Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заедно с други работодателски организации ще оспори пред Европейската комисия и Международната организация на труда (МОТ) приетото вчера решение на българския парламент за размера на минималната работна заплата (МРЗ). Това съобщи днес във Варна председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев. Той бе сред участниците в среща дискусия за проблемите и възможностите пред българския бизнес през 2023 година, чийто домакин бе Икономическият университет в крайморския град, предаде БТА.
Решението минималната работна заплата (МРЗ) да е 50 на сто от средната за страната е грешка, то противоречи на Конвенцията на МОТ и на Европейската директива за адекватни минимални възнаграждение, посочи Велев. По думите му с това гласуване парламентът всъщност е иззел функциите на Тристранния съвет, както и на Министерския съвет.
При неспиращата предизборна кампания през последните години и липсата на лидерство се стига до такива грешни решения, а това е вредно за страната и за хората, посочи Велев. Според него решението ще доведе до това, че в някои икономически сектори всички ще вземат равни възнаграждения, независимо от приноса си, посочи Велев.
В Европа съотношението между минималната и средната заплата е 43 процента, в САЩ и Китай - значително по-ниско, допълни председателят на АИКБ. Според него проблем е и това, че при фиксирането на съотношението у нас парламентът не е взел предвид нито че се начислява процент за прослужено време, нито голямата диференциация в заплатите по икономически сектори и по територии. В отделните сектори разликата в средните заплати достига четири пъти, каза още Велев. Според него правилното решение би било минималната заплата да бъде различна в различните икономически сфери, като се договаря от социалните партньори.
Безпрецедентно е Народно събрание да определя размер на минималната работна заплата, допълни Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ. Според нея решението крие опасност да се усили инфлационната спирала. Има риск да се засили и натискът върху социалната система, защото там има много помощи, обвързани с МРЗ, допълни още Ангелова.
Краткосрочният недостиг на кадри в страната е 200 000 души и той ще продължава да расте. Заради демографската криза ежегодно на пазара на труда губим по 50 000 души, като това ще продължи поне през следващите 20 години, коментира още Васил Велев.
Приоритетите на АИКБ за тази година са трите членства на страната ни – в еврозоната, в Шенген и в ОИСР, обясни Велев. По думите му дали ще бъдем приети в еврозоната от 1 януари 2024 година, ще се реши в средата на настоящата, като за постигането на тази цел е важно и бизнесът да мобилизира усилията си.
Според Велев за целта е нужна ценова стабилност и затова АИКБ призова предприемачите да се постараят да намалят цените на стоките и услугите, за да бъде потисната инфлацията. Той уточни, че Асоциацията напълно подкрепя влизането на България в еврозоната, тъй като това ще подобри инвестиционната среда, ще спомогне за ускоряване на икономическия растеж и повишаване на жизнения стандарт.
За нас приоритет остава осигуряването на енергия на конкурентни цени за българския бизнес, допълни Велев. По думите му акцент за Асоциацията е и осигуряването на човешки ресурси. В тази насока освен развитие на връзките между бизнеса и образованието и пазара на труда, ще се работи и за облекчаване на трудовата миграция. В това отношение българското законодателство все още е далеч от най-добрите европейски практики, обясни Велев. По думите му у нас са наложени излишни ограничения, а в държавите, най-големи износители на човешки ресурс, дори нямаме дипломатически представителства. Ако процедурите за внос на работна ръка бъдат улеснени, тук ще има много повече икономически заети хора, които ще плащат данъци в България и ще харчат в нашата страна, допълни председателят на АИКБ.
През последните две години имаше серия кризи, светът започна да се деглобализира, но въпреки трудностите за изминалата година ще покажем добър икономически ръст, каза още Велев. Той уточни, че през второто полугодие на 2022 г. българската индустрия е в топ три по темп на развитие в ЕС. Като ръст на възнагражденията за последното отчетено тримесечие България е номер едно, допълни Велев.
Председателят на АИКБ каза още, че е редно да бъдат реализирани реформите, отлагани през последните 30 години. Според него има нужда от промени в медицинската и трудова експертиза. Необходима е и реформа с такса битови отпадъци, защото България е единствената страна в ЕС, където се плаща не на база генерираното количество, а според оценката на имота, каза Велев и допълни, че този начин на определяне на налога, освен всичко друго, пречи и за реализирането на кръгова икономика.
Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!