19459 | 5 септ. 2016 | 13:59

Стратегически инвеститор ще може да купи до 50% от акциите в хъба

Доставката на руски природен газ за бъдещия европейски газов хъб (разпределител) „Балкан“ в България, както и изграждането на газопровод по дъното на Черно море до Варна ще бъде в центъра на тристранна среща между България, Русия и Евроопейската комисия тази есен. Това стана ясно по време на инвеститорската кръгла маса за газовия хъб „Балкан“, организирана от държавния газов оператор „Буулгартрансгаз“ днес край Варна.

„След като имаме днес подкрепата от ЕК, ще организираме тристранна среща – руската страна, България Европейската комисия“, съобщи премиерът Бойко Борисов.

„На нас не ни е нужно само да ни окуражават. Сега е моментът практически заедно да проведем тристранни срещи – заедно с всяка страна: с Русия, с Азербайджан и представители на ЕК“, допълни премиерът.

Премиерът Бойко Борисов благодари за подкрепата на ЕК за газовия хъб, но предупреди, че сме незаобиколим фактор. Газпром не се яви на срещата за него във Варна.
Борисов говори по време на инвеститорската кръгла маса за изграждането на газовия хъб "Балкан". Той посочи, че България няма да отстъпи от реализацията на проекта.

Газовият хъб "Балкан" има за цел да преразпределя газ, получен от Турция, Румъния, Гърция, български добив и основно от Русия. Това обаче е трудно да се случи, след като представители на Газпром не се появиха на днешната среща във Варна. На нея присъстваха най-големите енергийни компании в Европа, а делегация от Газпром бе договорена. Присъстваха обаче представители на официалните руски власти.

Казвам в прав текст - няма да позволим България да бъде заобикаляна, и правото ни на вето в ЕС ще бъде изпозвано, заяви премиерът Борисов.

По думите му сега е моментът държавата ни да се възползва от геостратегическото си положение за газов пренос.

България винаги е запазвала своята лоялност като член на ЕС, дори когато е търпяла негативи и е доказала, че е част от Европа и от общия енергиен съюз, каза още Борисов.

Той изрази увереност, че сега ЕС няма да позволи страната ни да бъде изключена от газопреносната система и да се превърне от транспортьор в клиент.

„Ние искаме представител на ЕС във всяка среща, за да сме сигурни, че няма пак да ни дойде писъмце за наказателна процедура“, обясни Борисов.

По-късно вицепремиерът Томислав Дончев уточни, че очаква тристранната среща България – Европейска комисия – Русия да се състои още тази есен.

ЕК очаква в срок до 8 ноември „Булгартрансгаз“ да представи предложение за финансиране на предпроектно проучване за газовия хъб „Балкан“, заяви д-р Клаус-Дитер Борхард, директор „Вътрешен енергиен пазар“, генерална дирекция „Енергетика“ на ЕК.

Предстои учредяването на проектна компания „Европейски газов хъб „Балкан“, съобщи изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Георги Гегов. Отначало тя ще бъде 100% държавна собственост – на „Булгартрансгаз“ или на кампанията майка – Българския енергиен холдинг (БЕХ).

По-късно ще има възможност стратегически инвеститор да придобие до 50% от капитала на ппроектната компания, допълни Гегов. В същото време ще се спазва принципът, че сега съществуващата инфраструктура – националните и транзитните газопроводи, компресорните станции, както и газовото хранилище „Чирен“, ще останат държавна собственост.

Пет страни са заявили интерес да доставят газ на бъдещия хъб "Балкан", сред тях е и Русия. Това съобщи премиерът Бойко Борисов във Варна на откриването на инвестиционна кръгла маса за новия правителствен проект.

"Няма да позволим България да бъде заобиколена и ще използваме правото си на вето", заяви Борисов по повод коментара на шефа на "Газпром" Алексей Милер, че няма да има тръба от "Турски поток" към България и доставките на руски газ към Европа ще стават през Гърция.

Европейският съюз е длъжник на страната ни по отношение на газовите доставки, защото България е била лоялна и дисциплинирана и е изпълнила всички европейски изисквания, изтъкна Борисов.

Той призова Европейската комисия да следи за стриктното изпълнение на европейските правила и по отношение на Гърция, ако Русия реши да внася газ в Европа през "Турски поток". Плановете за този газопровод са част от газа да отива за турския пазар, а друга за Европа през хъб близо до турско-гръцката граница.

Газовият хъб "Балкан" ще даде техническата инфраструктурна възможност за конкурентен сблъсък на различни доставчици, заяви вицепремиерът по икономическата политика и еврофондовете Томислав Дончев при откриването на форума във Варна.

В него участват около 35 компании, сред които световни гиганти и регионални играчи с разработвани газови проекти у нас и в региона на Балканите. "Газпром" обаче не изпрати представители.

Заявеният интерес

След като Европейската комисия даде разрешение за изграждането на газовия център "Балкан" вече може да започнат преговорите за събиране на максимални количества газ за него. Предстоят тристранни срещи между Брюксел, София и всеки, който е готов да участва в хъба, каза Борисов.

По думите му към газовия център има заявен интерес от Азербайджан, Туркменистан, Иран, САЩ и Русия.

Преговори с Москва за газовия хъб досега не са били водени, защото той е бил само на идеен проект и без одобрението на ЕК, посочи премиерът. В същото време преди дни руският президент Владимир Путин обяви, че иска "железобетонни гаранции" от България и ЕС, ако Русия реши да прави нова тръба до нашия черноморски бряг.

Източниците за захранване с газ на хъба са няколко - руски газ през нов газопровод или през съществуващия Балканския газопровод (през Украйна и Румъния), от Каспийския регион, втечнен газ от терминалите на Гърция и Турция, както и от собствен добив, каза Томислав Дончев.

Инвестицията

Изграждането на газовия хъб се оценява между 1.2 и 2 млрд. евро в зависимост от това кой вариант бъде одобрен, каза Георги Гегов, изпълнителен директор на "Булгартрансгаз".

През последните години България е направила инвестиции в модернизацията на газопреносната мрежа и капацитетът й се повишава с 15 млрд. куб. метра годишно, каза Борисов.

При разглеждането потенциала на проекта не бива да се разсъждава само за България, която е малък пазар, а да се има предвид потенциалът на целия регион заедно със съседните държави, чийто общ брутен вътрешен продукт е 1.2 трилиона евро, населението достига 126 млн. души, а консумацията на газ надхвърля 70 млрд. куб. м годишно, посочи Дончев.

Плюсове и минуси

Газовият хъб "Балкан" има за цел да насърчи свързаността на всички източници на газ в района на Югоизточна Европа, каза вицепремиерът. Според него проектът не е конкурентен на другите газоразпределителни центрове, които съществуват или се разработват и планират в момента.

Проектът за изграждането на хъба е продължение на инициативата на България и Европейската комисия за създаване на работна група за междусистемната свързаност в региона.

В момента индустриалното производство и урбанизацията привилегироват употребата на природен газ, особено като се има предвид, че това е източникът на енергия, който щади природата най-много, каза Дончев.

Той се позова на статистически данни от последните години, които показват, че електро енергията не може да се конкурира с газа като ценови нива. През 2015 г. световният добив на природен газ е постигнал рекорд, а търсенето нараства с над 1.4% спрямо 2014 г. Цената на синьото гориво е добра предпоставка за увеличаване на потреблението му в индустрията, прогнозира вицепремиерът.

Югоизточна Европа се нуждае не само от междусистемна газова свързаност, но и от икономически подем. Сигурността на доставките и цената на енергийните ресурси, включително на газа, са първостепенен фактор за конкурентноспособността на икономиката, посочи Дончев.

Заели сме се с предизвикателството да положим основите на отворен интегриран газов пазар, допълни той.

Ако страната не реализира проекта за газовия хъб "Балкан" и остане само с газовата си връзка с Гърция, отново ще останем зависими, предупреди Борисов. По думите му рискът е, че страната ни може да се превърне от основен транспортьор на газ за региона във вносител.