40942 | 18 юни 2015 | 12:45

На 384 страници са публикувани 380 малко познати снимки

„България в блясък. Владетели, дворци и дейци на Третото българско царство“ - това е историческият фотоалбум, който представя на българския читател Тошо Пейков. Бившият депутат от СДС и от НДСВ и бивш директор на Фонд „13 века България“ продължава започнатото от него още преди година и половина. Тогава по случай 120-годишнината на цар Борис III той представи при голям интерес изложба със същото име в столичната галерия „Райко Алексиев“ и в зала „България“. Експозицията след това гостува на много места в страната.

На 384 страници са публикувани 380 малко познати, отлично реставрирани, голямоформатни, рисувани официални портрети и фотографски снимки на владетелите, министър-председателите, техните съпруги и деца, писателите, художниците, скулпторите, интелектуалците, архитектите, фотографите, генералите и капитаните... Показани са образите на възрожденците, националреволюционерите, харамиите, пролели кръвта си за обединението на България, предприемачите, орачите и сеячите, придружени с исторически текстове. Сред авторите им са проф. Андрей Пантев и проф. Цветана Кьосева. Събраният от Пейков снимков материал е повече от 2500 реставрирани исторически фотографии, които той се надява да издаде заедно със своите текстове на DVD като допълнение към албума.

- В книгата ви наистина има много блясък. Виждаме рисувани портрети и фотографии на владетели, дворци и известни личности на Третото българско царство. Толкова ли е била бляскава България, колкото изглежда в този прекрасен фотоалбум, г-н Пейков?
- България е бляскава с личностите, които е родила. А ние имаме нужда от българската история, от тези образи и от биографиите на хората, които положиха живота си в основите на Третата българска държава. Затова потърсих из архивите тези забравени фотографии, изтупахме ги от праха с художника дизайнер Христо Елезов и за една година събрахме в книга 70-годишната история на България от Освобождението до Парижките мирни договори. В албума има радост от победите, живот и смърт, война и любов, книгата е многопластова историческа сага за българския народ.
Образите наистина са възхитителни, истински... Но за да преминеш пред тези образи, се изисква смелост. И ако само малко се помъчим да излезем от тегобите на бита и погледнем с чисти и непредубедени очи, ще разберем, че тези личности са били винаги сред нас и ще останат с нас, българите, до края на битието. Помагали са ни и ще продължат да ни помагат.
- Преровили сте огромен снимков материал. Успяхте ли да разберете как е живял българският следосвобож­денски елит, какъв е бил той?
- Елитът на Царство България е отгледан без благороднически титли, но с благородническо самочувствие и възпитание. Как са живели тези хора, как са изглеждали - точно това се постарах да покажа в историческия албум. В Третото българско царство, възкръснало от пепелта на предишното, има всички атрибути на една монархия: просветени монарси, прекрасни дворци, дворцово общество, дворцов и обществен живот. Зад двореца и дворцовото общество стоят имена и съдби на хора. Всички те са високо ерудирани, получили са образованието си в Европа и отговарят напълно на висотата на своето обществено и длъжностно положение. Бъдещи прославени военачалници, дипломати, министри, министър-председатели са тръгнали в своята кариера от флигел-адютанти, секретари и съветници. Ето това искам да покажа на читателите.
- Прави впечатление отличното качество на снимковия материал, а едва ли всичко е било в добро състояние.
- Вярно е, че по-голямата част от снимките бяха в лошо състояние и трябваше да се положи много труд, за да станат толкова хубави в книгата. Голяма реставрационна работа извърши Христо Елезов, подкрепян от своите дъщери художнички и от съпругата си. Накрая съм посветил изданието на Христо и на семейството му, както и на моя редактор, коректор и помощник - съпругата ми д-р Галина Йончева.
Снимките наистина са като живи и чрез „Преса“ предлагам на Министерския съвет, на Народното събрание и на столичното кметство, ако желаят, да им предоставя образите на премиерите, на кметовете на София в най-добър вид. Разбира се, ще е дарение.
- Кои снимки намерихте най-трудно, натъкнахте ли се на изненадващи фотоси?
- В старанието си да представя историческата истина много голям труд положих, за да открия снимки на Султана Рачо Петрова. Открих и нещо, което досега бе заблуждаващо. Една от най-популярните снимки, за която се твърдеше, че е нейна, се оказа, че всъщност е фотография на съпругата на първия български княз Александър Батенберг след неговата абдикация - Йохана Лойзингер графиня фон Хартенау. Оказа се, че Султана се е снимала, когато е поискала виза от френското консулство, за да посети Франция, и оттогава има два прекрасни нейни фотоса, които намериха място в албума. А Султана Рачо Петрова е била и една от най-хубавите и най-одумвани жени в България... Двамата със съпруга си са били като кучето и котката - имали са силна любов, преминала в силна вражда.
- Признавам, че някои от снимките виждам за първи път, най-вече тези, свързани със семейството на княз Александър Батенберг, след като абдикира. Как стигнахте до тях?
- В България нямаше, но макар и трудно успях да намеря в австрийски сайтове прекрасни снимки на чаровната съпруга на княза - графиня Хартенау (1865-1951), и на децата им. Особено една фотография на дъщеря им Вера-Цветана. Заради това, че Йохана Лойзингер няма благородническо потекло - тя е красива актриса, влюбеният в нея княз Батенберг се съгласява да носи по-ниската титла граф Хартенау. И двете им деца - Крум-Асен и Вера-Цветана, нямат свои деца, а майка им Йохана изпраща най-скъпото си - тленните останки на рано починалия Александър I и всички негови ордени и медали в България, днес в Паметника костница и във Военноисторическия музей. Графинята получава пенсия от българската държава до 1946 г., когато от новата власт е прекратена.
- Има ли фотографии, към които изпитвате особен сантимент?
- Разбира се, особено съм привързан към снимките, свързани с Македония. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) княз Фердинанд е изпратил фотографи, които са заснели образите на четниците, на войводите, на македоно-одринските въстаници. Благодарение на снимките от този албум включих в книгата цяла глава за македонското революционно движение. Тук са прекрасните портрети на Борис Сарафов, д-р Христо Татарчев, Гоце Делчев, Гьорче Петров и другите. Четниците са свирепи, необръснати, но какви юнаци са само те... Тези снимки също бяха в лошо състояние. Христо Елезов обаче вложи целия си талант в тяхната реставрация, за да изглеждат така, все едно че са снимани днес.
Другият ми сантимент е към фотографии, правени от княз Борис Търновски. Бъдещият български цар е снимал изкачването на връх Вихрен с баща си цар Фердинанд, брат си Кирил и офицери.
- В книгата са разказани и биографиите на дейците на Третата българска държава. Има и доста лични моменти. Защо решихте да присъства и тази част от живота им?
- Посредством снимките в този албум илюстрирам прекрасните исторически биографии на тримата владетели, написани от проф. Андрей Пантев. Неговият разказ е включен в черно-бялата част след 96-а цветна страница. Започвам с биографията на княз Александър I фон Батенберг. В разказа на професора съм вплел моите текстове - историите и съдбите на министър-председателите, на техните съпруги и деца по време на седемгодишното Александрово управление. Проф. Пантев казва за него: „За седем години на престола той разшири България двойно, и то трайно.“
В биографиите на българските владетели и държавници вградих и лични моменти, целта ми бе да се види и другата част от живота им. Тези по-нежни и човешки текстове са написани от проф. Цветана Кьосева и те показват съдбата и живота на хората, създали Третата българска държава.
- Много красива детска снимка на единия син на Стефан Стамболов показвате, както и на цялото му семейство.
- Да, интересна е биографията на Стефан Стамболов и на най-близките му. Много силна е обичта им със съпругата му Поликсения, високо образована красавица от богат свищовски род. След посичането на Стамболов Поликсения става изключително твърда и непреклонна и тези качества се опитва да възпита и у трите си деца - Вера, Стефан и Коста. Съдбата обаче и на тримата е трагична. Вера се влюбва безумно в привлекателен български офицер, но майка й не позволява да дружи с него. Нещастна, Вера полудява от любов и мъка и е настанена за лечение в психиатрия, където умира. Братята й - млади офицери, също не се женят и така прекъсва Стамболовият род.
- Откъде и от кого получих­те най-много снимки?
- След едногодишно ходене по мъките основните фотоси получих от царския архив, предоставени ми специално от цар Симеон II. Доста материали получих и от Централния държавен архив, макар и да чаках месеци. Помогнаха и Военноисторическият музей, БТА, Националната библиотека. Благодарение на нейния Исторически отдел снимах неща, които няма къде другаде да бъдат заснети. Такъв е портретът на проф. Марин Дринов, рисуван от Иван Енчев-Видю. В неговото безценно албумче открих и преснимах ценна фотография на Димитър Страшимиров (брат на Антон Страшимиров). Никой досега не е виждал такъв хубав портрет на автора на историческите книги за Априлското въстание. В това мъничко тефтерче имаше и овехтяла, но изключителна снимка на Иван Вазов, залепена на лист хартия. В книгата обаче тези снимки оживяха - станаха големи и красиви. Искам специално да благодаря на историка Румен Манов, Александър Въчков, Любомир Юруков и на много други, които също ми предоставиха свои страхотни снимки.
- Кой е първият читател на книгата?
- Първо показах макета на Н. В. Царя и той първи го прочете. Даде ми ценни препоръки, а мога да кажа, че е и най-важният ми исторически редактор - жива връзка между онази епоха и днес. А без снимките от царския архив книгата нямаше да бъде толкова бляскава, те са в основата на албума.