Народното събрание през 1990-а и през 2021 година.

За 30 години гласуващите се свиха с три милиона

България тръгва към 12-ите избори за парламент. Повече граждани ли ще гласуват?

3547 | 5 май 2021 | 15:03

Интересът към вота за народни представители зависи не от температурните, а от политическите градуси. В пандемията на 4 април до урните отидоха повече граждани, отколкото през 2014 година


След неуспешното завъртане на конституционната рулетка за съставяне на правителство, 45-ото Народно събрание тръгва към историята като най-кратко просъществувалото в най-новата история на България.

През юли за 12-ти път ще избираме нови представители в законодателната институция.


Повече граждани ли ще отидат до урните или за гъби, на плаж...?

От промяната през 1989 година насам сме гласували 11 пъти за депутати, като най-високата активност страната регистрира при първите демократични избори за Велико народно събрание - 6 333 334 българи пускат бюлетина тогава, а репликата, че някой ще отиде за гъби е съвсем непозната. Тя се появява много по-късно, когато доверието към изборния процес пада, а разочарованието от политическия елит расте.

За сравнение на последните избори на 4 април гласуваха 3 милиона по-малко. Все пак да отбележим – за вот по време на пикови пандемични стойности избирателната активност бе неочаквано висока – белег за силна предизборна мотивация.

Повече избиратели ли да очакваме след два месеца?
Прогнозите засега варират, но основата, на която можем да стъпим е активността при предишни избори, особено тези, които са се провеждали в летните месеци.

Още първите – през 1990 година, бяха през юни. На 10 юни бе първият тур, вторият – на 17-ти. Тогава избирахме 400 депутати за ВНС, които година по-късно окончателно приеха новата българска Конституция. Както вече отбелязахме - активността бе рекордна, залозите – гигантски. Припомняме, че БСП спечели тогава 211 места, основната опозиционна сила СДС – 144. След драматична следизборна нощ, доминирана от съмнения за честността на вота, резултатите в крайна сметка бяха признати.

Следващите два вота – за 36-ото и 37-ото Народно събрание, са есенно-зимни. През 1991 година, когато СДС спечели „с малко, но завинаги“ (по думите на синия тогава Александър Йорданов, сега евродепутат от ГЕРБ/ЕНП), интересът също бе много висок. Вотът бе през октомври, а гласувалите 5 694 764 или 83,9%, като СДС взе само четири места повече от БСП (110 за СДС, 106 за БСП и 24 за ДПС).

 

Датата – 13 октомври, очевидно се оказа фатална за синята коалиция, която спечели с малко и управлява малко. СДС сформира кабинет, начело с Филип Димитров, но след безпрецедентен вот на доверие то падна на 30 декември 1992-а и бе създадено експертното правителство на проф. Любен Беров.

При следващите избори на 18 декември 1994 година избирателната активност вече е с 8 на сто по-ниска или 75,3%.
5 264 448 българи гласуват тогава, а първа политическа сила със 125 места е БСП. СДС се срива до 69, БЗНС-НС и ДП взимат 18 места, ДПС – 15, БББ – 13.

След краха на кабинета „Виденов“ гласувахме на предсрочни избори през пролетта (19 април 1997 за 38-ото НС). Но внимание – активността вече пада под пет милиона и е 4 291 257 или 51 на сто!

 

Припомняме, че ОДС спечели абсолютно мнозинство със 137 народни представители (Демократична левица – 58, ОНС (ДПС) – 19, Евролевица – 14, БББ – 12). Избрано бе правителството на Иван Костов, което изкара първия пълен мандат в най-новата ни история.

 

На 17 юни 2001 година след силна протестна и процарска вълна активността отново скача - 4 568 191 упражняват правото си на глас, а политическото чудо НДСВ спечели от раз 120 мандата.

 

Партията на Симеон Сакскобургготски остана на един мандат от пълното мнозинство, но зад нея стояха близо 2 милиона гласа (1 952 513). ОДС слезе до 830 338 гласа (51 места), Коалиция за България взе 783 372 (48 места), ДПС – 340 395 (21 места). За ОДС сривът бе гигантски – от 137 до 51 народни избраници!

След пълен мандат на коалицията НДСВ-ДПС отново гласувахме през юни (25 юни) и въпреки томболата за участие, избирателите, които отидоха до урните, са рекордно малко - 3 648 176.

 

Парламентарният вот през 2005 година бе първият, когато гласоподавателите паднаха и под 4 милиона. Водещата партия в управляващата коалиция – НДСВ, претърпя крах, подобен на този, който четири години по-рано сполетя ОДС. От 120 депутати царската партия слезе до 53-ма. Първа сила бе БСП (82 места), ДПС взе 34, пробив направи „Атака“ (21), двете сини отломки – ОДС и ДСБ, съответно 20 и 17 места, а коалицията БНС (Мозер-Каракачанов-Софиянски) – 13.
Цели 7 политически сили влизат в 40-ото Народно събрание, а управлението на страната поема тройната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС).

И пак пълен мандат и избори през юли (5 юли 2009-а). Българските избиратели имаха нов фаворит – ГЕРБ и Бойко Борисов, и активността отново отбеляза скок, надхвърляйки 4 милиона - 4 226 195.

 

За новата партия-чудо – ГЕРБ, гласуваха 1 678 641 (117 мандати), като изборите се провеждат по смесена избирателна система и 31 народни представители са избрани мажоритарно, останалите 209 – по пропорционалната система.
Далеч зад Борисов останаха БСП (40 мандата), ДПС – 37, „Атака“ - 21, Синята коалиция – 15, РЗС (Яне Янев) – 10.
Изборите за 41-ия парламент са последните дотук, проведени в отпускарски месец.

Следващите бяха през май 2013 (12 май), като бе отбелязан нов негативен рекорд в избирателната активност - 3 542 205. ГЕРБ спечели 20 депутати по-малко (97 места) и прехвърли един милион избиратели с едва около 80 000 гласа (1 081 605). Негативният тренд е обясним, тъй като първото правителство на Борисов подаде оставка след масови протести.
„Коалиция за България“ пък остана на близо 50 000 гласа от единия милион (942 541 или 84 места), ДПС и „Атака“ взеха съответно 36 и 23.
Попаднал в политическа изолация, Борисов върна мандата, а съюзът БСП-ДПС избра кабинета на Пламен Орешарски, разпуснат на 6 август 2014-а.

На 5 октомври 2014-а ГЕРБ отново спечели парламентарните избори, като за партията гласуваха сходен брой избиратели - 1 072 491 (84 места), а активността бе по-ниска дори от тази на 4 април 2021, когато бяхме в пандемия. Преди 7 години до урните отидоха едва 3 283 192 гласоподователи, сега надхвърлиха 3,3 милиона.


През 2014-а БСП и ДПС почти се изравниха (съответно 39 и 38 места), а парламентът бе от цели осем формации – Реформаторски блок (23), Патриотичен фронт (19), ББЦ (15), „Атака“ (11), АБВ (11).

На 26 март 2017 година се проведоха изборите, които доведоха до „Борисов 3“. Те пак бяха предсрочни, след като Бойко Борисов подаде оставка като премиер след победата на Румен Радев на президентските избори.
Активността отново бе нагоре - 3 682 499 дадоха своя глас. Подредбата: ГЕРБ - 95 депутати, БСП със скок в доверието – 80 депутати, Обединени патриоти – 27, ДПС – 26, „Воля“ - 12.

Видно от прегледа на последните 11 парламентарни избори е, че не температурните, а политическите градуси определят интереса към вота, оттук – и избирателната активност.


За 30 години активните избиратели намаляха с 3 милиона, а позицията „няма да гласувам“ и „не подкрепям никого“ стана много популярна.

 

Но винаги при появата на политическа сила, която фокусира надеждите за промяна, активността рязко скача. Примерите са НДСВ през 2001-а и ГЕРБ през 2009-а.

Наблюдатели прогнозират сега, че предстоящите през юли избори за парламент ще отбележат по-висока активност от тази, която регистрирахме в началото на април. Причината не е само в затихващите пандемични стойности, но и във високото политическо напрежение.

 

Какви ще са разместванията зависи оттук нататък и от действията на служебния кабинет, и от предизборната кампания.
Впрочем, тя сякаш вече тече, включително в рамките на последния парламент.


От категорията

Първата седмица на кампанията: Води се Сталинградска битка за всеки пост и всеки процент!

Предизборна кампания-1624018116.jpg

Нинова и Карадайъ са всекидневно на терен. Приоритет за БСП е повишаване на ...

18 юни 2021 | 15:04

Александър Дугин: След срещата на Путин и Байдън. Кой ще рухне първи?

Александър Дугин-1624119146.jpg

Байдън не е американски президент. Той е либерал и глобалист и държи на ...

19 юни 2021 | 12:20

Огнян Минчев за позицията ни към РСМ: Бием се в гърдите, но ни липсва прагматизъм

-1546070674.jpg

Нямаме потенциала на държавници, на лидери, на дипломати да направим нещата ...

20 юни 2021 | 14:33

Владимир Шопов: Западът се притеснява от задълбочаващото се сътрудничество между Русия и Китай

Владимир Шопов-1579342857.jpg

Според политолога Пекин ще се опитва да тества реалната функционална сплав ...

19 юни 2021 | 15:57