48677 | 15 февр. 2016 | 17:28

Добри Джуров винаги е отстоявал позицията, че задачата на армията е да защитава държавата от външни фактори. Заради името ми, след като ме уволниха от флота, никъде не ме приемаха на работа

- Г-н Джуров, наскоро имаше честване на 100-годишнина от рождението на баща ви. Имате ли обяснение защо военният министър Николай Ненчев нарече ген. Добри Джуров символ на най-мрачното време, след като години наред той бе определян като един от бащите на промяната, настъпила на 10 ноември 89-та?
- Баща ми беше  28 години министър на отбраната. По това време  страната ни беше член на Варшавския договор, беше на границата на този договор и я укрепваше. Имахме армия, която беше в състояние да защити националните интереси и интересите на Варшавския договор. Допреди 25 години баща ми беше министър на отбраната (б.р., ген. Джуров заема този пост в продължение на 28 г.). За четвърт век списъкът на министрите на отбраната у нас е огромен и между тях трудно може да се намери някой, за когото да се каже, че нещо е направил за армията. Николай Ненчев човек, случайно попаднал в това министерство. Той е земеделец, нали? Защо не си гледа земеделието? Лошото е, че във министерството на отбраната почти не останаха хора от бранша. Вижте само списъка на министрите. Сред тях, с малки изключения, няма нито един специалист по национална сигурност. Естествено, Ненчев е върхът на сладоледа.

- Вие също сте военен, как мислите, адекватни ли са реакциите на министерството на отбраната на променената геополитическа ситуация?
- Вече казах, че България беше граница на Варшавския договор. За съжаление, сега от граница се превърнахме в периферия на друг съюз. За съжаление, периферията е онази част, която най-лесно може да се обезкости и изхвърли. Това е състоянието на България както по отношение на националната ни сигурност, така и по отношение на икономическото състояние. Ние в момента нямаме икономика, която може да защити националната ни сигурност, която да може да осигури военновремените задачи на една държава. Подходът е променен на 180 градуса. По време на Варшавския договор политическата обстановка в света се пречупваше през призмата на задачите, които произтичат за националната сигурност. И оттам се изграждаше съответната армия, която да може да изпълни тези задачи. След настъпването на демокрацията всичко, което трябваше да е за армията и от което се нуждаеше националната сигурност, се решаваше само по финансови съображения. Парите, които трябваше да осигурят защитата на държавата, се прехвърляха на други места. За съжаление ние нямаме нито ръст на икономиката, нито национална сигурност. Ние сме държава, която няма национална доктрина, а оттам съответно и военна доктрина. Ние не знаем накъде се развиваме, в какво направление. Имахме Военно-промишлен комплекс, който беше изключително мощен. Сега е почти съсипан.

- Споменахте настъпването на демокрацията, която свързваме с датата 10 ноември 1989 г. Тогава всички вярвахме, че демокрацията ще се случи. Баща ви разказвал ли ви е подробности около случилото се на 10 ноември?
- Тогава всички вярвахме, че демокрацията предстои. И баща ми включително. Баща ми вярваше в перестройката и беше убеден, че трябва да се промени тоталитарният начин на управление на държавата. Не сме разговаряли за събитията около 10 ноември. Приехме ги като естествени и нормални. Зная, че баща ми е имал изключително отговорна позиция около 10 ноември. Подробности не мога да кажа, не му е дошло времето. Всички сега говорят, че е било преврат. Не е било преврат, а мирен преход. И баща ми и въоръжените сили на България бяха зад този мирен преход.

- В какъв смисъл?
- В смисъл, че не се намесиха в събитията, а осигуриха спокойствието на държавата и гражданите. Това мога да кажа засега.

- В БСП и до днес битуват различни тези за 10 ноември - едни смятат, че събитията са били организирани от Москва, а други казват, че реформаторите в БКП са убедили Тодор Живков да си подаде оставката. Каква е истината?

- Твърдо ще кажа, че Москва не е ръководила тези събития. Но самата обстановка в целия социалистически лагер предразполагаше за подобна промяна. В Съветския съюз течеше перестройка и тази политика се възприемаше и от останалите страни в социалистическия лагер. Истината е, че е имало разговори с Тодор Живков и те са провеждани многократно.

- Кажете ми все пак какво точно е било участието на баща ви в свалянето на Тодор Живков?

- За това много е писано. Има обаче някои неща, които все още е рано да разказвам. Той ми ги сподели малко след след 10 ноември. Бях отишъл по работа в София и той ми каза - „Намери време довечера да се разходим”. Обикновено така ми казваше, като съм сгазил лука. Казах си: „В какво ли ще ме хване сега?” Тогава точно се развеждах и помислих, че сигурно ще говорим за това. В армията по това време имаше наказания за развод. Вечерта с баща ми излязохме в Парка на свободата (сега Борисовата градина) и той ми сподели, че могат да го отстранят. Каза - „казвам ти ги тези неща, за да ги знае още някой”. Но е рано да се говори още за това. Той участва активно в свалянето на Живков. Първоначално са имали двамата разговори, доста преди 10 ноември. След това в разговорите са се включили и Димитър Станишев, Петър Младенов и др.

- Какво са обсъждали?
- Подмяна на ръководството на Политбюро, което да стане по най-безболезнения начин. Не преврат, не промяна на системата. Демократизация и перестройка - да, но не и смяна на строя. В историята обаче не всичко може да се предвиди. Баща ми никога не се е стремял към политически постове. Той винаги е отстоявал позицията, че задачата на армията е да защитава държавата от външни фактори.

- Баща ви страхуваше ли се за живота си след тези събития?
- Баща ми не беше човек, който се страхува и който можеше да бъде уплашен. Това показва целият му житейски път. Той не беше страхлив.

- Ген. Джуров не изневери на партията, след като БКП бе прекръстена на БСП, той остана в редиците й. Беше ли разочарован от съпартийците си след като подаде оставка като военен министър през 1990 г.?
- Разочарованието дойде по-късно, 7-8 г. след идването на демокрацията. Той обаче никога не е говорил за това, преживяваше всичко в себе си. Показваше, че с много неща не е съгласен, че не одобрява постъпките на определени хора от партията, но никога не е говорил срещу БСП.

- Вие бил ли сте партиен член и изкушавала ли ви е някога политиката?
- Партиен член станах още през 1971 г. и до деполитизацията бях член на БКП. Напуснах партията веднага след деполитизацията, тъй като защитата на Отечеството е върховен дълг на всеки един мъж и той не служи на партията, а на държавата си. Впоследствие, след уволнението ми, като започнах работа в кораборемонтния завод „Одесос“, влязох в един от клубовете по интереси на БСП, но се отказах. Не съм член на никоя партия.

- Колко години служихте във флота?
- 19 години. Завършил съм висшето военноморско училище "Фрунзе" в Ленинград. След това една година съм служил в военно-морския флот на СССР като офицер. С идването ми в България през 1975 г. последователно съм командвал кораба “Храбри“, корабно съединение, в което бяха „Смели“, „Дръзки“, „Бодри“, "Храбри" и „Безстрашни“. Бил съм зам.-командир на военноморска база Варна. Последните две години заместник началник катедра в морско училище. След като ме уволниха, никъде не ме приемаха на работа. Само като чуеха името Джуров даже казваха на няколко места - всеки друг ще вземем , но не и Джуров. Беше труден период . В продължение на две години бях докер на пристанище Варна - Запад.
След това си намерих работа в кораборемонтния завод. Много съм благодарен на всички колеги, които ме приеха.  

- Усещам, че не ви се говори по темата. Кажете ми само какво стана с делата, които бяха заведени срещу вас – доколкото си спомням, бяха осем.
- Да, толкова бяха и по нито едно не ме осъдиха. Това беше просто кампания. Тя започна след първите демократични избори. По това време баща ми беше с най-висок рейтинг. Това не се харесваше на някои хора и трябваше да се намери начин за сриването на този рейтинг. Атакуваха баща ми чрез мен. В пресата излязоха публикации, без да се проверяват данните - важното беше да се шуми и този шум да удря по авторитетите. Схемата беше елементарна. Излиза непроверена статия и по нея прокуратурата веднага се сезира и оттам започва тормозът... Знаете, че медиите могат да бъдат и първа сила в държавата.

- Къде се пишеха тези статии и истина ли е, че покойният прокурор Николай Колев ви е казал директно, че на ваш гръб ще направи кариера?
- Статиите излизаха във вестник ‘’Демокрация’’(знаете кой беше главен редактор);’’Народна армия’’ под егидата на Легия ‘’Раковски’’(„детето“ на Желю Желев) и един от варненските вестници. А що се отнася до прокурора, това е абсолютно вярно. Кариеризмът и лакомията са качества за които измерителните единици са близки до космически стойности и времето го показва. И настоящото управление е пълно потвърждение на това.

- Ще ми кажете ли кои са най-големите ви разочарования в живота?
- Най-голямото ми разочарование е липсата на кадрова политика в България. Няма израстване на професионални кадри, или там където има професионалисти те рано или късно биват махани, защото политиката взема връх. Назначават се случайни хора, важното е да са „наши хора“.

- Какво имате предвид под „наши хора“?
- Верни на партията, която управлява. Така е 25 години.

- А преди това не беше ли така?
- Вярно е, че ръководната роля на партията беше точка първа от Конституцията. Вярно е, че най-бързо израстваха кадрите в партийния апарат. Но тогава имаше обучаване на кадрите, имаше кадрова политика – не ги оставяха да нямат съответната подготовка, съответното образование, в областта в която работят. Най-трагичното сега е, че не се вземат професионалисти. Всеки смята, че е за малко във властта и задачата му е личното облагодетелстване от властта. Пък ако остане малко повече, добре дошло.

- Искате да ми кажете, че по онова време не е имало назначаване на „калинки“!
- Може някъде и да е имало, но не е било така масово както сега. Тогава в процеса на кариерното израстване се провеждаха много обучения. Ще ви дам пример с кметовете. Избираме ги, но голяма част от тях нямат никаква представа от национална сигурност, от борба с бедствия и аварии. И въпросният кмет, като заеме поста никой не го обучава в тези ключови области. Като стане бедствието, виждаме какви са резултатите... След всека трагедия се сещаме, че коритата на реките не са почистени, обещава се това да се случи и бързо се забравя. Не се забравя само да се усвояват парите.

- Вие гласувате ли?
- Да, правя го винаги. Досега не е имало случай да не съм гласувал. Много ми е трудно да избирам за кого. При местния вот няма проблем, защото кандидатите са разпознаваеми, достойни хора винаги излизат. Тези, за които гласувам не са ставали кметове, но за мен е важно да дам гласа си за достойния кандидат. За съжаление дълги години гласувах за БСП, сега имам малко по-друго виждане.

- С какво ви разочарова БСП?
- На „Позитано“ 20 нямат нищо общо с електората си. Те са се отделили. Те са анклав. Не слушат електората си, вземат се решенията, с които да бъдат удобни и малко критикувани от властта. Имахме честване на 100 години от рождението на баща ми. Имаше ли някой от „Позитано“ 20? Питайте ги, били ли са. Задайте им въпрос какво мислят за Добри Джуров. Ще се чудят какво да кажат.

- Питал ли сте се защо за едни от децата на членове на Политбюро бе осигурена политическа кариера, а на други не?
- Защото са лесно управляеми и се нагаждат.

- Вие говорили ли сте си със Сергей Станишев, чийто баща е сочен за е един от реформаторите в БКП заедно с баща ви?
- Не, не съм си говорил с него. Със Сергей въобще не се познаваме. Той е доста по-малък от мен. Докато беше секретар имах една случайна среща с него. Просто се здрависахме.

- Той знаеше ли кой сте?
- Когато се здрависахме, се представихме едни на друг. Усмихнахме се и толкова.

- Имате ли обяснение защо БСП нито може да бъде силна опозиция, нито може да осигури стабилно управление?
- „Позитано“ и електоратът му са две коренно различни неща.

Кой е Спартак Джуров

Роден на 18.01 1950 г. гр.Пловдив.

1951-1956 г. живее в гр.Сливен.

1956-1969 г. София, завърщва ТМТ-СОФИЯ специалност;''Металорежещи машини'

1969-1974 г. Учи в гр.Ленинград(Петербург) ВВЛКМУ им.''Фрунзе'' специалност ''Инжинер щурман ВМФ''

1974-1975 г. Служи в състава ВМФ СССР, като командир на щурманска бойна част на надводен кораб.

1975-1993г. служи последователно,като помощник командир и командир на кораб;началлник щаб и командир на корабно съединение;заместник командир на ВОЕННО МОРСКА БАЗА-ВАНА;зам началник катедра ВМУ ''Н.Й,ВАПЦАРОВ''

1980-1982г. учи ВМА в Ленинград - специалност Командно-щабна оперативно тактическа.

От 1995 работи в КРЗ 'ОДЕСОС-АД'' ВАРНА като началник отдел Сигурност и управление на кризи.