14616 | 25 юни 2015 | 12:08

Интервю на Деница БОЯДЖИЕВА за новото ръководство на БНБ и игрите с валутния борд

- Управителят на БНБ Иван Искров най-накрая подаде оставка този вторник - три месеца преди изтичането на мандата му и година след катастрофата с КТБ. С какво си обяснявате това протакане, г-н Вазов? 

- Не зная, може би г-н Искров е имал своята вътрешна убеденост, че няма никаква вина и оставката му би се изтълкувала от обществеността като признание едва ли не за съучастничество. Но истината е, че и той, и целият управителен съвет на БНБ не бяха подготвени за катастрофалните събития от миналия юни. Те като че ли живееха в някаква илюзия, подхранвана от неоспоримия факт, че успяха да преведат банковата система през една от най-големите кризи и въпреки всичко финансовите институции останаха стабилни. Впрочем те продължават да са - казусът „КТБ“ беше своеобразен стрес тест и го издържаха. Така че, ако този скандал не беше избухнал, Иван Искров щеше да бъде изпратен с овации през октомври, когато изтича мандатът му.
За съжаление в случая с тази банка бяха взети неадекватни управленски решения. Но не смея да си помисля, че е било умишлено. Подобен тип машинации са извън обсега на възприятията ми...
- Коментирахте пред колеги, че ако преди месец някой ви беше казал, че ще сте един от претендентите за гуверньор на централната банка, сте щели само да се усмихнете иронично. Сега сте един от четиримата кандидати за поста, къде отиде иронията?
- От всички политически сили са ме канили за постове. Винаги съм отказвал, защото приемам за своя мисия университета, който съм създал. Смятам, че чрез него давам на обществото много повече, отколкото ако заемах някаква политическа или висша административна длъжност. А съм минал през много позиции в държавата - знам и меда, и жилото. Много ще ми е трудно да направя тази промяна, защото благодарение на работата си познавам интелектуалната свобода, удоволствието да твориш, да формираш идеи у новото поколение. Възможностите да пътуваш където пожелаеш, и никой да не може да те обвини, че използваш държавни пари за командировка, ако щете...
Преходът от частния бизнес към подобна позиция не е лек, но така се случи. Валери Симеонов ме покани на разговор - преди това не го познавах, дори не знам как и защо са се спрели на моето име. Та той подхвана патриотичната формула - как е време тези, които могат и знаят как, да направят нещо за доброто на тази страна, а не да наблюдават падението й отстрани. Една дълбока емоция у мен предизвика и връзката, която той направи с Вазовия род, който през цялата си история е помагал за каузите на България. Повярвах му и това беше най-опасното за мен.
- Защо опасно?
- Заради риска върху университета и името ми да надвисне сянката на политическа обремененост. Но наистина не смятам, че обвързването с една патриотична кауза, на която аз съм наследствено отдаден, може да е клеймо. Напротив.
- А не мислите ли, че изборът на гуверньор е политически и в този смисъл до голяма степен предопределен в полза на избраника на ГЕРБ Димитър Радев?
- Да го кажем така - аз съм наивник и вярвам, че не е предопределен. Ако мислех другояче, нямаше да се впускам в тази авантюра. Според мен нещата в тази държава започват да се променят. За това говори и самият факт, че не се тръгна към чиста партийна кандидатура, а политическите формации се обърнаха към хора извън тях, към професионалисти, които са били в тази сфера.
- Предстоят обсъждания, какви са предимствата ви пред останалите кандидати?
- Не е в стила ми да се самоизтъквам. И Бисер Манолов, и Димитър Радев, и Виктор Йоцов, и аз сме сериозни хора, със своите плюсове и минуси. Имам самочувствието, че с дългогодишния си опит познавам икономиката на България, банковата й система, както и самата БНБ. И в обратния ред - всички свързани с тях, познават мен. Отдавна съм излязъл от сферата на емоционалните решения. Всичко е плод на дълбок размисъл и коректност във взаимоотношенията.
- Ако станете управител, ще сте изправен пред предизвикателството да върнете доверието в институцията, а то е силно разклатено. Как ще го направите? Колкото компрометирана е КТБ, почти толкова е и БНБ, че допусна този банков цирк...
- Това е най-неотложната задача, безспорно. Задължително трябва да бъде направен спешен анализ на протоколите и решенията на управителния съвет на БНБ, и то в последните три години. Тогава можем да стигнем до дъното. В противен случай ще продължим да затъваме в блатото на обвиненията и всяка седмица ще търсим и набеждаваме различен отговорник за случилото се. От тези протоколи ще се види кой какво е казал, как е гласувал и какво решение е взето в крайна сметка. Само така ще може да бъдат направени обективни изводи, а не да се лутаме в някакви хипотези, основани на интуиция, симпатия или антипатия...
- А какви конкретни промени бихте направили в работата на централната банка?
- Необходими са някои законови промени, за да се преструктурира самата организационна структура на БНБ. Едно от най-важ­ните неща е да се създаде специално звено към управителния съвет, което да се занимава единствено и само с изследването на риска. В момента такова няма. Всяка седмица на всяко заседание то задължително трябва да докладва за риска на всяка банка в България. Така целият УС ще бъде принуден да поема отговорността за евентуални сътресения. В момента по закон там са седем души и всеки е сам за себе си, никой не отговаря за другия. Всички трябва да бъдат свързани в една обща система на отговорност и тогава тя няма да се размива в колективно безхаберие. Разбира се, необходими са и други промени, но те се отнасят по-скоро до някои детайли.
Основната роля на управителя обаче не е да затъва в решаване на различни оперативни въпроси, а да очертае дългосрочните цели - стратегията и политиката, която трябва да се изпълнява в хоризонт от 6-7 години. Освен решаването на националните въпроси, свързани с регулациите на системата и връщането на доверието, има и много тънки проблеми вътре в самата институция. Това е структура, която 12 години е работила по определени правила, създадени са вътрешни взаимоотношения. В момента ври и кипи - кого ще махнат, кой на кого е човек... Гарантирам ви, че в момента там не се работи по същество, само се разпределят постове. Ако новият управител няма опит с мениджмънта, може да бъде вкаран в истинско торнадо. В БНБ като един административен и регулативен орган са събрани страстите на цялата банкова система.
- КТБ остави отпечатък върху цялата банкова система. Казвате, че банките са издържали стрес теста успешно, но не може да няма последствия. Кои са най-травматичните?
- В момента финансовите институции изпитват страх от всекиго, който поиска кредит. Има огромно количество пари, но след събитията в последната година всеки предприемач се разглежда като потенциален престъпник и възможна причина за затвор за онзи, който си сложи подписа под неговия кредит. Страхът е пропит по цялата верига - от кредитния инспектор до върховете. Банките си вдигат резервите от страх, че ще ги атакуват, а това повишава лихвения процент. Продължават отчисленията за фонда за гарантиране на влоговете, по новия закон искат да се направи и фонд за преструктуриране... Настъпва някаква какофония в банковата система и нейната регулация. Продължавайки по този начин, в един момент банките ще се окажат запечатани кашони с пари. Кредитният живот в страната трябва да се нормализира, в противен случай икономиката ще замре и всякакъв ръст би бил утопия. Трябва да се помисли и как ресурсите от европейските фондове за новия програмен период да минават през банковата система. Капацитетът за оценка на отделни бизнес проекти на едно министерство е значително по-малък от този на една банка. Трябва по някакъв начин да минимизираме присвояването на пари по европрограмите и да вървим към усвояване. По същество тази концепция следва модела на плана „Юнкер“ - ресурсите, които се отпускат, да имат възвръщаемост, а не просто едни пари да се изливат някъде.
- Защо БНБ остави чергата да изгори, каква беше магистралната й грешка и през миналия юни, и в следващите месеци?
- Решенията й бяха неадекватни. КТБ беше прегряла банка - заради бързия растеж и липсата на контрол. Тя сама щеше да се срути - било три, шест или девет месеца по-късно. Когато една структура прегрее, тя започва да води свой собствен живот и управлението й е неподвластно на мениджмънта, на икономиката, на държавата... В този момент някой се възползва от ситуацията и реши да я атакува и да предизвика верижна реакция в цялата банкова система с цел да срине валутния борд.
- За да замете дългове ли?
- Зад валутния борд в БНБ стоят над 20 млрд. лв. ресурси - единствени все още неограбени в тази държава. Сред рухването на борда неизбежно се навлиза в инфлационна спирала и следва не само замитане на огромни дългове, но и усвояване на тези пари чрез различни операции. Целта винаги е била и ще бъде такава. Опасността не е избегната - такива са игрите във финансовия свят, не само в България. Аз винаги ще твърдя, че КТБ можеше да бъде преструктурирана, спасена и в момента да работи нормално в условията на банка, намираща се в оздравителен период. Оздравяването на една болна структура винаги е по-евтино от нейното ликвидиране - това е базисен принцип в икономиката. Тепърва ще се търсят паричните потоци и ще открият операциите, които са ставали. Само че няма да открият средствата. Просто ще бъдат констатирани загубите...
- Еврозоната ли е единственият шанс на страната ни, за да се спрат домогванията до валутния борд?
- Това категорично е единствената формула, за да се елиминират апетитите към борда. Той създава много рестрикции по отношение на икономическия растеж, но в същото време няма по-добър вариант. Излизането от валутен борд може да стане само чрез влизането в еврозоната.
- Какъв е реалистичният срок за това?
- Вмества се в мандата на новия управител на БНБ.