Сн. belogradchishki-skali.com

Въздухът е кристален, земята е знойна и сякаш времето е спряло преди милиони години

Белоградчишките скали - уникален природен феномен

2277 | 22 апр. 2021 | 15:40

Чудото на Белия град, Белоградчик, спира дъха на малки и големи, удивлява с легенди и предоставя възможности за излетен, пещерен и конгресен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, спорт и астрономически наблюдения

Сн. belogradchishki-skali.com-1619012636.jpgБелоградчишките скали - уникален природен феномен-1619012707.jpgБелоградчишките скали - уникален природен феномен-1619012680.jpgСн. Община Белоградчик-1619012666.jpgСн. Уикипедия-1619012647.jpgСн. Уикипедия-1619012624.jpgСн. Уикипедия-1619012610.jpgСн. Уикипедия-1619012598.jpgСн. belogradchishki-skali.com-1619012586.jpgСн. Уикипедия-1619012564.jpgСн. Уикипедия-1619012551.jpgСн. Община Белоградчик-1619012446.jpg

Днес ще ви пренесем в едно от най-уникалните места, сътворени от ръката на Майката-природа - феноменът Белоградчишките скали. Едно магично място, където земя и небе се сливат, за да оставят космически отпечатък, претворен в разновидни по форма и обем скални монументи.

 

Тук атмосферата е друга, въздухът е кристален, земята е знойна, тук сякаш времето е спряло преди милиони години. Чудото на Белия град, Белоградчик, спира дъха на малки и големи, удивлява с легенди и предоставя възможности за излетен, пещерен и конгресен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, спорт и астрономически наблюдения.

 

Ето кога и как е започнало всичко...

В края на Палеозоя, преди около 230 млн.г., в района, където днес се издигат Белоградчишките скали, се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били заляти от море, на дъното на което се отлагали пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл, комплексът се нагънал и се показал на сушата, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма пукнатина. Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата, варовиците от тези части се разрушили и разкрили силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години, природата е изваяла от безформения камък скулптури на митични същества, хора, животни и птици. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена.

 

И в наши дни...

Днес Белоградчишките скали се разпростират на приблизително 30 км. дължина, 3 до 5 км. ширина и до 200 м. височина. Най-величествените скали обграждат Белоградчик: Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът. От терасата на прочутия р-т „Мислен камък“ може да се наблюдава безкрайната панорама от зъбери, скали, пропасти, тучни поляни и прохладни долчинки с бистри ручеи, а далеч в синевата са спокойните очертания на Стара планина.

 

Флората около скалите включва много ендемити, специфични за Балканите и записани в Червената книга на България. Животинският свят е представен от скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други.

 

И легендите...

Прочутите Белоградчишки скали са привличали вниманието на стари и млади открай време и за тях се разказват чудни легенди. Една от най-разпространените е легендата за двете забележителни фигури - Монахът и Монахинята.

 

Някога отдавна на двата най-високи върха между Белоградчишките скали имало два манастира: мъжки и девически. Необикновена хубавица, сестра Витиния, живяла между калугерките, ала хубостта й била скрита под широкото монашеско расо. Тя била родена някъде в пазвите на връх Миджур и се казвала Вита. Раснала Вита и хубавеела, съща самодива. Имала златисторуса коса, сини, дълбоки очи, бяло лице, алени устни, тънки, извити гайтанлии вежди. Снагата й била стройна като тополка. Била сладкопойна певица и често, когато пасяла козите по планинските склонове, гласът й като медено звънче огласял усоите и омайвал всичко живо. Красивата овчарка често срещала в планината левент овчар, с висок и строен стан, черноок и със смолисти коси. Свирел той ненадминато на кавал. Слушала Вита свирнята му, която се леела като бързоструен поток, и в сърцето й се раждала голяма обич. Обикнал я и овчарят. Веднъж при родителите й дошъл стар калугер и смаян от хубостта й рекъл: - Тази хубост не води на добро. Скрийте я, запазете я от зли очи и от кървави сълзи. Само манастирът може да запази чедото ви. Оставите ли я на свобода, ще се загуби и вас ще почерни. Уплашили се простите хорица. Питали и разпитвали къде да я заведат и как да я опазят. Най-сетне откъснали Вита от планинските простори и я дали в девическия манастир.

 

Дни и нощи, седмици и месеци плачела неутешимо младата послушница в тъмната си самотна килия. Игуменката, прекръстила я Витиния, отначало дълго я увещавала, а после започнала да я заплашва с "боже наказание", ако не приеме калугерството. Като жива погребана била Вита в манастира, сама с дълбоката си тъга по свободните планински простори и любовта си към младия овчар. Веднъж на манастирския празник Благовещение, затворената в килията си Вита чула тъжна, протяжна свирня на кавал. Изскочила тя навън, пробила си път сред навалицата до мястото, откъдето излизала свирнята. Видяла там любимия си, видял я и той и в миг замлъкнал с вперени в нея очи. Но притичала старата игуменка, хванала Вита за ръка и я помъкнала към килията й. Колко време минало, колко дни и нощи изтекли в безутешен плач, никой не помни. Но една нощ Вита чула тъжния далечен глас на кавал. Свирнята идела откъм върха, където бил мъжкият манастир. Оттогава всяка вечер, когато всичко заспи и покой обхване манастира, Вита слушала успокояващия душата й глас на кавала и така дочаквала изгрева на слънцето...

 

Една нощ извила страшна буря, свирепо кършела околните дървета, трясък и гръмотевици продънвали земята. Вита стояла на отвореното прозорче на килията и чула името си - бил гласът на овчаря, отскоро станал послушник в мъжкия манастир. Изтръпнала от радост девойката. Зашепнали си жадувани думи и обещания... От тази нощ се заредили потайни срещи между двамата влюбени. Вита се оживила и калугерките решили, че вече се е примирила със съдбата си и монашеството. Минало почти година. Неочаквано Витиния пак се затворила в килията си и не излизала оттам. Другите си помислила, че е болна и я оставили. Но сякаш гръм паднал върху манастира и зашеметил калугерките - от килията на послушницата долетял детски плач. Игуменката, бясна от ярост, се разкрещяла - да се прогони блудницата, да се накаже жестоко, да се изгори детето, й което хвърля срам върху благочестивия им живот! Скоро се събрали и стареите на мъжкия манастир и решили: да се изгони послушницата Витиния от манастира заедно с детето си. А за изгонените от манастира било непосилно тежко - никой не ги поглеждал, никой не им подавал ръка за помощ, никой не им давал подслон. Трябвало да живеят като прокажени в пещери и гори, да се хранят с шума и трева. Молила се Витиния, плакала да я оставят в килията с детето й - навън, ранната пролет още държала сняг по планинските усои. Ала калугерките били неумолими: изгонили я с проклятие. Монасите се върнали в своя манастир на отвъдния връх, отдето калугерите гледали отдалечаващата се Витиния, притиснала дете до гърдите си. Гледал я и нейният любим и се чудел как да й помогне. И в миг станало чудо: земята се разтресла и с грохот се съборил женският манастир, като затрупал всичко живо вътре. Вкаменила се и молещата се за милост Витиния с детето си. Ужас вкаменил и хукналите да бягат монаси. Вкаменен пред манастирската врата останал монах Лука - любимият на Витиния. Стоят и до днес останките на срутения метох, вкаменените калугери и над всичко - вкаменените фигури на Витиния и Лука, Монахията и Монаха...

 

След тази разтърсваща легенда, ще ви разкажем и малко повече за най-известните скали в комплекса.

Най-интересният и значим паметник на културата в исторически аспект в Белоградчик е крепостта "Калето". Тя е една от най-добре запазените крепости в страната и паметник на културата с национално значение. Тази древна твърдина е била изградена сред непристъпни скали, когато българската държава не е била образувана, а Балканският полуостров е бил в пределите на Римската империя. Римляните са използвали при строежа естествената непристъпност на скалите, като издигнали само две стени от северозапад и югоизток. От другите две стени за преграда и днес служат два огромни скални масива, високи по 80 - 100 м. Предназначението на този римски кастел е било да служи за крепост-наблюдателница. Недалеч от крепостта са открити останки и на римски акведукт. В северозападната част на кастела е запазено почти напълно едно подземие, изградено вероятно по-късно от българите. През втората половина на XIV в. българският владетел Иван Срацимир разширява съществуващото укрепление. Той издига две преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него гарнизон. По време на неговото царуване Белоградчишката крепост е втората по големина и значение след Видинската - главната крепост-замък на Срацимир.

 

В края на XIV в. българските земи са покорени от турците. През 1396 г. те превземат и крепостта край Белоградчик. Външните усложнения, вътрешните междуособици, силното хайдушко движение и зачестилите бунтове и въстания в този край принуждават турците да предприемат разширяване на крепостта. До началото на XIX в. те извършват незначителни поправки и доукрепвания, без да изменят средновековния й вид. От 1805 до 1837 г. се извършва цялостно преустройство и разширяване на крепостта, съобразено с тогавашните изисквания на фортификационното строителство. Под ръководството на френски и италиански инженери крепостта добива сегашния си по-европейски вид. През 1850 г. крепостта изиграла негативна роля при разгрома на Белоградчишкото въстание. След разбиването на въстаниците в откритите боеве белоградчишките първенци били изведени през един от тунелите на крепостта вън от нея и обезглавени. Днес близо до мястото на екзекуцията се издига паметник в памет на тези бойци.

 

Крепостните стени са с дебелина 2.5 м в основата си и достигат до 12 м височина. Оформени са три крепостни двора, разделени с масивни портали с врати, обковани в железни ленти. Изградени са караулни помещения, три оръдейни площадки, три оръдейни амбразури, 365 бойници по крепостните стени, помещения за складове и боеприпаси. Крепостта е разполагала и с мелница за брашно и сол. В югозападния край на средния двор е изкопан геран, а в цитаделата две щерни са събирали дъждовните и снежните води. Голямо значение за отбраната на крепостта имал и външният отбранителен пояс (шаранпол), който се състои от вкопани в земята дебели колове и изплетени от пръти кошове, пълни с камък и пръст.

 

Общата площ на крепостта е 10 211 кв. км. Като военно съоръжение се използва за последен път през Сръбско-българската война през 1885 г. Белоградчишката крепост впечатлява не само със своята история, но и с проявеното чувство за мярка и естетическите виждания на строителите. Крепостните стени и най-вече порталите са допълнително украсени с декоративни ниши, колони, каменни корнизи, розети, палмети и други релефни стилизиращи изображения на растения и животни. В дъгите на входовете се редуват последователно бял и червен камък. Непосредствено след обявяването и за паметник на културата, крепостта е реставрирана и понастоящем е пригодена за масови посещения. Тя се обслужва от Градския исторически музей.

 

Исторически музей – Белоградчик разполага с фонд от над 6000 експоната. Помещава се в „Пановата къща“ (паметника на културата) – ярък представител на предбалканската възрожденска архитектура. Строена е през 1810 г. Тя е двуетажна, с обрамчени с дъски стени, с два чардака, с изграден от камък първи и еркерно издаден втори етаж. Това архитектурно бижу на Белоградчик е скътало в себе си бита и народната култура, стремежа към красота и жажда на българина за свобода през епохата на българското Възраждане.

 

Експозицията запознава със социално–икономическото развитие на Белоградчик и района през 18. – 19. век.Музеят разполага с три отдела: експозиция 18 – 19 век, Природа (Природонаучен музей), Художествена галерия „Вълчо Вълчев“.

 

Природонаучният музей разполага с експозиция от 520 експоната и фонд от още 2500. Представя най-атрактивната част от богатото биологично разнообразие на цяла Северозападна България, вкл. много ендемитни и реликтни видове от Балканите и Европа.

 

Художествената галерия в Белоградчик е открита на 21.06.1983 година. Сградата, в която се помещава, е била банка, но през 1980 година се взема ре¬шение за реконструирането и превръщането ѝ в Художествена галерия.Разполага с три зали, като едната е за постоянна експозиция, а в другите две периодически се сменят експозиците с гостуващи изложби на художни¬ци, майстори на народните и художествени занаяти.

 

Художественият фонд включва над 180 картини – живопис и графика. Тук могат да се видят оригинали на Владимир Димитров-Майстора, Сто¬ян Венев, Иван Христов, Анета Драгушан, Георги Петров и Багит Бапишев. По-голямата част от фонда е набиран чрез провеждащите се до 1989 година международни пленери по живопис. На 29 май 2019 г. е открит Салон за наивистично и интуитивно изкуство.

 

Предлагаме ви да включите в обиколката си и Астрономическата обсерватория – Белоградчик, която е една от двете обсерватории на Института по астрономия при Българска академия на науките, наред с Национална астрономическа обсерватория - Рожен.

 

Обсерваторията е основана през 1961 година по идея на местния учител по физика Христо Костов и става първата училищна обсерватория в страната. До средата на 70-те години тя се използва от Института по астрономия като база за наблюдение на изкуствените спътници на Земята, а от 1976 година Институтът поема изцяло дейността на съоръжението.

 

Първоначално обсерваторията разполага с един 15-сантиметров рефлекторен телескоп тип Касегрен, произведен от Цайс. През 1969 г. в 6-метров купол е монтиран 60-сантиметров телескоп, отново тип Касегрен на Цайс, който е вторият по големина телескоп в страната. През 1994 година е доставен трети телескоп, 14-инчов от тип Шмит-Касегрен, произведен от Селестрон и монтиран в построения преди това 4-метров купол.

 

Астрономическа обсерватория – Белоградчик е отворена за туристически посещения, след предварителна заявка. Интересни са най-ярките небесни тела – Луната, планетите Юпитер и зрелищния Сатурн, далечни звезди, или по-малко ярките – мъглявини.

 

Всичко изброено дотук със сигурност ви е пречатливо. Ето и няколко бонуса за туристите в региона. 

 

За любителите на силни усещания предлагаме къмпинг или нощувка направо под звездното лятно небе на Белоградчик. Идеална локация е Рабишкото езеро, намиращо се на около 20 км. от града. Ако искате да сте на по-кратко разстояние от известните скални формирования, бихте могли да пренощувате и на някои от къмпингите, стопанисвани от частни лица в и околностите на Белоградчик.

 

Друга популярна атракция в района на Рабиша е най-мистичната пещера в България – Магурата. Тук могат да се видят скални рисунки на повече от 7000 години. Всички зали са свързани чрез галерии и пещерни тунели, има много сталактити, сталагмити и сталактони, а в Триумфална зала има малко езеро. В Магурата има постоянна температура от 12 °C. Общата дължина на галериите ѝ е 2500 m.

 

Магурата е най-значимата за прилепите пещера в цяла Северозападна България. Целогодишно се обитава от общо 8 вида, всички приоритетни за опазване в цяла Европа.

 

В разклонение на пещерата се произвежда пенливо вино поради идеалните за това условия – много близки до тези в областта Шампания.

 

И като споменахме напитката на боговете - не се съмняваме, че ще нахраните добре душата си с красивите гледки и положителната енергия на скалните образувания, но все пак ще ви дадем кратки насоки за това какво бихме могли да похапнете от традиционната северозападна кухня. В Белоградчик може да опитате така наречените торлашки гозби, характерни само за този регион и отразяващи навиците на хранене на местното население. В повечето случаи постна, но много вкусна и здравословна е кухнята на балканджиите, която се е запазила и до днес. За любителите на месо пък има вкусна сръбска скара.

 

И накрая – препоръчваме ви да прекарате поне 3 дни в Белоградчик, за да разгледате обстоино всичко, ковто предлага местността. А може би най-подходящото време за излети е късната пролет и ранното лято, когато времето не е много горещо, растителността е тучна, а дните са най-дълги.

 

 

 


Намери своята история

От категорията

Испания и Полша поделиха точките след здрава битка в Севиля

Снимка: Туитър-1624137401.jpg

Алваро Мората изведе "Ла Фуриа Роха" напред в резултата през първата ...

20 юни 2021 | 00:16

Германия срази Португалия с 4:2

Снимка: Туитър-1624128900.jpg

Португалците започнаха силно с гол на Роналдо, но Бундестимът събра сили и ...

19 юни 2021 | 21:54

Унгария измъкна точка от световните шампиони от Франция

Снимка: Туитър-1624115844.jpg

"Маджарите" реализираха в много ключов момент от мача, в ...

19 юни 2021 | 18:17

115-ото най-старо дерби между Англия и Шотландия остана без победител - 0:0

Снимка: Туитър-1624085968.jpg

След поделените точки в британската битка начело в потока остава Чехия с 4 ...

19 юни 2021 | 09:58