35193 | 24 апр. 2015 | 08:20

70% от лекарите у нас страдат от синдрома на професионалното изпепеляване

На мнозина се е случвало да започнат нова работа, заредени с планове, с амбиции, окрилени от възможността да покажат какво могат, да сбъднат мечтите си. И очакванията за изява, за успех, за удовлетворение от постигнатото да не се сбъднат. Нещо повече - резултатът съвсем не по изключение да се окаже точно обратният: усилията да се даде най-доброто да отстъпят място на усещането и на убеждението за пълен провал. Най-много година-две след заветния старт „състезателите“ да станат нервни и подозрителни към хората, с които работят, да ги обземе чувството на емоционална изчерпаност, да изпадат все по-често в депресивни състояния.

Този негативен обрат се определя с медицинското наименование бърнаут или с описателното синдром на професионалното изпепеляване. Означава болестни изменения в психиката като следствие от извършваната работа. Такива са описани в американската литература още в средата на 40-те години на миналия век, разказва неврологът от Първа градска болница в София д-р Нешо Велков.

Мотивацията

изчезва след година

Названието бърнаут (на англ. прегаряне) дава през 1974 г. американският психиатър Хърбърт Фройденбергер, който се смята и за първия изследовател на синдрома. По това време той управлява безплатна клиника за наркомани в Ню Йорк, която функционира благодарение на млади доброволци. Започва целенасочено наблюдение над тях, когато забелязва, че след година работа мотивацията на ентусиазираните му помощници е изчезнала. Чувствали се изморени, изтощени, често страдали от хрема, главоболие, болки в стомаха и безсъние.

Фройденбергер установява, че негативното поведение на доброволците, стигащо понякога до цинизъм, също е част от клиничната картина.

Психиатърът оприличава синдрома на запалена свещ, която, след като часове наред е светила, започва да тлее с мъждукащ пламък. Той си обяснява състоянието с незадоволителните резултати от лечението на наркозависимите, които оставали глухи за съветите на лечителите си. Когато си изцяло отдаден на поставената цел, но усилията ти са безплодни, попадаш в клопката на „изтрещяването“, смята ученият, който също лично е бил засегнат от бърнаут.

През 1982 г. американските психолози Кристина Маслах и Сюзън Джаксън разработват научен метод за изучаване на синдрома и тест за оценка на неговото равнище. Развитието му е пропорционално на несъответствието между личност и професия в няколко насоки: изисквания към работника и неговите индивидуални възможности; стремеж към самостоятелност и степен на прилагания контрол; вложени усилия и недооценка на приноса; липса на позитивни и справедливи взаимоотношения на работното място; етични принципи на личността и изисквания на работата.

Най-застрашени

са идеалистите

Първоначално се е смятало, че синдромът засяга само помагащите професии, при които се работи с хора, нуждаещи се от помощ, а именно лекари, медицински сестри, социални работници, полицаи. Данни от проучване на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари например сочат, че 70% от лекарите у нас страдат в различна степен от бърнаут.

Но след натрупаните познания се стига до извода, че рискът се разпростира върху всевъзможни професии, като е по-голям, когато работата е свързана с високо умствено и емоционално напрежение, с повишена отговорност към други лица, с постигането на тежки, дори невъзможни цели и при липсата на адекватни ресурси за постигане на поставените задачи. По-застрашени са идеалистично настроените хора, за които себеуважението и успехът в живота са неразривно свързани с професионалната реализация.

Според Френския национален институт за охрана на труда една трета от европейските трудещи се се оплакват от здравословни проблеми, свързани със стрес в работата, а по данни

на Световната здравна организация от 2010 г. трите страни с най-много свързани с работата депресии са САЩ, Украйна и Франция. Най-общо бърнаута можем да опишем като състояние на пълно физическо, емоционално и умствено изчерпване, характеризиращо се с хронична умора, усещане за безпомощност, безнадеждност, понижение на самооценката и същевременно цинизъм и подозрителност към околните.

Д-р Нешо Велков обяснява, че симптомите са обособени в четири основни групи. Към физиологичните спадат хроничната умора, понижената устойчивост на инфекции, заболяванията на храносмилателния тракт.

Емоционалните разстройства включват депресията, чувството за вина, за безнадеждност, раздразнителността и загубата на контрол. Когнитивните симптоми се изразяват с дистанциране от работата, заемане на отбранителна позиция, скованост в действията и в мисленето. Проявите в поведенчески план са отсъствие от работа, влошаване на качеството на извършваното, развитие на рисково поведение, злоупотреба с алкохол и упойващи вещества.

Развитието на синдрома е в четири етапа. Първият е стадият на медения месец, в който човек е зареден с големи надежди от работата и изпитва силно изразено удовлетворение. Вторият стадий е на отрезвяването или пробуждането, когато става ясно, че очакванията, било поради липса на ресурси или по друга причина, са били нереалистични. Следващият етап е на емоционалното изчерпване.

Тогава се проявява пълната клиника на синдрома, а именно тревожност, раздразнителност, усещане за умора, изпадане в депресия, загуба или необичайно покачване на апетита, безсъние. Най-често в тоя период хората се опитват да излязат от тесните си професионални задължения, търсейки странични занимания или отдавайки се на рисково поведение като злоупотреба с алкохол и опиати.

Отчаянието

ражда цинизъм

Четвърти е стадият на пълното изгаряне. Той настъпва обикновено три, четири, пет години след началната фаза и се характеризира с пълно отчаяние, с невъзможност за изпълнение на професионалните задължения, с отрицателни нагласи и чувства към работата и към лицата, свързани с нея, но и с липса на перспектива за промяна на професионалния статут. Нерядко се отключва и цинизмът.

Циничната нагласа примерно на лекарите, потопени в мъките на бърнаут, може да стигне дотам, че да смятат, че пациентите им си заслужават сполетелите ги страдания. Така че освен за емоционално изтощение става дума и за деперсонализация и дехуманизация. През този последен период се появяват всевъзможни болести – хипертония, язва, инсулт...

Можем ли да се предпазим от бърнаут или поне да намалим ефекта на синдрома? Д-р Нешо Велков препоръчва младите хора да си изграждат реалистични очаквания за професионалното си развитие и когато си дадат сметка, че лелеяната им цел е неизпълнима, да съумяват да си поставят нова, по-лесно осъществима. Изискват се усилия, за да успееш да намериш своя личен път в кариерата и в живота си, но пък си струват!

Много разтоварващи и полезни са различните приятни занимания извън работата като отдаване на хоби, на туризъм, търсене на възможност за друг вид реализация. Важна е помощта от приятелите, а при нужда и от психотерапевт.