22104 | 22 юни 2015 | 13:32

Спадът на раждаемостта е огромен и показва етнически деформации

Министерството на здравеопазването (МЗ) публикува данните за раждаемостта през първите пет месеца на тази година. Те са... обезсърчаващи. В сравнение със същия период за миналата година у нас сега са се родили 1776 бебета по-малко, т.е. раждаемостта е спаднала с цели 7,4% (или 74 промила). Ако тази тенденция се запази и по отношение на останалите месеци на 2015 година - а няма никакви причини това да не стане, то спадът на коефициента на раждаемостта за 25-ата година на безкрайния и мъчителен преход към демокрация сигурно ще е рекорд:

новородените ще са с 4260 по-малко

и общо за настоящата година ще бъдат около 58 600 в сравнение с 62 900-те новородени през миналата 2014-а.

Тези данни, повтарям, са на здравното министерство. Националният статистически институт (НСИ) предлага други числа, в неговия сайт се твърди, че ражданията през миналата година били 68 083, за тази година няма никакви данни. Ако приемем, че и двете държавни институции - МЗ и НСИ - сочат верни данни, излиза, че около 5000 раждания у нас не са в родилните домове и не са обект на медицинска помощ. Това означава, че министерството не знае нищо за тях. Но очевидно не може да е така и остават съмнения за фризиране и манипулиране от някого на демографски данни. Нищо ново за нашето отечество, неудобните за властта истини често съзнателно (и професионално) се деформират в нейна угода, това е атавизъм от комунистическото ни минало.

Данните на МЗ показват интересни демографски факти. Първо, тези данни са свързани с вътрешната миграция на циганското население, което, както знаем всички в България освен НСИ (оттам смятат, че циганите у нас намаляват с 14% за 10 години и раждаемостта при тях е изключително ниска), се отличава с висока плодовитост. Според публикуваната статистическа информация най-голям е спадът на раждаемостта в Стара Загора - 15,6%. На второ място е Варна (10,6%), следват Плевен, Сливен, Пловдив и др. В София спадът на раждаемостта е значително по-малък - 4,0%. В етнодемографски план това означава само едно:

големи общности от цигани са сменили местоположението си

и от например Сливен, Стара Загора, Плевен и др. са се преместили в София, където има няколко десетки цигански гета включително и в кв. „Орландовци“. Това обяснява защо в Сливен при толкова много цигани раждаемостта рязко пада, а през последните години в София раждаемостта се увеличава. 

Второ, според едни други официални данни на здравната ни система, които остават извън вниманието на властта, налице са следните факти: 2000 от новородените през миналата година са изоставени; 6000-7000 (11%) са недоносени; около 4000 са с вродени аномалии (това число е занижено); около 1% ще развият впоследствие аутизъм; над 8000 ще страдат от астма (150 000 са у нас децата с астма по официални данни), много ще страдат от диабет, повече от една трета ще са с наднормено тегло и затлъстяване и т.н. Всеки здравомислещ български гражданин може да съобрази, че тези факти няма как да не са свързани с особеностите на циганския етнос: раждания на малолетни родилки, увреден генофонд, липса на условия за отглеждане на прекомерно високия брой деца на една майка и т.н. Излиза, че едва около 60% от новородените през миналата година бебета са с нормално здраве, другите 40% новородени в някаква степен, сега или впоследствие

ще се нуждаят от държавна подкрепа

- медицинска и/или социална, която произхожда от джобовете на българските данъкоплатци, сред които циганите обикновено не фигурират.

Данните от НСИ за раждаемостта показват други интересни работи, пак свързани с етническите особености на циганите. Първо, през последните пет години коефициентът на раждаемост у нас се срина в международните класации от 10,9 промила през 2009 г. до сегашните 8,7 промила. Това означава, че средно за периода намаляваме годишно с по 0,4 промила. Ако погледнем по-назад, ще видим, че раждаемостта например пред 50-те години на миналия век у нас е била близо три пъти по-висока - 180 000 новородени. Второ, НСИ обявява, че през 2014-а мъртвородените бебета у нас са точно 498 на брой. Детската смъртност у нас е най-високата в Европа - 7,3 промила (според ЦРУ тя е даже 15,7 промила, данните са от сайта на ЦРУ). От тях 372 (това са 74,7%) са извънбрачни. Известно е, че за да получават съответната социална помощ, почти всички родилки от цигански етнически произход се водят самотни майки. Налице е тенденция този процент на мъртвородените извънбрачни бебета да се увеличава.

Трето, игнорира се етническата асиметрия на раждаемостта у нас, не знаем каква е етническата принадлежност на новородените български граждани, какви са те: българи, цигани, турци и др. Игнорира се в този контекст и въпросът какъв е майчиният език на родилките в България. Демографският институт има данни, че в момента за около 53-55% от тях не е българският език. Косвено потвърждение на този факт са публикувани преди време данни на Министерството на образованието за майчиния език на първолаците. Какво точно ще стане след две-три десетилетия? Ясно е едно: нещата са страшни. И около 2050 година данните може да са съвсем други.

За пръв път от четвърт век насам правителството беше принудено да свърши нещо в областта на демографската политика и това нещо беше създаването на Приоритет 9.15 с наименование „Приемане на Национална програма за противодействие на демографската катастрофа“. Този Приоритет 9.15, който е едва 1/315 структурна част от програмата, има 4 цели, от Цел 29 до Цел 32, и съдържа 16 мерки. Не е известно въз основа на какви критерии и основания е извършен подборът на точно тези цели и тяхното съчетание. По мое мнение само първата поред Цел 29 има някакво пряко отношение към демографията. Но по начина, по който е представена - с общи пожелателни фрази от типа „Забавяне на негативните демографски процеси...“, „Ограничаване на диспропорциите...“ - е неработеща и на практика е непостижима, т.е. тя е безсмислена. Не става ясно

какви са тези негативни процеси

какви са тези диспропорции и т.н.

Въобще начинът, по който се работи и по който се представя най-екзистенциалният проблем на българската нация, е непрофесионален.

Нужна е национална програма за противодействие на демографската катастрофа със сериозни и задълбочени проучвания на факторите и обстоятелствата, които през годините са я предизвикали у нас. Тези фактори и обстоятелства, включително и за раждаемостта, са твърде много, взаимносвързани са и не са за банката с кадри на управляващите. Самата програма трябва да бъде конкретна и насочена към причините, които карат хората да бягат от България или да не искат да имат и да отглеждат деца.