59291 | 25 авг. 2016 | 16:54
България- мост между Изтока и Запада. От лозунг с хоризонт в бъдеще време, това пожелание става реалност, след като изведнъж се оказа, че две велики сили- Германия и Турция, се нуждаят от спешна взаимна информация от първа ръка.
Ръката е на българския премиер Бойко Борисов, който включи в програмата си непредвиден разговор с турския си колега Бинали Йълдъръм в Истанбул в петък сутринта, преди да отиде на планираната вече „Берлинска среща“, организирана от канцлера Ангела Меркел в края на седмицата след интензивното й турне из всички краища на Европа.
Така за първи път от присъединяването си към ЕС България получава централна роля в голямата световна политическа игра. И има шанс да я използва с извличане на максимални дивиденти в полза на българския интерес. Премиерът Борисов е предварително подготвен за тежкото раздаване на политическия покер, което предстои. Но пък възможността да спечели добра ръка е реална.
Българският интерес в момента е заключен в две големи теми – бежанци и енергетика.
И не само София, но и всички участници в Берлинската среща имат нужда от достоверна информация от турска страна по тях. Затова срещата на Борисов в Истанбул е толкова важна на национална и на европейско равнище.
Ангела Меркел желае да получи информация за обстановката в Анкара преди разговорите с нейните гости в Берлин. Бойко Борисов вероятно ще й занесе послание от турската страна, тъй като и желанието на Йълдъръм е било именно срещата им да се случи преди българският премиер да отиде в Германия.
Опорни точки със съдбовно значение
Бежанците и енергетиката поставят петте опорни точки, които са ключови за България и ще бъдат разиграни от премиера в тази оформила се изключително важна дипломатическа совалка. Те са:
- Недопускане на бежанци, независимо дали върнати от Европа или пуснати от Турция, да залеят България. Ситуацията с броя им у нас става все по-тревожна.
- Извоюване на приемането ни в Шенген от януари догодина.
- Осигуряване на гаранциите, поискани от Путин на европейско ниво за случване на енергийните проекти у нас.
- Преразглеждане на Дъблинския регламент, който би позволил в България да бъдат върнати хиляди мигранти, които в момента са напреднали към централната част на Европа.
- Отбиване на атаките на страните от Вишеградската група, които защитавайки своя интерес, вредят на България за бежанците – именно оттам могат да бъдат препратени обратно десетки хиляди мигранти, които страната няма на кого да върне.
От стенограмата на последното заседание на МС се вижда как премиерът опитва да реши най-страшния въпрос – мигрантския, на двустранна основа с Турция, тъй като в момента разпадът на общностната политика на ЕС не дава друг вариант:
„Не виждам в Европа перспектива за решаване на проблема с мигрантската криза. Виждам панически държава след държава да се спасява поединично и всеки намира някакъв член в Договора на ЕС, който му дава това право, тъй като вече и големите държави в Европа се задъхват, а и обществата им панически почват да се съпротивляват.
До този момент от турска страна имаме разбиране. Всички, които биват задържани в периметъра, и това излиза по сводките при вас като „предотвратени”, означава задържани на границата и приети обратно в Турция. Тъй като споразумението с Европейския съюз не е влязло в сила, това изключва реадмисията. Ние към този момент със съдействието на турската страна действаме с този подход. Официално са върнати 24 човека, а „препятствани” или „предотвратени” са над 26 хиляди.
Германия казва: Ще върнем 20 000 на Унгария. Унгария пък: Ние ще ги върнем обратно на Балканите. А ние от Балканите накъде да ги върнем? Ние не сме ги искали. Ние не сме ги канили. Ние не сме виновни за бомбардировките там. Ние къде да ги върнем? Обратно там? На самолетите за Европа?… Е, за какъв съюз говорим тогава?“.
Вестителят ще бъде ухажван
Получавайки обаче централната роля на вестител между двете големи - Турция и Германия, Бойко Борисов получава и възможността за реален натиск в полза на България – нещо, което досега не е е случвало.
За разлика от древногръцката драма, българският вестител няма да бъде убит, независимо какви новини ще занесе в Берлин. Напротив – той ще бъде ухажван, защото най-ценното нещо в света на политиката е информацията. Независимо дали е добра или лоша. Колкото по-обилна и достоверна е тя, толкова по-добре. А дипломацията се прави обикновено в тънките нюанси, които се оформят от личните впечатления.
Премиерът няма да сгреши, ако поиска по-голяма помощ на европейско ниво за мигрантите у нас. Стотина служители на Фронтекс, които се предлагат като подкрепа, надали ще бъдат достатъчни. Да не говорим, че е справедливо България да получи веднага и обилно европейски средства, за да изгради нови лагери за набъбващите бежанци. Това е и козът за Шенген – влизането там ще улесни неимоверно всяка общностна помощ, която трябва да ни бъде оказана.
Има вече и пример – Австрия предложи армия и полиция на Сърбия, която дори не е член на ЕС. Може би подобен вариант, макар и да бъде интерпретиран като „удар по честта“, ще бъде наложителен и за България, особено ако се стигне до варианта Турция да засили умерено бежанския натиск, за да изнудва Брюксел за още отстъпки спрямо нейните собствени цели.
А това е твърде вероятно и потенциалните щети за България ще бъдат големи.
Новата Европа може да се случи
Колкото и безнадеждно да изглежда, страната ни трябва да настоява още по-интензивно за търсене на общностни решения на ниво ЕС и солидарна политика за бежанците.
Шанс в тази посока дава и самото послание за бъдещето на Съюза, което германският канцлер Ангела Меркел разнася из Европа през тази седмица,предприемайки крайно нетипична за нея огромна обиколка. Тя се среща с 15 европейски лидери от Севера, Юга, Изтока и централната част на Европа, по нейна инициатива и най-вече с нейни усилия.
Посланието на Меркел е: след излизането на Великобритания от ЕС, той няма да е нито елитната общност на шестте държави-основателки, нито клубът на 19-те страни от еврозоната. Това ще бъде Европейският съюз на 27-те, които членуват в него, солидарно вземащи решения и търсещи изход от пропастта.
Меркел не се отчайва от огромните вътрешнополитически проблеми, които има и опитва да разчисти терена навън преди срещата на върха на ЕС в Братислава в средата на септември. Тя за първи път ще се състои без Великобритания. Останалите 27-лидери от съюза обаче трябва да излязат там с обща позиция как ще се развива Европа. А Словакия, която за първи път е ротационен председател на Съюза, има нужда от някой по-опитен, за да се справи с трудното шестмесечно лидерство точно в този момент. И Меркел с готовност й се притича на помощ.
Ще хвърли ли Ангела необходимите мостове?
Някои от южните държави-членки настояват за повече интеграция, най-вече в икономиката – нещо, което под въпрос за Германия след кризата в еврозоната.
В същото време източноевропейските държави настояват за повече правомощия, които да бъдат разпределени между страните-членки и ще търсят свои предложения за срещата в Братислава. В тази група спада и България, която ще настоява за справедливо разпределение на тежестта на бежанската криза между всичики в Съюза.
София не трябва да допусне да се разрасне и идеята за контролирано разселване на бежанци из Югоизточна Европа в замяна на големи финансови инжекции. Никакъв икономически план не може да компенсира цялостна промяна на обществената и етническата ситуация в страната.
Търсена подкрепа от север на юг
Акцентите в совалката на Меркел личат от местоположението на столиците, които обикаля. След като направи мини-среща на върха с лидерите на Италия и Франция – две от най-големите и мощни икономически страни в ЕС, където основна тема бяха мигрантите и сигурността, тя се отправи към Естония. Акцент във визитата - посещението в център по сигурността на НАТО в Талин.
Следващата спирка е евроскептичната Прага – основен критик на германската политика за бежанците. Разговорите с президента Милош Земан, изявен противник на евроинтеграцията, са последвани от среща с премиерите от Вишеградската група във Варшава в петък сутринта – Чехия, Полша, Унгария и Словакия. Консервативното правителство в Полша се нарежда до Чехия в острите критики към Берлин по темата за мигрантите, а Будапеща и самата Братислава не остават по-назад.
Очевидно е, че тук канцлерът ще търси ако не смирение, то поне минимална отстъпчивост от централноевропейските си колеги, които заплашват с масово връщане на бежанци в страните, откъдето са влезли в Европа и с други силно плашещи стъпки за спасение на собствените им държави от бежанската напаст.
Но има още две не по-малко важни теми, които със сигурност са наклонили везните при избора на държавите, които Ангела Меркел обикаля. Това са новата стратегия на НАТО по сигурността, директно насочена срещу Русия, както и конфликтът между Москва и Киев, който винаги е бил сред първостепенните въпроси както за Берлин, така и за Брюксел.
Неслучайно след вишеградците германският лидер в петък късно вечерта ще се срещне, вече в Берлин, на работна вечеря с премиерите на Дания, Финландия, Швеция и Холандия. А веднага след това – с колегите си от България, Австрия, Хърватия и Словения.
Финландия и Швеция не членуват в НАТО и не планират промяна на това статукво в близко бъдеще. Дания от своя страна е сред държавите, които държат най-много на самостоятелната си политика в рамките на съюза, и не участва в еврозоната по волята на своите граждани.
Меркел ще търси потвърждаване във формат ЕС на набелязаните натовски политики от държави, които имат директни граници с Русия и са фактори в Балтийско и Северно море – зони на борба за влияние между тези два центъра на сигурността. Новото затопляне на отношенията между Истанбул и Москва няма как да не тревожи хората, които правят политиката в Брюксел и в основните европейски столици. Както и да се развият тези отношения – в сигурността, енергетиката и борбата с тероризма – това няма да бъде в полза на Европа.
Същото потвърждение на политиката обаче важи и за държавите в Черно море, които членуват в НАТО и са съседи на Русия. Сред тях е България и ако не на разговорите в Берлин, то в Братислава страната ще трябва да заяви позицията си по предлаганите от НАТО промени в Черно море, които ще засегнат геостратегическите оси в света в момента.
Така или иначе основен акцент за Берлинската среща за България остава бежанският въпрос. Пробив по Шенген би бил новина, която ще затъмни всички останали акценти. Които обаче остават все така важни, независимо от това какво ще се случи по „граничната“ тематика.
Мобилна верси
RSS
