5852 | 15 апр. 2025 | 16:47

Министър Жечо Станков е успял да договори с турския си колега Алпарслан Байрактар до 2 май да се разгледат възможностите за подобряване на позициите и на София, и на Анкара по споразумението между „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“ и „Боташ“.

Българският министър на енергетиката Жечо Станков е успял да договори с турския си колега Алпарслан Байрактар до 2 май тази година да се разгледат възможностите за подобряване на позициите и на София, и на Анкара по споразумението между „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“ и „Боташ“.

Това е станало на 4 април в азербайджанската столица Баку в рамките на 11-ата министерска среща на Консултативния съвет за Южния газов коридор.

Така компаниите от двете държави ще разгледат „задълбочено“ нови варианти за промяна в договора, става ясно от писмен отговор на Станков на парламентарен въпрос, зададен му от депутата от ПП-ДБ Мартин Димитров.

Това е най-новото развитие на сагата за сделката с „Боташ“, която отново доведе до политически сблъсъци. Договорът бе подписан от бившия служебен министър на енергетиката Росен Христов, назначен от президента Румен Радев.

Страната ни плаща 1 млн. лева дневно за капацитет на турската компания "Боташ", който реално не може да използва, стана ясно от думите на енергийния министър Жечо Станков по време на изслушване в парламента на 9 април. Наскоро се разбра, че държавният газов доставчик вече е платил стотици милиони по този договор, и то без на практика да ползва услугата, за която плаща, а от девет месеца изобщо не може да си позволи да плаща. Дружеството не може да прекрати договора, освен ако не плати цялата сума - близо 4 млрд. лева.

Министърът посочи, че в договора е предвиден капацитет за регазификация и съхранение в размер на 1,8 млрд. куб. м, докато на практика възможният обем е до 1,3 млрд. куб. м. Разликата от 500 млн. куб. м, според него, е била "премълчана". Още при подписването на споразумението "Булгаргаз" е предупредил, че България ще трябва да заплаща такса за доставка на 53 200 мегаватчаса (MWh) дневно, независимо дали услугата се използва.

С решение на 49-ото Народно събрание от 19 април 2024 г. беше възложено на министъра на енергетиката да предприеме действия за предоговаряне.

На 27 април миналата година турската страна е била запозната с решението на парламента – на срещата между министрите на енергетиката на двете държави, тогава са участвали и представители на „Булгаргаз“ и „Боташ“.

В периода май-юли 2024 г. е последвала размяна на кореспонденция, включително конкретни предложения за изменение на сключения договор от страна на България.

По-късно, на 1 август, в Анкара е проведена първа работна среща между представители на двете компании, а българската страна отново е изтъкнала нуждата от промяна в сделката заради запазване на финансовата стабилност на „Булгаргаз“ ЕАД. Целта е намиране на взаимноизгодно решение. От „Боташ“ тогава са потвърдили готовност за продължаване на преговорите. Поискано е допълнително време за изготвяне на позиция и предложения по исканията на „Булгаргаз“.

През август миналата година е проведен пореден кръг от преговори между ръководствата на дружествата – този път в София. От „Боташ“ са представили предложения за решения с цел текущо намаляване на финансовата тежест на „Булгаргаз“. Българското дружество обаче е отказало след направен анализ – предложенията са били „неприемливи“, съобщава Жечо Станков.

Последвала е нова размяна на кореспонденция и през октомври 2024 г. е проведена трета работна среща. „От страна на „Боташ“ отново са отказани каквито и да било промени, водещи до ползи само за една от страните“, посочва министърът.

Промяна в позициите няма и след разменена кореспонденция в периода декември 2024 – февруари 2025 г. На 19 март тази година Станков е обсъдил въпроса с посланика на Турция у нас – Н.Пр. Мехмет Саит Уянък. По-късно вече се е стигнало и до разглеждане на възможностите за подобряване на позициите по споразумението, става ясно от отговора на министъра.

Измененията, които София предлага, са съобразени с пазарните нива на предоставяните от „Боташ“ услуги с цел запазване на финансовата стабилност и предимствата на договора. Предвидени са мерки за намаляване на цените, които България трябва да плаща по договора, както и за възможност за едностранно прекратяване на споразумението от „Булгаргаз“.

В писмото до „Боташ“ пише още, че България не е в състояние да извършва плащанията по договора.

Договорът на „Булгаргаз“ с „Боташ“ беше сключен в началото на 2023 г. от служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев.

Споразумението със срок от 13 години дава възможност на България да използва терминали на „Боташ“ за доставката на до 1,5 млрд. куб. метра газ на година. В замяна на Турция се плащат такси и ѝ се дава право да използва българската газопреносна мрежа.

Още след сключването на договора се появиха подозрения, че той е неизгоден за България, а от него може да се възползва и Русия.

Причината е, че България е задължена да плаща близо 500 хил. долара на ден за достъпа до втечнен газ от Турция, дори и да не го използва. Това води до загуба на много пари и пазарен дял за „Булгаргаз“. Освен това договорът няма клауза за предоговаряне и има възможност да се използва за пренасочването на руски газ през страната.

В края на 2023 г. Европейската комисия (ЕК) започна антимонополно разследване на сключения договор.

След съобщението на ЕК в България беше сформирана временна парламентарна комисия, която да проучва сделката.

Комисията приключи работата си през април 2024 г. и изготви доклад с настояване прокуратурата и ДАНС да проверят договора, а енергийният министър да го предоговори. Депутатите в комисията потвърдиха съмнението, че договорът съдържа неизгодни клаузи и ощетява интересите на България.