни общини са в Средновековието, други правят техпаркове

България е на път да се сдобие с най-новия си орган за борба с корупцията. Ускорител на процеса се оказа не българското гражданско общество, а румънският опит. Новото антикорупционно бюро, инициирано от вицепремиера Меглена Кунева, ще се образува от сливането на три структури - отдел на Сметната палата и двете познати по своята злополучност структури - Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (Комисията „Златанов“) и популярния повече със своето име, отколкото с някаква резултатност, БОРКОР.

Институционалната основа не е обещаваща, остава да видим хората. Кунева заяви, че ще се използва кадровият ресурс на старите структури, което изглежда донякъде рисково. Основната цел на цялото усилие и политическо обещание е борба с корупцията по високите нива. Включени са корупционни проверки, анализи, разследвания. Това например дали нещо е произлязло от вечерята на действащ министър със сръбски мафиотски бос и т.н. Високите нива са видими и удобни, но те далеч не са всичко.

В началото на прехода едни от основните политики за изграждане на демокрацията у нас бяха свобода на словото, изграждане на независими институции, плурализъм, човешки права, децентрализация. Последното е отказ от властови инструменти на централната власт (правителство, парламент) и даване на повече правомощия на местните власти (общински съвети и кметове). В този демократичен процес се споделяха добри практики с градове от Северна Европа, разменяха се делегации. През 2013-а се създаде цял Съвет по децентрализация на държавното управление. В контекста на предстоящите местни избори разговорът за местна власт, корупция, децентрализация и гета е неизбежен.

През годините в България се образуваха феодални общини и квартали на етнически и партийно-мафиотски принцип. Голямата част от общините по Черноморската яка са

проядени от корупция и функционират по свои закони

Несебър дори има собствена партийна система, отделена от тази в страната. Председателят на общинския съвет там беше показно разстрелян. В Елин Пелин станахме свидетели на убийството на кмета. През януари 2015-а началничката на кабинета на кмета на Пазарджик беше разстреляна пред дома й. От МВР обявиха, че има заподозрян и че до дни ще го задържат, а оттогава минаха месеци. Сякаш в обществото се забрави, че в София двама от шефовете на общинското дружество „Паркинги и гаражи“ бяха убити при атентати - единият с куршум в главата на улицата, а другият - запален в дома му. Във Велинград имаше няколко покушения срещу действащия председател на общинския съвет, включително с взривове. Примери има още.

Най-интересните в тази сюжетна линия са общинските съвети. Колективни органи, често съставени от анонимни представители на гражданското общество, които прославят имената си чрез криминалните хроники. Една от причините е липсата на персонална отговорност. Скрити зад колективните решения, съветниците в повечето общини образуват аморфна маса, преплетена помежду си от договорки за гласувания и разпределения на общински постове и активи. В цял свят има подобни явления, но у нас излязоха от контрол. Списъкът с общинските убийства и атентати става прекалено дълъг. Очевидно тази общинска криминална активност е свързана с пари. Бюджетът на София достигна колосалните милиард и половина. Ако става въпрос за любовни отношения, нараненият съпруг може просто да донесе куфар с бельото на съпругата си и да го разпилее по време на заседание на общинския съвет, както се случи в Кочериново. Когато от европейските институции ни натискат за даване на повече права на местните власти, трябва да отчитат и тези факти. За да се спасят животът и здравето на хората от местните власти, държавата трябва да се погрижи за тях, като преосмисли процеса на децентрализация. Централизираната корупция може да е по-лесноуловима и по-контролирана от разпръснатата.

Намаляването на броя на общинските съветници

ще улесни контрола - 61 съветници в София изглеждат прекалено демократично на фона на 33 в Будапеща и 25 в Лондон.

Кметовете са друга опера с феодални оттенъци. През втория мандат обикновено изяждат партиите и създават собствен миниолигархичен свят. Докато са лоялни и носят гласове, безобразията им се преглъщат, а когато вече не са, стават неудобни. Други не се притесняват да се изправят срещу цели изборни машини като кмета на Хасково, който води пунически войни с ДПС. Ако искаме реална децентрализация, трябва да вземем власт от общинските съвети и да я дадем в ръцете на кметовете и областните управители. Да се знае кой носи отговорност за бюджета, недвижимата собственост, образованието. Така на градоначалниците ще е по-трудно да менторстват договорките в съветите, да си правят прикриващи мнозинства или да се крият зад колективни решения. Друга скоба е броят на заместник-кметовете. В София са осем, в Будапеща пет, а в Лондон двама.

Родопската яка има притеснителни тенденции, свързани с ислямизацията на местните общности. Там държавата губи позиции по линия на религиозното отчуждение и чуждестранното финансиране.

Децентрализацията става път към сепаратизъм

Това не трябва да се допуска. Демократичните фриволности днес ще се превърнат в кошмари утре. На бюрата на някои кметове се мъдрят знамена на чужди държави. За жалост държавните структури не са достатъчно силни, за да влязат категорично в тези райони и да наложат конституционния модел на българската държава. В Сърница „арестуваха“ агентите на ДАНС и им счупиха стъклото на автомобила. Вината е на политическия ни елит.

Обособяването на цигански гета има пряка връзка с местните власти. Те са удобен и сигурен резервоар по време на избори. Нарастването на броя им, съчетано с миграцията на останалата част от населението, увеличи тежестта им в демократичния изборен процес. Има много общини, в които никой не може да бъде избран без тези махали. Местните власти станаха заложници на демокрацията. С децентрализация ли се излиза от този омагьосан кръг? Държавата вероятно си мисли, че може единствено чрез службите за сигурност да контролира тези гета чрез водачите им, но това е една илюзия. Много по-влиятелните сръбски служби приключиха печално в Косово по същата схема. Етническото напрежение вече излиза от малките населени места като Катуница и Гърмен и стигна кварталите на София. Местните власти се оказват безпомощни пред въоръжените сблъсъци. Трагична роля на едновременни съучастници и жертви, които не могат да се справят без държавата. Нея я няма там, където трябва да е, а отстъпва от позиции, които трябва да управлява. Кметът на Галиче взе закона в свои ръце и забоде позорния стълб на средата на селото. На част от местното гражданско общество това му харесва, а друга чест не се чувства комфортно. По развитие, качество на живот и население България е надупчена като швейцарско сирене. Едни общини са в Средновековието (оскотели, алкохолизирани, обезверени лица), а други правят технологични паркове и интегриран градски транспорт. Има такива модели, но са предимно в Африка. На този фон общински съветници и служители влизат с по един анцуг в съветите и стават богати като крезове, като формират някакъв псевдоелит. Парите от европейските фондове разпалиха въображението на мнозина и създадоха нови възможности.

Макар и малко, има и обратни примери - сравнително подредени, чисти и добре развиващи се общини. Те заслужават да се самоуправляват и да получават доверието на цялото общество и европейските ни партньори. Държавата обаче е една. Европейското начало трябва да изтърпи борбата с ориенталското.

Въпреки че поговорката е безпределно категорична: рибата се вмирисва откъм главата, новосъздаващото се Бюро за борба с корупцията трябва сериозно да подхване и опашката. Това показва родната действителност. То трябва да има специално звено, което да се занимава само и изключително с местните власти. Децентрализацията трябва да се преосмисли, защото в този си вид и в този момент не е подходяща за България. Западноевропейският модел не работи и не може да работи у нас. Ние сме източноевропейци. Само ако намерим собствен модел и го приложим, имаме шанс да бъдем успешни.