24772 | 10 юни 2015 | 12:40

Никой не може да предаде като нея най-фините нюанси на човешките емоции.

Били Холидей се появява на бял свят на 7 април 1915 г. с рождено име Елианора Фейгън. Майка й Сара е 18-годишна чистачка, а баща й е едва 16-годишен и изчезва още преди да стане татко. Били има трудно детство, Сара се грижи сама за нея и тя прекарва доста време на улицата, където усвоява каруцарския език и се научава да се бие - умение, по-късно често прилагано, защото почти всички мъже, които харесва, а и доста други сякаш си го търсят. Това я спасява от изнасилване от страна на съсед, който не успява заради

бурната съпротива на 11-годишното дете

Съседът е осъден (на 3 месеца), но и жертвата е наказана - изпратена е за няколко месеца в нещо като църковно поправително училище за непълнолетни момичета.

В началото на 1928 г. Били и майка й се преместват в Харлем, а там бъдещата звезда открива джаза и разцъфтява. Тя от малка обича да пее, а сега вече знае какво иска да прави в живота си. В Харлем е пълно с частни клубове, където свирят музиканти като Дюк Елингтън и Фатс Уолър. Публичните домове също не са малко. Майка й започва работа в такъв, а Били, въпреки че още не е навършила 14 години, също става проститутка, защото трябва да помага на майка си за наема и взема по 5 долара от клиент. Два месеца по-късно полицията нахлува в бардака и арестува персонала - Били казва, че е на 21 г., и е изпратена за

три месеца в трудово-възпитателна колония

Момичето се завръща в Ню Йорк с твърдото намерение да промени кариерата си в музикална посока. Включва се в една от многобройните групи певци, танцьори и комици, които обикалят клубовете и играят безплатно, с надеждата да бъдат забелязани или да получат бакшиш. Били обикаля от маса на маса с една и съща песен, която от скука се опитва да пее всеки път различно и така се учи да импровизира.

Тя е на 17 години и вече използва псевдонима Били (от любимата й актриса Били Дъв) и фамилията на предполагае­мия си баща (Кларънс Холидей), когато е забелязана от младия музикален продуцент Джон Хамънд, на когото му предстои да направи блестяща кариера, пълна с открития. Първоначално Хамънд събира Били Холидей с оркестъра на Бени Гудман за запис на две песни. От първата се продават 300 бройки, но от втората Riffin' the Scotch много бързо се изкупуват 5000 копия. Хамънд е силно впечатлен от вокалния стил на Холидей: „За първи път чувах певица, която наистина звучеше като импровизационен джаз гений.“

Въпреки това предприемчивият музикален продуцент решава да опита и с друг оркестър - този на Теди Уилсън. Заедно с Уилсън Били Холидей се връща в студиото през юли 1935 г. и записва What a Little Moonlight Can Do („Какво може да направи малко лунна светлина“) с участието на Бени Гудман, Рой Елдридж (тромпет) и Бен Уебстър (саксофон). Песента става хит в класациите и се превръща в едно от най-знаковите парчета в кариерата й. Само на 20 години Били Холидей вече е звезда.

Следващите 10-12 години на практика са най-плодотворното време в живота на Били Холидей. През 1936-а тя вече е на върха, завъртяна от вихъра на абсолютния успех. След уникалната си интерпретация на „Лятно време“ от операта „Порги и Бес“ на Гершуин написва и изпява първата си собствена композиция - Billie’s Blues („Блусът на Били“). Двете парчета излизат от името на „Били Холидей и нейният оркестър“. Точно тази плоча дава началото на дългогодишното приятелство и съвместната работа на певицата със саксофониста Лестър Йънг.

Турнето с оркестъра на Каунт Бейси й носи само добри чувства и песни.

За съжаление ентусиазмът на Били е смазан

по време на поредицата концерти с оркестъра на Арти Шоу. Персоналът на хотел „Линкълн“ в Ню Йорк настоява тя да ползва асансьора за прислугата, за да не се дразнят някои от белите гости. Били е толкова обидена, че напуска оркестъра.

През март 1941 г. тя изпява трогателната балада All Of Me - един от последните й мигове заедно с любимия й приятел Лестър Йънг.

Жесток спор с майка й вдъхновява Били да напише (заедно с Артър Херцог) God Bless the Child („Боже, благослови детето“) - песен с неизмеримо значение за музикалната история на Америка и запазено място в „Грами“ залата на славата.

Три месеца по-късно записва и печално прочутата Gloomy Sunday („Тъжна неделя“), позната и като „Унгарската самоубийствена песен“. Би Би Си веднага забранява нейната версия за излъчване като вредна за военновременния морал. Един от най-големите й хитове и последният, който стига до класациите през 1944 г., е Lover Man (Oh, Where Can You Be).

В началото на 40-те тя се среща с вредни мъже, които я запознават с опасна дрога - хероина. Били бързо се пристрастява, а след войната започва да се среща неприятно често и със съдебната система.

През 1947 г. полицията намира наркотици в стаята й и Били отива в затвора за почти година. Там работи във ферма и е освободена за добро поведение малко преди изтичането на присъдата. През 1949-а отново е арестувана. В кратките периоди, в които се опитва да се отър­ве от хероина, набляга силно на алкохола.

През петдесетте години кариерата на Били Холидей върви надолу. Полицейските акции срещу нея се усилват, проблемите й с наркотиците - още повече. Смъртта й идва при ужасяващи обстоятелства - арестувана от полицията и на болнично легло. „Гласът й беше уморен и изхабен, но точно преди смъртта си тя общуваше на много по-дълбоко ниво“, споделя музикалният критик Гари Гидинс.

Тъжният край на звездата

Били Холидей издъхва на 17 юли 1959 г. Месец по-рано от полицията й предявяват заповед за задържане под стража, докато лежи в нюйоркската болница „Метрополитен“, и умира със съсипано сърце и черен дроб.

Полицейската охрана я изважда от стаята й със съдебна заповед само няколко часа преди смъртта й - която, също както животът й, е непристойна и жалка.

Гилбърт Милстейн, близък на Били журналист от „Ню Йорк таймс“, пише на гърба на обложката на албума The Essential Billie Holiday през 1961 г.: „Тя беше поразително красива, но към края се бе превърнала в умалена гротескна карикатура на самата себе си. Червеите на всяка позната ексцесия - наркотиците са само една от тях - я бяха изяли отвътре. Има вероятност сред последните мисли на тази цинична, сантиментална, богохулна, щедра и изключително надарена 44-годишна жена да е била убедеността, че на сутринта ще бъде изправена пред съда.
И това би могло да се случи, макар и не толкова скоро. Във всеки случай тя вече е окончателно освободена от юрисдикцията на всеки съд тук долу.“

За хората, които не я познават или знаят за живота й само от филма „Лейди пее блус“ с Даяна Рос, Били Холидей изглежда като талантлива, но слаба жена, жертва на обстоятелства и хора, много по-силни от нея, които накрая са я победили. Истинската Били не е била такава. Тя е прекарала живота си така, както е искала, и не е допускала никакво покровителстване. Изкарвала е доста пари - и е съумяла да ги изхарчи докрай (след смърт­та й в банковата й сметка са останали центове) - за алкохол, хероин, мъже, кокаин, жени… всичко, което може да задоволи големия й апетит.

Франк Синатра, който е неин връстник, също признава силното й влияние върху неговия - и не само неговия - подход към пеенето: „С много малко изключения, всеки значим американски поп певец е докоснат по някакъв начин от нейния гений. Били Холидей беше и си остава най-голямото единично музикално влияние, което съм изпитал“, казва Синатра през 1958 г., но ако беше жив, вероятно щеше да го повтори и днес.

Cтранният плод

Една от най-легендарните песни на Били Холидей - Strange Fruit („Странен плод“), е протест срещу антихуманната същност на расизма чрез зловещо опи­сание на линч. Странният плод, който виси от тополата, разлюлян от южния бриз, всъщност е труп на обесен чернокож. Повечето хора автоматично приемат, че текстът и музиката са на Били Холидей, защото първа изпълнява песента, и то така, че слушателите й настръхвали. Но авторът е белият нюйоркски учител (по онова време комунист), поет, социален активист и непрофесионален композитор - Абел Меропол. В края на 30-те - и без това гневен заради неотслабващия расизъм, владеещ страната, той вижда в списание снимка на линч, която не може да извади от главата си, докато не сяда и написва поемата „Странен плод“. А малко по-късно добавя и музика. Изпълнява песента на пиано в нюйоркски клуб, а чрез собственика му за нея научава Били Холидей. И когато я записва, посланието й стига до милиони.

В текста думата „линч“ изобщо не се споменава, метафорите са болезнено ясни:

Южните дървета носят странен плод,

кръв по листата и кръв в корените,
черно тяло люлее южният бриз,
странен плод виси от тополата.

Пасторална сцена в галантния Юг
с очи изхвръкнали, усукана уста.
Дъх сладък на магнолия и свежест,
и внезапен мирис на горяща плът!

През 1999 г. списание „Тайм“ избира „Странен плод“ за песен на столетието. Записвана е от още поне дузина големи имена: Нина Симон, Ани Ленъкс, Кармен Макрей, Тори Еймъс, Даяна Рос, Джеф Бъкли, Касандра Уилсън, Бет Харт и Джо Бонамаса… Хърби Хенкок и Маркъс Милър правят инструментална версия, като басистът е удивен от смелостта на автора и на Били Холидей: „В началото на 40-те чак до средата на 60-те за такива неща не се говореше. Още по-малко да се пее.“ И наистина - някои собственици не са съгласни песента да звучи в техните клубове. Но след всяко изпълнение публиката остава буквално зашеметена. С много редки изключения - една вечер в Ню Йорк някакъв очевидно пиян простак попитал Били Холидей, докато слизала от сцената, дали иска той да й покаже своя „странен плод“, а тя грабнала най-близкия стол и го разбила в главата му.

Албум антология

Новият албум антология Billie Holiday: Centennial Collection, посветен на стогодишнината от рождението на Били Холидей, се разпространява у нас от Вирджиния Рекърдс/Sony Music и вече може да бъде поръчан в онлайн магазина www.musicmall.bg

Антологията включва някои от най-популярните записи на легендарната джаз изпълнителка, направени в апогея на кариерата й или в периода 1935-1945 г. Колекцията съдържа повечето от най-успешните и обичани песни на Били Холидей и е перфектното въведение към творчеството на артист, чиято музика ще остане завинаги неподвластна на времето.