18862 | 4 окт. 2024 | 22:43

Не можем да продължаваме да сме окупатори на територии, не може да продължаваме да отричаме на палестинците правото им на самоопределяне, категоричен е той

Научени ли са уроците от миналото? За последно през 2006 година израелски войници стъпиха на ливанска земя. Заповедта издава тогавашният премиер Ехуд Олмерт. С него за БНТ разговаря Тоня Димитрова.

Ехуд Олмерт застава начело на правителството на Израел през 2006 година като лидер на центристката партия "Кадима" на покойния вече Ариел Шарон. Първото предизвикателство идва само няколко месеца по-късно, когато "Хизбула" отвлича двама израелски войници и убива други трима. Това слага началото на Израело-ливанската война срещу Хизбула. Подава оставка като премиер заради корупционни обвинения и след него идва на власт Бенямин Нетаняху. През 2008 година отправя последното предложение за мир с палестинците, което те отхвърлят.

Тоня Димитрова, БНТ: Вече се обявихте против сухопътната операция. Защо мислите, че това е грешка?

Ехуд Олмерт: Не виждам никакво предимство за Израел от сухопътни действия. Да, трябва да изтласкаме "Хизбула" от границата. Докато "Хизбула" има присъствие там, жителите на Северен Израел няма да могат да се завърнат по домовете си. Но предпочитам диалог с ливанското правителство чрез посредничеството на Америка. Така да се постигне споразумение, което ще позволи "Хизбула" да се изтегли напълно от тази част на страната и да се създаде нов политически компромис.

- Научени ли са сега уроците от сухопътната инвазия в Ливан, която вие наредихте през 2006 година?

- През 2006 година не беше основно сухопътна операция. Тя беше маргинална, малка и незначителна. Основната част бяха въздушните атаки срещу ракетните установки на "Хизбула", ударите срещу щабквартирата на "Хизбула" в Бейрут. Въпросът сега е коренно различен. Ако бяхме започнали тази операция на 8 октомври 2023 г. може би щеше да е различно. Но говорим за 11 месеца насилие. Ето защо нещо, което можеше да се направи по относително гладък и лесен начин на 8 октомври 2023 г., е много по-сложно на 8 октомври 2024 г.

- Видяхме подготовката за тази сухопътна операция - елиминирането на лидерите "Хизбула", на шейх Хасан Насрала. В началото на войната ръководството на "Хизбула" не беше ликвидирано?

- Не мисля, че елиминирането на Хасан Насрала е предпоставка за сухопътни действия. Преди година имаше възможност за много по-бърза операция. Въпросът е каква е крайната цел? Не мисля, че ако искаме война ще унищожим врага. Не трябва да оставаме в Ливан много дълго, особено с наближаването на зимата. Това, което можеше да се направи с много бърз блицкриг, сега е доста по-сложно.

- Казахте, че са нужни преговори с ливанското правителство, но не е ли "Хизбула" далеч по-силна и влиятелна от правителството. Говорите и за изтегляне на "Хизбула" от южната част на страната и разоръжаване. Това е част от резолюция 1701, която беше приета от Съвета за сигурност на ООН още през 2006 година и не е приложена. Как виждате прилагането ѝ сега?

- "Хизбула" със сигурност е по-агресивна от ливанското правителство, но трябва да се има предвид, че през последните няколко седмици претърпя тежки, мащабни загуби в резултат на израелските операции - атаката с пейджърите и уоки-токитата, ударът срещу щабквартирата в Дахия и елиминирането на военните командири и разбира се, Насрала. "Хизбула" днес е много по-слаба, разбита в сравнение с преди 2 или 3 седмици. Така те може някакси да търсят начин да стигнат до споразумение, защото продължаването на тази военна операция ще нанесе огромни щети на "Хизбула" и дори може да ги унищожи. Не това искат те.

- Виждаме как Израел нанася удари по всички вражески позиции, не само в Ливан, но и в Сирия и Йемен. Каква е стратегията, каква е крайната цел?

- Ако говорим за Йемен и хутите - ние все още не знаем от къде идват ударите, обстрелват ни с балистични ракети от 2000 километра от началото на войната и разбира се, трябва да се защитаваме. Същото важи за групировките в Сирия и Ирак. Всички те са новопоявили се играчи, които се опитват да си намерят място в този конфликт. Военните действия и операции се разрастват до крайност и то напълно ненужно. Фундаментално, има спорове между нас и ливанското правителство за някои гранични точки, които те твърдят, че са техни. За това трябва да се преговаря. Надявам се да изчистим различията, но това не може да стане с насилие. Ако няма общо споразумение, то "Хизбула" ще бъде унищожена, инфраструктурата в Ливан разрушена и ливанското правителство ще падне. Ние също ще страдаме от тази конфронтация, но не и толкова, колкото "Хизбула". И в техен интерес, и в наш, е да се избегне конфронтацията.

- Кой или каква е основната пречка да се седне на масата за преговори?

- Пречката е "Хизбула". През последните 30 години тя не иска да сяда с Израел на една маса, иска да атакува Израел. Опитват се постоянно. Дойде времето "Хизбула" да се върне там, където беше, преди да е прекалено късно и прекалено опасно за всички тях.

- Последното мирно предложение от Израел към палестинците е ваше. Така известният мирен план "Олмерт". Тогава палестинците отказаха. Сега в по-изгодна позиция ли са те, за да преговарят с Израел?

- Не мога да говоря за палестинците. Мога да кажа, че неотдавна с бившия външен министър на палестинската автономия и посланик в ООН - д-р Насър Кидва излязохме със съвместно предложение за общо споразумение между израелци и палестинци за създаване на две държави. Дошъл е моментът - палестинците и израелското правителство трябва да са готови.

- Какви са детайлите на това предложение?

- Израел трябва да приеме споразумение за две държави, няма алтернатива и това трябва да стане ясно. Не можем да продължаваме да сме окупатори на територии, не може да продължаваме да отричаме на палестинците правото им на самоопределяне. Палестинците не може да продължават с този терор - нито на юг, нито на север, нито в централната част на Израел. Те трябва да направят отстъпки, ние също и да седнем и да се разберем, да приемем принципите, които вече очертах в плана за мир през 2008 г.