17354 | 4 апр. 2015 | 13:59

Не е лошо у шестте хиляди българи на високи постове също да се създаде усещането, че са непрекъснато наблюдавани, но дали ще се получи...

Българска работа ще рече работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосано ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои.“

Точно на българска работа (по Иван Хаджийски) заприличаха и опитите да присадим на местна почва румънския антикорупционен модел. Новата стратегия трябваше да бъде приета от правителството на 1 април, но явно неловкото съвпадение с Деня на шегата отложи гласуването Ӝ за следващата седмица. Това обаче надали ще е гаранция за по-сериозни резултати, доколкото поредните звена изглеждат бледа имитация на румънските.

Според последния (засега) вариант на стратегията през ноември предстои да заработи

Комисия по интегритет

Тя ще има правото да извършва внезапни проверки при съмнения за необяснимо забогатяване и конфликт на интереси при близо 6 хиляди души на висши постове. Целта е комисията да ги следи активно, а не както досега имуществените декларации и тези за конфликт на интереси да се представят само за сведение.

Отделно от комисията ще заработи и Специализирано звено за разследване на корупционни деяния на служителите, заемащи висши държавни постове, или т.нар. антикорупционна прокуратура. Новият орган обаче няма да е извън съдебната власт, каквато беше първоначалната идея на правосъдния министър Христо Иванов, а ще е към главния прокурор. Той ще определи и ръководството на въпросното звено.

На пръв поглед звучи добре, но по същество става дума за следното.

Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, известен като БОРКОР, и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) ще се слеят в Комисия по интегритет. Дейността и на двете структури обаче не вдъхва никакъв оптимизъм. С какво се е занимавала КПУКИ, научихме от прословутите тефтерчета на Филип Златанов, в които пишеше кой да се „удари“ или „оправи“, а актуалната информация в сайта Ӝ е свързана преди всичко с провеждането на обучителни семинари. БОРКОР пък беше създаден през лятото на 2010 г., като се планираше там да работят 155 служители; впоследствие погълна близо 20 млн. лева. „Меркел харчи пари, за да ни подпомогне“, обясни премиерът Борисов, когато представяше ръководството на центъра, само че смисъл от подпомагането така и не се видя.

Сега Борисов призовава: „Не се подвеждайте по Румъния, ние трябва да гледаме, както е в Германия и Холандия. Това са държави, където върховенството на закона е безапелационно.“ Тъкмо БОРКОР обаче е пример, че присаждането на готови модели, пък били то ефективни като германския, тук не дава резултат.

До същия печален извод наведе Комисията за конфликт на интереси, създадена по изискване на Брюксел, както и Комисията за конфискация на имущество, родена по идея на посолството на САЩ. Понеже става дума само и единствено за политическа воля (отново по Борисов), слабо до никак ефективни се оказаха и Сметната палата, ДАНС, дирекция „Главен инспектор“ към Министерския съвет, специализираният наказателен съд и прокуратура,

още куп комисии, звена и отдели

„Никоя от тях не беше камъчето, което да обърне колата на корупцията“, обобщи с тежка въздишка правосъдният министър Христо Иванов.

Е, румънският модел наистина проработи... в Румъния. Там Националната антикорупционна дирекция (ДНА) от години действа на пълни обороти и вече изправи 1100 държавни служители пред съда. Над хиляда от делата завършиха с постановяване на ефективна присъда и само 9% от тях - с оправдателна. Ръководителката на антикорупционното звено Лаура Кьовеши наскоро се оплака пред ДПА, че персоналът постоянно не достига. През 2014 г. 85 прокурори са работили по общо 9100 случая, т.е. средно на прокурор са се падали по 105. Това обяснявало защо миналата година били „спасени“ едва 10% от отклонените от осъдените лица 310 милиона евро, които по думите на Кьовеши щели да стигнат за годишните заплати на всички лекари в Румъния.

И едно важно уточнение: румънското звено представлява вид специализирана прокуратура, а такава у нас вече има. Правомощията на нашата обаче бяха ограничени заради опасенията, че по този начин би се превърнала в трибунал. Преди месец кабинетът възприе идеята на главния прокурор Сотир Цацаров звеното да се надгражда в рамките на държавното обвинение и по друга причина - иначе щяха да се наложат сериозни законови промени, включително в конституцията.

На практика сега се получава така, че у нас моделът ще бъде приложен половинчато. Прокурорското звено ще наподобява Националната антикорупционна дирекция (ДНА), но няма да е независим орган, а ще е под шапката на ВКП. Комисията за интегритет пък ще го играе като Националната агенция по почтеността (АНИ), чиято задача е да проверява имот­ните декларации и да търси случаи на конфликт на интереси сред хората, заемащи публични постове. Само дето нашата ще е просто сбор от БОРКОР и КПУКИ, което, да повторя,

надали ще доведе до присъди

като в Румъния. В това число на някой премиер.

Да, в началото на 2014 г. бившият министър-председател Адриан Нъстасе беше осъден за втори път, и то за срок от четири години! Причината: шантаж и вземане на подкуп. Зад решетките се озова и медийният магнат Дан Войкулеску, който е сред основните фигури на Социалдемократическата партия; дело беше образувано и срещу тъста на премиера социалдемократ Виктор Понта - сенатора Илие Сърбу. Само преди няколко седмици на прицела на ДНА попадна и Хориа Джорджеску, ръководител на... АНИ. Шефът на Комисията по почтеността беше обвинен в злоупотреба със служебно положение, тъй като според ДНА в периода 2008-2009 г. е работил по три спорни казуса на Националната служба за реституция на собствеността, които ощетили бюджета със 75 млн. евро. В средата на март и министърът на финансите Дариус Вълков подаде оставка, след като срещу него започна наказателно разследване по подозрения в злоупотреба с власт - докато бил кмет на град Слатина, принуждавал комисията по сключване на контракти да взема решения в полза на определена компания.

„Прокурорите взривяват с динамит всички институции, които познавахме през последните 25 години“, възторжено написа политическият консултант Ръзван Пришкъ. Но критиците на антикорупционната прокуратура смятат, че Румъния все повече се превръща в държава на прокурорите. Известният журналист Кристиан Попеску дори алармира във в. „Адевърул“: „За нас ДНА е втората Секуритате!“ В днешна Румъния според Попеску съществува презумпция за виновност: ако си богат, значи си крал. Затова и

публичните личности се страхували

да предприемат каквито и да е действия, за да не попаднат под ударите на ДНА. Страх лозе пази, така да се каже...

Е, не е лошо у шестте хиляди българи на високи постове също да се създаде усещането, че са непрекъснато наблюдавани. Но нещо ме кара да мисля, че и този път няма да се получи. Във всеки случай е показателно, че последното издихание на правителствения център за борба с корупцията БОРКОР, който е на път да се превърне в гръбнак на новата Комисия по интегритет, се състоеше в ето тази нелепост.

За да оправдае съществуването си, БОРКОР поддържаше табло със „срамни“ обществени поръчки, нещо като дадзибао от времената на китайската „културна революция“. То беше налично на сайта му до началото на февруари, когато проверка на „Медиапул“ установи, че е свалено с обяснението за устройствения правилник на центъра, който го задължавал само да „анализира, планира и разработва системи от мерки и комплексни решения“. Междувременно никой компетентен орган не прояви интерес към добилия публичност списък, въпреки че в него фигурираха покупка на 84 автомобила за ДАНС на стойност над 3,6 млн. лв., поръчки на Министерството на околната среда и водите, на „Мини Марица-изток“ ЕАД, Електроенергийния системен оператор и много други.

Истинска загадка е как тези експерти в борбата с корупцията ще заработят ефективно от ноември, но нищо не пречи да се пробва отново. Отново и отново, и отново - до следващия път, когато ще се озъбим на корупцията по някой моден за момента модел.

Впрочем някъде четох, че напоследък излизали на мода тъкмо раираните ризи и оранжевите костюми. В такъв вид преди време се появил в румънския парламент и бившият министър на икономиката от президентската Национално-либерална партия Варужан Восганян, който преди решителното гласуване за снемане на депутатския имунитет напръскал лицето си със светена вода.

Така и не разбрах как е приключил циркаджилъкът, но докато нашият започ­не, има да изтече много вода. Ако изобщо започне...