16542 | 7 септ. 2022 | 12:08

Ето и две предложения за посещение на нетрадиционни, но много любопитни етнографски музей. Единият, разположен в Тутракан, е предназначен за любителите на риболова, а другият е уникален по рода си, защото е първият и единствен в Европа, посветен на магаре

Битът и културата на българската нация са формирани в течение на хилядолетия. Разположена на кръстопътя между Европа и Азия, територията на днешна България е населена от дълбока древност.

Всички народи, живели по тези земи – траки, римляни, славяни, българи – оставят своя отпечатък в световната културна съкровищница. Не случайно тук се е зародила първата европейска цивилизация!

Започваме обиколката с най-известния етнографски комплекс у нас - „Етър”, представляващ музей на открито, чиято цел е да покаже какви са били архитектурата и битът на Габрово и района през втората половина на ХVІІІ в. и началото на ХІХ в.

В музея има общо 50 обекта – къщи със занаятчийски работилници, водни съоръжения и други сгради. Тук се намира и единствената в България колекция от технически съоръжения, задвижвани от вода – валявици, воденици, тепавица, точило и др.

Сн. Комплекс "Етъра"

На занаятчийската чаршия (централната търговска улица) в Етър могат да се видят 16 къщи, точни копия на сгради, съществували в миналото в в региона. На занаятчийската улица посетителите могат да наблюдават в реално време работата на майсторите. Представени са множество занаяти – хлопкарство (изработка на ковани хлопки – звънци за животни), грънчарство, шекерджийство (изработка на захарни изделия), кожухарство, бакърджийство (изработка на медни съдове) и др. Освен че наблюдават автентичната технология, по която работят майсторите, посетителите могат да си закупят изделията, сътворени пред очите им. При предварително запитване от комплекса организират и курсове за обучение в традиционни занаяти.

Посетителите на Етър могат да станат свидетели и на възстановки на традиционни обичаи по време на празници като Лазаровден (осем дни преди Великден), Гергьовден (6 май), Еньовден (24 юни), Илинден (20 юли) и др.

Всяка година в комплеса се организират детски конкурси за изработване на сурвакници, мартеници и плашила. През май се провежда пленер на детската рисунка. Всяка събота и неделя през летния сезон на открито или в къщите на занаятчийската улица се правят демонстрации на различни стари домашни занятия – боядисване с растителни багрила, източване на грънчарско колело, плетене на изделия от царевична шума.

Сн. Комплекс "Етъра"

На територията на архитектурния комплекс има и хотел, в който посетителите могат да отседнат, и ресторант, в който да опитат традиционни ястия, приготвени по стари местни рецепти.

Продължаваме с Регионалния етнографски музей в Пловдив, който е вторият по големина в България специализиран музей за етнография с утвърдена научно-образователна дейност и център за културен туризъм. Помещава се в Куюмджиевата къща – Паметник на културата от национално значение.

Сн. Уикипедия

Едно от най-живописните кътчета в старинната част на Пловдив е около източната градска порта – Хисар капия. В този ансамбъл се откроява великолепната фасада на Куюмджиевата къща, построена през далечната 1847 г. от майстор Хаджи Георги. Тя е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща, а специалистите я определят като връх на бароковата архитектура у нас. Част е от Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“. Неин собственик е Аргир Куюмджиоглу – богат пловдивски търговец, майстор в най-големия и влиятелен еснаф – абаджийския. Търгува с аби и шаяци в Анадола, а по-късно открива търговска къща във Виена. За да демонстрира своите възможности и богатство, той гради не просто нова къща, а „царски“ палат с внушителни размери: четири етажа, с обща площ над 2000 кв.м., два големи салона, 12 стаи с уникални дърворезбовани тавани и над 130 прозореца.

Днес експозицията представя традиционната култура на хората, населявали Тракия, Родопите и Средногорието от периода на Възраждането. В постоянна експозиция земеделието и животновъдството са представени като основни поминъци на населението от региона. От традиционните занаяти в музея са представени абаджийство, гайтанджийство, грънчарство, медникарство, железарство. Златарска работилница е експонирана с целия си инвентар. Представена е част от колекция накити и църковна утвар, традиционни народни костюми, платове, килими, музикални инструменти и обреден реквизит.

Мястото определено си струва да бъде посетено. Освен това около и в самия Пловдив има многобройни любопитни местенца, където да се снимате сред римска архитектура, да погледнете града от птичи поглед от Небет тебе или да разгледате Музея на авиацията в с. Крумово.

Не пропускайте да навестите и Капана - плетеница от малки улички, носещи подобаващи имена - Железарска, Кожухарска, Абаджийска, Златарска и пр. Всички къщи са представители на виенската архитектурна мода. Днес всички приземни етажи са превърнати в магазини. Северната част на Капана се е превърнала в пловдивското Сохо - тук са се концентрирали многобройни барове и нощни клубове.

Етнографският музей във Варна също е в списъка на няколкото специализирани музеи по етнография в България. Той се помещава във възрожденска къща, строена около 1860 г. В него е експонирано огромното разнообразие в културата и бита на хората от Варненския край от втората половина на XIX и началото на XX в. Експозицията е дело на арх. Камен Горанов, художник – доц. Асен Стойчев и етнографите Мария Николова и Георги Вълков.

В музея са изложени демонстрации на основните поминъци на българите от Варненско – земеделие, животновъдство, пчеларство, риболов, лозарство и занаяти, като бъчварство, медникарство, кожухарство и абаджийство (шивачи).

Сн. Уикипедия

Интересен артефакт в изложбата е малък плуг „дьолмеджа“, който се е използвал за оран до началото на XX в. Жътвата при българите обикновено става посредством сърп и паламарка, като се вършее на харман и се използва диканя, юварлак, различни видове вили, лопати и мрежи за отвяване на житото, гребла, дърмони (сита). Показани са и съдове за съхраняване на зърното и такива за приготвяне на хляб – чит, кухел, нощови (дървено корито), лопати за хляб.

Застъпено е пчеларството – доста старо занятие на българите. До идването на модерните кошери се използват кухи дънери или конусовидни „тръвни“, изплетени от върбови или лозови пръчки и измазани със смес от глина, говежда тор и дървесна пепел. Върху тях се поставя качулка от слама, папрат, клонки от листа.

Риболовът е поминък с първостепенно стопанско значение за българите по Ченоморието. В експозицията са показани пособия, използвани за речен риболов и за ловене на риба в Черно море – сак (мрежена торба със заострено дъно), сляп кош, винтер (система от слепи кошове), различни видове мрежи, металически и стъклени шамандурки за поддържане мрежите на нивото на водата, игли за плетене на рибарски мрежи.

Лозарството е сред най-старите поминъци на българите. Изложени са сечива за обработка на лозите и различни по големина съдове – аполин, кадус. Виното се съхранява в по-големи или по-малки бъчви.
Могат да се видят експонати като менци, гюмове, кани, дрехи, вретена и хурки, чекръци.

На втория етаж на музея са показани народните носии, които дават представа за демографския облик на Варненския край. Облеклото на популацията от Варненско се различава със своето голямо разнообразие поради сложните миграционни процеси, станали в първите десетилетия на и в края на XIX в. – местно население и преселници от Тракия, Мала Азия и Македония.

Сн. Регионален музей Варна

Библиотеката на Етнографски музей разполага с над 1600 броя книги и албуми, както и с периодични списания: „Българска етнография“, „Български фолклор“, „Исторически преглед“, „Векове“, „Изкуство“, „Проблеми на културата“, чужди издания на руски, сръбски, полски, немски език.

Друг любопитен за посещение етнографски комплекс на територията на страната ни е този в село Побит камък, Пазарджишко, разположен на площ от 0,4 хектара и включващ три реставрирани възрожденски къщи. Те показват как е изглеждала една типична българска къща през периода на Българското Възраждне (XIX век). Показани са стари занаяти типични за всеки дом по това време. Всички експонати са дарени от местни жители. Важна част от комплекса е реставрираната вятърна мелница.

Етнографският музей в Берковица пък запознава с бита и обичаите на хората от Северозападна България. Във фондохранилищата му се пазят хиляди предмети от сферата на художественото творчество и занаяти, както и народните обичаи. Посетителят може да види цветовото разнообразие в изработката на облекла и килими, както и накити, предмети на домашния бит и някои традиционни за региона обичаи. Повечето експонати са свързани със занаятите, носиите и предметите от бита – по време на османската власт Берковица е развито занаятчийско селище, главно в производството на грънци.

Сн. Етнографски музей Берковица

История и етнография в едно представя и Етнографския комплекс „Кулата” в старата част на град Казанлък. Неговото изграждането започва през 1976 г. В комплекса са реставрирани възрожденски паметници. Комплексът отразява преходът от традиционния селски към градски бит на местните хора и влиянието на тези промени върху търговията на розовото масло. Към комплексът е създаден щанд, на който се продават разнообразни продукти от маслодайна роза и други етерични култури.

Сн. Етнографския комплекс „Кулата”

Ако попаднете в града, не пропускайте да посетите и единствения по рода си музей на розата на Балканите в Казанлък. “Дамасцена” е създадена като първата частна дестилерия за производство на розово масло в България, а любовта към българската роза и традициите продължава и до днес.

Сн. Комплекс "Дамасцена"

Казанлъшкият комплекс е най-подходящ за посещение през май и юни. Тук празникът на розата започва рано сутрин с ритуала „Розобер“, под звуците на фолклорна жива музика.

По което и време на годината обаче да посетите “Дамасцена”, ще се насладите на топло гостоприемство. По време на екскурзоводската обиколка ще имате възможността да проследите отблизо технологията на розоварене и да научите интересни факти за историята на маслодайната роза и нейното приложение.

За десерт оставихме две предложения за посещение на нетрадиционни, но много любопитни етнографски музей. Единият, разположен в Тутракан, е предназначен за любителите на риболова, а другият е уникален по рода си, защото е първият и единствен в Европа, посветен на магарето.

Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене“ в Тутракан е част от Историческия музей на града. Музеят е открит през 1974 г. и е единствен в страните по поречието на река Дунав. Създаден е, за да съхрани богатата материална и духовна култура, обществено устройство и бит на българите от крайдунавските рибарски селища. Неслучайно музеят се намира в Тутракан, защото риболовът е основен поминък на населението в този край от древността до днес. В края на ХІХ и началото на ХХ век градът се утвърждава като център на дунавския риболов.

Сн. Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене“

Музейната сграда е разположена в двор на две тераси. В лапидариума – открита експозиция, са експонирани старинни модели на рибарска лодка „чамница“ (каик) и съвременна двуостра рибарска лодка „тутраканка“, различни каменни тежести за въдици (кърмаци), които са се използвали през различните епохи от тутраканските рибари, а също така и каменни хромели за смилане на царевично брашно (малай).

Експозицията е разположена в сграда, построена през 1907 г., с интересна външна архитектура, която има 7 изложбени зали, два аранжимента на интериор и минераложка изложба.

Прелюбопитният Етнографски музей на магарето пък се намира в Гурково. Той е пряко свързан с традиционното „Био рали“ донесло популярност на община Гурково.

Сн. Уикипедия

В музея се съхраняват: етнографски кът с експонати от 19 век до наши дни; фотоизложба с над 400 снимки от първото до последното издание на състезанието. По повод честването на 40 години от обявяването на Гурково за град (4 септември 2014 г.) в музея е открит археологически раздел. В него са поместени предмети, намерени в района на Гурково, от епохите на траки, римляни, славяни, прабългари, Средновековието и др.

Попаднете ли в някое от посочените кътчета на България, не забравяйте да отделите нужното внимание на музейната експозиция. Така много по-лесно ще разберете нрава на хората, живеещи в този край на страната, а и ще обогатите собствената си култура и исторически знания.

Гарантираме ви, че малчуганите ще са най-щастливи, тъй като почти всеки от изброените комплекси предлага занимания за деца, свързани с българските празници и обичаи.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!