16312 | 25 апр. 2018 | 12:47

Реформите в ЕС се движат от големите държави, а те използват общата валута. Ако не сме част от това, реформите ще се правят без да ни питат

Отговорът на въпроса защо България трябва да се присъедини към еврозоната е кратък – за да не стане част от друга зона – сива, която може да се превърне за страна, която не е и член на Шенген, в предверие към зоната на мрака.

И все пак защо?

Казват, че пенсиите ще станат сто евро, средната заплата – 500 евро (в най-добрия случай) и завинаги ще се утаим на дъното на таблицата като най-бедната страна на Европейския съюз.

Но ние сме там и без да сме част от еврозоната. Защо да не се сръчкаме, да покажем усилие, а единната валута да бъде остенът, който ще ни накара да тръгнем по-бързо напред?

Еврозоната е създадена през 1999 г. от 11 страни, по-късно към тях се присъединяват още осем държави, сред които са бившите съветски републики Естония, Латвия, Литва, бившата югорепублика Словения, а също Словакия.

Ако има още едно разширяване на кръга страни, използващи еврото и то не обхване България, ще останем страна втора категория. Със сигурност! Реформите в ЕС движат големите държави. И в момента повечето държави от ЕС използват еврото. Следователно, реформите ще се кроят и шият по тяхната мярка. Но ще трябва да ги спазват и тези, които са извън еврозоната. Ще се подчиняват на правила, за които не са ги питали, при приемането на които не са участвали. И за които ще узнаят, когато дойде време за прилагането им, сякаш не са част от Общността. Не, част са разбира се, но тя вече е станала на „две скорости“ и те принадлежат към по-бавната.

Ако България е част от тези страни, по какво ще се различаваме от колония?

Държавите, които не са ни искали в ЕС и са се съгласили с нашето членство заради конюнктурата на момента, с удоволствие ще вземат реванш. Като ни оставят извън еврозоната и ни превърнат във втора категория европейци (след като няма как да ни изхвърлят от ЕС, а те и така не ни броят за европейци). Когато не искаме да въведем еврото и не сме в Шенген, ние сами ще се изхвърлим от клуба на най-развитите нации.

Защото първо, ще покажем, че не искаме да полагаме усилия и да се движим в по-добро темпо (нали така президентът на Франция Еманюел Макрон дефинира своята идея за „Европа на две скорости“ - страни, които полагат усилия и имат нужда от по-високо темпо). Образно казано, ако не искаме еврото, ще покажем, че не искаме да влезем в един елитен клуб, защото там се вечеря с фрак и папионка, а тя ни стяга. С анцунг ни е по-удобно.

Но с тази „удобна“ позиция ние ще бъдем придадък на по-развитите, като продължим евтино да им даваме ресурсите си. В нашия случай – квалифицираната си работна сила, защото друг значим ресурс нямаме. Щом „навън“ плащат повече, младите, образованите, тези които имат пред себе си хоризонт, позволяващ им да мечтаят, ще отиват там, където могат да реализират мечтите си.

Отново ще припомня визитата на Макрон през лятото и разговорите му с президента Радев и премиера Борисов. Защо дойде френският президент и какво искаше да постигне? Уеднаквяване на правилата за командированите работници. И го постигна, дори размени гневни реплики с Полша от Евксиноград. Картината е показателна – ние покорно се съгласихме с големите да прилагаме техните правила, дори когато са в наш ущърб, защото „така трябва“ и от наша територия смъмриха тези от „нашата черга“, които предявяват претенции. Те най-вероятно ще продължат „да предявяват претенции“ и да осребряват това свое поведение, дори ако изберат да останат извън еврозоната. За нас такава политика би била успешна единствено, ако сме в един блок с тях и действаме единно срещу старите членки. Но за това по-късно.

Ако приемем еврото, след първоначалния преходен период (преходните периоди обикновено са свързани с трудности), заплатите неминуемо ще започнат да растат. И ще достигнат поне тези на нашите непосредствени съседи – винаги, когато се вдигне шлюзът на реката, нивата й от двете му страни се изравняват.

И в момента цените на много стоки са еднакви у нас и в страните, използващи евро. Но със сигурност ще отпадне въпросът за двойния стандарт. Защо да продаваш в България кафе и шампоан, които струват 8 евро, с по-ниско качество, за да го продаваш за 8 лв. Услугите пък винаги следват цената на труда. И в момента има огромна разлика в цените на услугите в София и в други градове. С други думи, постепенно повечето цени на основни стоки ще се изравнят, а различията ще се запазят така, както и в момента има регионални различия (цените в Северна Италия и тези в Южна са различни, въпреки че не само валутата е една, страната е една).

Използването на собствена валута за страна като нашата няма да бъде белег на суверенитет, а на изостаналост. Гордият лев ще стане стигма, с която ще ни бележат като държава, която не иска да се развива, „да направи ремонт“, защото това „струва пари“.

Когато през 2009 г. се разрази кризата в еврозоната, как нарекоха страните, които тя засегна най-силно? Правилно, PIGS! Нима този прякор им бе лепнат със съчувствие, разбиране и уважение към техните трудности и затрудненията, пред които се изправиха?! Не ми се мисли как ще ни нарекат утре, ако останем едва ли не единствената страна от ЕС, извън еврозоната.

Малко политическа география с исторически нюанс.

Страните от Вишеградската четворка за много неща действат в синхрон. Три от тях – Полша, Чехия и Унгария не са членове на еврозоната. Но са в Шенген. Освен това са католици. Все неща, които ги приближават към западноевропейските държави. Имат и допълнителен плюс в историята на съпротивата им срещу Съветския съюз.

Ние нямаме такива плюсове.

Напротив, още е прясна паметта за България като най-верния сателит на Съветския съюз. И по времето преди 1989 г. отношението на Европейската икономическа общност, както тогава се наричаше ЕС, към социалистическите страни, каквато бе и България, не бе еднакво. Имаше любимци, след които бяха и нашите съседи румънците. Имаше такива, които трябваше да бъдат наказвани за избора си. Такава страна бе България. И до днес е жива паметта за „българската следа“ в опита за убийство на папа Йоан-Павел II, но не мисля, че сме получили подобаващото ни се извинение. Жива е паметта и за „българския чадър“, случай, в който вината на България също не е доказана. Но продължава да се натрапва в общественото пространство, сякаш е 100% истина.

Тези два случая са заемали челни места в новинарските емисии и на страниците на вестниците и са останали в паметта на поколенията, а оттам и съответния изкривен образ на България. (Към тези неблагоприятни за нас спомени се наслагват впечатленията от поведението на българи зад граница днес. За съжаление, таблоидите не пишат за достиженията ни в оперното пеене, например. Случаят в берлинското метро дълго време бе централна новинарска тема.)

Следователно, ако не полагаме непрекъснато усилия да сме „като тях”, водещите държави в ЕС,  и да изглеждаме „като тях“, с лекота ще бъдем забравени в сивата зона. Рискувайки да останем сами там. Защото вишеградците, дори и да не приемат еврото, по-скоро ще си извоюват статут като този на Швеция – не сме в еврозоната, защото така ни е по-удобно и сте длъжни да се съобразявате с нас. Хърватия също умее да изглежда гордо независима и да бъде уважавана за позицията си дори, когато тя влиза в дисонанс с мнозинството страни от ЕС. В рамките на СИВ преди Румъния също умееше да изглежда „отделно”, освен това е доста голяма за европейските мащаби държава, а това е силен фактор в политиката. Има и един допълнителен фактор - в страната са силни идеите за обединяване с Молдова. В Молдова – също. Обединението с Молдова е коз, който румънците биха могли да използват както решат – и, ако решат да приемат еврото, и ако решат да не го приемат.

Докато ние рискуваме да останем съвсем „сами“ и без „козове“, които да придадат благородно излъчване на тази самота. Не станахме част от Вишеградската четворка и не й позволихме да оформи източноевропейска дъга, с която Западна Европа да бъде принудена да се съобразява. Но нима сме използвали този факт пред партньорите си в ЕС, за да постигнем нещо?!

С Румъния имаме обща граница – река Дунав, но тя по-скоро ни разделя, а не ни сближава. Много по-близки сме с Гърция, но Гърция е в еврозоната.

Следователно, ако не приеме еврото и не влезе в Шенген България остава изолирана. Ако към това се прибави тъжната демографска картина и липсата на природни ресурси, страната ни с лекота ще се превърне освен в сива зона, в затънтена провинция в центъра на Балканския полуостров. Ще ни заобикалят всички икономически проекти, защото те просто са „писани в евро“, а ние ще говорим друг икономически език. Големите проекти – инфраструктурни, енергийни са друга тема и друг аргумент защо трябва да бъдем страна от еврозоната. Досега ние сме се доказали само като гробокопачи на възможности. Не реализирахме идеята да бъдем енергиен кръстопът на Балканите, дори в по-скромния й вариант на енергиен хъб. Нито АЕЦ „Белене“, нито „Южен поток“ станаха факт. Нещо повече – не бяха заменени с нищо, което поне малко да обясни и защити отказа от осъществяването им.

Страната ни не бе включена в нито значим транспортен, енергиен или друг икономически значим проект заедно с други страни от ЕС, което би могло да защити аргументите, с които се отказахме от т.нар. руски проекти.

Ако това е така, заради безхарактерност на българския политически елит, пази Боже да останем извън еврозоната. Веднъж „изтървал влака“, този елит няма да помисли нито как да го догони, нито как да се изравни с него по алтернативна писта.

Опасности.

Опасността да станем втора категория европейци може да повлече след себе си други, още по-сериозни опасности във време, когато се създава ново геополитическо статукво.

С малка територия, оставаща постепенно без население, България може да се превърне в страна, която ще търгуват на геостратегическия пазар. Не сме в Шенген, не сме в еврозоната, значи сме „извън всичко“. А щом сме извън, можем да бъдем „подарени“ или „разменени“ в търговията с големите съседи на ЕС Турция и Русия. България не случайно се освобождава толкова късно от османско владичество – много дълго сме били просто една безхарактерна провинция в центъра на полуострова, далече от големите пристанища, където е врял и кипял животът. А турският президент Ердоган прекалено често ни включва я в „душевните си граници“, я сред страните - „зестра“, която му е обещана.

След разпадането на Съветския съюз и съветския блок има държави, пред които политическата перспектива е неясна. Най-често в новините влиза Украйна. Въпреки голямата си територия, природни залежи, квалифицирано население, пред тази страна няма ясна пътна карта за присъединяване към ЕС. Още по-зле е положението с Молдова, защото е значително по-малка и като територия и като население.

Ако не влезе в Шенген и в еврозоната България рискува да стане нещо като Молдова, но от която населението ще бяга много по-лесно по силата на европейското членство.

Населението на ЕС е около 511 милиона. На България – казват седем, но по-вероятно 6,5 милиона. Извън еврозоната сега са държави с население около 83 милиона. От тях на Полша, Унгария и Чехия се падат около 58,5 милиона – това е сериозно число и ще им позволи дори и да останат извън еврозоната, да се пазарят с нея. Но при всички положения правилата ще се създават по мерките на 420-те милиона. Ние „с гайдите“ какво ще правим?

Да не забравяме и, че се стремим да бъдем важна туристическа дестинация. Туристите не обичат да пресмятат в чужда валута и да не могат да се ориентират кое колко струва.

Заради всичко това трябва да се стремим към еврозоната. Това е А отборът и трябва да докажем, че мястото ни е там. Ние сме една от най-старите държави в Европа и единствената, която не е сменяла името си. От 681 г. сме все България. Това също е актив.

С други думи – въпросът е имиджов. Но той е и стратегически важен, защото само така ще получим икономическата и политическа защита, от която имаме нужда.

И така правим преход към следващия пункт, свързан с нашето членство или нечленство в еврозоната.

Противниците на влизането в еврозоната не отговарят на един много важен въпрос - с кого ще сме в по-бавната страна?

Страните от Вишеградската четворка дълго време са били част от Австрийската империя. Прага и Будапеща са две от трите й столици. С други думи тези държави в продължение на векове са споделяли обща съдба – по силата на историята и религията, със страни като Германия и Франция – моторите на ЕС. Това се отнася в известна степен и за Хърватия, като част от някогашната империя на Хабсбургите.

България няма такива предимства, нашите партньори в ЕС и сега трудно свикват с нас, но бързо ще отвикнат, ако се стигне до „Европа на две скорости“.

България ще може да води независима политика, ако е в еврозоната и в Шенген, защото тогава няма да бъде третирана като страна втора категория. Каква независима политика могат да водят второразрядните отбори?! А и за чуждестранните инвеститори ние може да представляваме ценност, само ако сме част от голям отбор. Самостоятелно, при сегашното положение на трудовите ресурси особено, едва ли. Но можем да представляваме интерес като слаба пионка в чужда игра, за което вече стана дума.

Заради всичко това е задължително страната ни да бъде от А отбора. Ако не го направим, целият преход и усилията на три поколения, които понесоха жертви в името на европейското бъдеще на България, ще бъдат напразни.