5887 | 9 дек. 2023 | 20:55
Тази седмица се навършиха 34 години от създаването на СДС. Първото обединение на формациите на демократичната опозиция разградило тоталитарната държава след свалянето на Тодор Живков от власт.
Едно от знаковите лица на синята коалиция е Александър Йорданов. Лидер на Радикалдемократическата партия, един от основателите на СДС, неговите крилати фрази се превърнаха в истински сентенции на българската демокрация. Сега ще върнем лентата назад във времето, когато България беше обградена с бодлива тел. Започва поредният епизод на "Белези от свободата" в "Офанзива с Любо Огнянов" по Нова нюз.
Роден съм в град Сталин, така се наричаше моя роден град, помня че бях на 10 години, когато този човек за една нощ изчезна, според мен го хвърлиха в морето, разказва Йорданов. По това време Аспарухово е свързан с Варна с понтонен мост. Йорданов разказва, че са живели в един апартамент две непознати семейства. Неговото семейство е от четирима души. Той споделя, че са живеели бедно, но е имал щастливо детство.
Детството минава, Александър Йорданов завършва гимназия през 1970 г. По това време обаче наборниците влизат в казармата. Редник Йорданов служи в Мичурин, днешен Царево. По време на военно учение той преживява тежка катастрофа, тир удря джипа, в който са се возели войниците. „Събудих се в болницата в Бургас“, казва той и споделя, че затова Бургас е неговия втори роден град. След това Йорданов записва висше образование в Шумен.
Именно в Шумен Александър Йорданов се запознава с проф. Елка Константинова, която води лекциите по българска литература между двете световни войни. Дипломната му работа е с доста любопитна тема – „Гротеската в творчеството на Йордан Радичков“. След това започва да пише рецензии на свободна практика.
На 4 август 1974 г. той се жени, след което има две деца, за които казва, че са неговата гордост. Йорданов си спомня, че идва да живее в София при родителите на съпругата си. Той започва да пише първите си рецензии на свободна практика. Мечтата му е да се занимава с литературна наука.
Любен Дилов го съветва за започне да пише материалите си не с името Александров, а с бащиното си Йорданов, така той става негов „кръстник“. Първата му книга излиза през 1986 г., след като престояла 5 години в издателство „Народна младеж“ заради лошата рецензия, спомня си Йорданов.
С настъпването на 80-те години става все по-ясно, че комунистическият режим изживява своите последни дни. Събитията в Полша предвещават голямата промяна. Йорданов си спомня, че се е бил вдъхновен от събитията в Полша. В съветски списания започват да излизат статии за ужаса, в който е живял народа в СССР, казва той.
10-и ноември го заварва с кафенето на писателите. „Настъпи тиха радост“, казва той за момента. Йорданов подчертава, че е участвал в различни форми на протести срещу режима.
Политикът споделя, че се дразни на хора, които са ставали агенти на ДС във време, в което Европа се е събуждала от комунистическата диктатура, а днес се представят за големи демократи.
Дворцовият преврат в комунистическата партия бързо освобождава енергията за промяна. Започват първите протести, на които се иска отмяната на член Първи от Конституцията, която определя ръководната роля на Комунистическата партия в управлението. Демократичната опозиция се създава на площада.
Александър Йорданов получава официално покана да се присъедини към новата вълна от човека, от когото се е учил в университета. Йорданов разказва, че това е проф. Елка Константинова. Той споделя, че решава да участва във възстановяването на Радикалдемократическата партия. Написват устава и са приети в Съюза на демократичните сили, спомня си той.
„Смятам че Държавна сигурност е внедрявала сред нас свои агенти“, заявява Йорданов.
Повече от разговора гледайте във видеото.
Мобилна верси
RSS
