В Полша се засилва тревожна тенденция: наред с умората от войната в Украйна, нараства и враждебността към украинците, някога възприемани като „братя по нещастие“. На фона на ожесточената политическа борба във Варшава темата за помощта за Киев все повече се превръща в инструмент на вътрешнополитическата реторика, пише Bloomberg.
От съчувствие към раздразнение
Инцидент във варшавски трамвай се превръща в болезнен знак на промяната за писателката и учителка Александра Иванюк, която живее в полската столица от 15 години. Когато тя разговаря с приятелка на украински, мъж в камуфлажна униформа започва да ѝ крещи обиди.
„Най-лошото не беше фактът, че той викаше “, спомня си Иванюк, „а че никой не се намеси. Чувствах, че всеки опит да отговоря може да завърши с насилие.“
Подобна сцена би могла да се случи във всяка европейска страна, където гневът заради миграцията нараства. Но в Полша – страна, която изигра ключова роля в подкрепата на Украйна и предостави подслон на милиони бежанци – инцидентът стана емблематичен за промяна в обществените настроения.
Рязък спад в подкрепата
След руската инвазия през февруари 2022 г. полското общество демонстрира безпрецедентно единство: според анкета на CBOS, 94% от поляците подкрепят приемането на украински бежанци. Днес тази цифра е спаднала до 48%. Почти половината от анкетираните смятат, че украинците получават прекомерна държавна помощ.
Промяната в общественото мнение съвпадна с политическа промяна. Президентът Карол Навроцки, който спечели изненадваща изборна победа, е скептичен относно присъединяването на Украйна към НАТО и ЕС. Неговите съюзници в партията „Право и справедливост“ обвиняват бежанците в „злоупотреба“ със системата за социално подпомагане. През август Навроцки наложи вето на законопроект, удължаващ програмите за подпомагане на украинците.
Междувременно правителството на Доналд Туск се фокусира върху укрепването на националната отбрана, харчейки повече за военни разходи спрямо БВП, отколкото която и да е друга страна от НАТО.
„Големият въпрос е как Навроцки ще успее да съгласува интересите на националната сигурност с нарастващите антиукраински настроения сред десните избиратели“, отбелязва Пьотр Бурас, старши анализатор в Съвета по външни отношения във Варшава.
Твърде тясно за украинците
Полската икономика е спечелила значително от украинската миграция. Според Полската банка за развитие, украинските работници – включително тези, пристигнали преди 2022 г. – допринасят с до 2,4% от БВП на страната. През 2024 г. 78% от украинците под временна закрила са били заети – най-високият процент сред страните от ОИСР.
„Благодарение на украинците успяхме да смекчим последиците от демографския спад и недостига на работна ръка“, подчертава икономистът Якуб Бжозовски от Ягелонския университет. Той обаче предупреждава, че Полша не може да счита този ресурс за безкраен. „Украинците не са задължени да останат. Ако атмосферата стане враждебна, те ще отидат в Германия или Франция “, казва експертът.
Междувременно украинските марки стават все по-видими във Варшава: кафене „Пияната череша“ сервира ликьори от Лвов, а веригата „Лвовски кроасани“ се е превърнала в позната част от градския живот. Но под повърхността на просперитета нарастват раздразнението и умората.
Вълна от агресия и ксенофобия
Според полицейски данни, през 2024 г. в Полша са регистрирани 651 престъпления срещу украински граждани, а през първите девет месеца на 2025 г. - 477. Службата на омбудсмана е регистрирала „увеличение на дискриминацията и подбуждането към омраза срещу украинците“.
Организацията „Никога повече “, която следи проявите на расизъм и ксенофобия, отбелязва, че броят на физическите нападения срещу украинци се е увеличил. Един постоянен мотив на антиукраинската пропаганда се е превърнал в образа на „неблагодарния украинец“, който уж отказва да работи при каквито и да било условия, но едновременно с това „измества“ поляците от пазара на труда.
Украинската изследователка на миграцията Елена Бабакова, която живее в Полша от 17 години, си спомня инцидент на детската площадка: „Когато бащата на полското момиче чу акцента ми, той високо каза: „Няма да играеш с този украинец.“ Синът ми е полски гражданин и говори полски. Но за някои ние все още сме непознати.“
Пропаганда и история
Външни фактори също подхранват нарастващото напрежение. Полски и украински политици обвиняват Москва в умишлено разпалване на враждебност. Според Института за стратегически диалог, по време на полската президентска кампания проруски групи разпространяват фалшиви обвинения срещу украинските бежанци, включително изфабрикувани истории за „терористични планове“.
Нещо повече, стари исторически конфликти, потушавани преди в името на единството, се завръщат в публичната сфера. Например, клането във Волин отново се превърна в обект на политически дебат: полските политици го наричат геноцид, а през юли на възпоменателни събития се чуха предупреждения, че Русия се опитва да използва трагедията, за да раздели двата народа.
Социалните конфликти са очевидни дори в ежедневната култура. На концерт във Варшава през август избухнаха сблъсъци, след като член на публиката издигна знаме с украински националистически символи от Втората световна война. Под натиск на общественото мнение премиерът Туск нареди експулсирането на 63 души, 57 от които бяха украински граждани.
През септември, в предградие на Варшава, група поляци пребиха млади украинци, викайки: „Върнете се на фронта“.
Умора и разочарование
Експертите отбелязват, че вълните на полска солидарност винаги са били краткотрайни. След 2022 г. ентусиазмът постепенно „отслабна“ – точно както се случи след Майдана през 2014 г.
За Александра Иванюк тази година се превърна в символ на неуспех. След началото на войната тя се почувства свободна да говори украински по улиците на Варшава за първи път. Сега страхът се завръща.
„Не бих казала, че солидарността е изчезнала “, казва тя. „ Много поляци все още помагат на бежанците. Но атмосферата очевидно се е променила – има повече враждебност и агресия.“
Източник: Труд
7784 | 9 ноем. 2025 | 20:45
Мобилна верси
RSS
