19329 | 18 май 2022 | 14:02

На падащи вертикално ледени водни струи, може да се насладите през летния сезон близо до Кърджали. Съхранената природа, разнообразният животински и растителен свят превръщат каньона на Дюшундере в едно прекрасно място за туризъм

Природата на България е така богата, че не може да бъде обрисувана с думи. Тучни долини, дълбоки реки, високи планини и чудни скални образувания. Отпечатъкът на времето е оставил своеобразни следи върху скалния облик. Местните хора пък са добавили приказен елемент, като обгърнали каменните форми с мистични легенди и предания.

Реките, като талантливи майстори-творци, си проправят път през твърдите скали, понякога в продължение на милиони години, и бавно създават тези невероятни и огромни природни скулптури – каньоните.

Вероятно най-известният каньон в България е Искърският пролом.

Мястото е изключително интересно от геоложка гледна точка, тъй като проломът представлява напречен разрез на Старопланинската верига. По този начин могат да се извлекат сведения за геоложкия състав на планината, както и да бъдат изследвани различните ѝ слоеве.

В Искърския пролом има интересни места за туризъм - множество различни скални образувания, карстови форми и други. По важните туристически обекти в него са водопадът Врачанска скакля – на левия долинен склон, в района на село Заселе; карстовият район с пещерите около село Зимевица – на левия долинен склон; пещерата Темна дупка – на левия долинен склон, северозападно от село Лакатник; карстовият извор Житолюб – на левия долинен склон, северозападно от село Лакатник; Лакатнишките скали – на левия долинен склон, западно и северозападно от село Лакатник; Черепишкия манастир – на десния долинен склон, югозападно от село Лютиброд; Ритлите – отвесни каменни стени, на левия долинен склон, западно от село Лютиброд и др.

В пролома и околните склонове са разположени над 50 населени места в Община Своге, Софийска област и Община Мездра, област Враца. Обособени са и няколко големи вилни зони главно в горната част на пролома: в.з. Ромча, в.з. Владо Тричков, в.з. Луково и други по-малки около Своге и Церово.

До построяването на жп линията в края на XIX век проломът е бил почти непроходим и слабо използван. Сега през него преминава почти 80-километров участък от жп линията София – Мездра, като пътуването през него е истинска атракция и наслада за окото на пътника от редуващите се отвесни скали, множеството мостове над Искър и неговите притоци и повече от двадесетте изградени тунела, които „срязват“ извивките на реката.

Успоредно на жп линия преминава и участък от 80,6 км от второкласния Републикански път II-16 Ребърково – Своге – Нови Искър (от км 0 до км 80,6). От село Ребърково до Черепишкия манастир пътят е прокаран по десния долинен склон, след това до град Своге – по левия, до село Луково – по десния, а накрая до град Нови Искър – отново по левия.

В района, близо до р. Искър, се намира и каньонът, известен под името „Голям дол” e разположен непосредствено до Кунино. Долният му край е отворен към долината на река Искър и достига до самия център на селото. Над високите и почти навсякъде отвесни скали, извисяващи се край с. Кунино, се ширят просторни поля с доста еднообразен облик. И посред тази равна земя зее бездната на "Големи дол", прорязваща каменната твърд с нейното тревно покривало, на дълбочина от близо петдесет метра.

Каньонът започва от центъра на Кунино - там, където протича малка рекичка. Бистрите води на реката, която е по-скоро поток - ромолят край пътеката, като на едно място дори образуват малък водопад.

Продължаваме разходката в околностите на София. Село Раждавица, разположено на входа за Земенския пролом е един от изходните пунктове към дълбокия каньон на Конявската планина, който завършва край село Буново. Името на каньона е „Шегава” с красиви скални фигури и останки от крепости, а през него тече вода единствено при дъжд. За разлика от други атрактивни скални групи, тук на малка площ е налице интересно съчетание на единично стоящи скали и скални венци. По черен път се навлиза в Конявската планина. От него се виждат две полуразрушени църкви по поречието на Струма. Скоро се стига до началото на каньона. Навсякъде стърчат скални пирамиди. По високите прагове през пролетта трябва да подскачат малки водопадчета. Главозамайващи височини и отвесни скали се сменят с гъста джунгла от дървета и храсти.

Легенда разказва, че тук в бурната 1330 г., на Спасовден се е състояла голямата Велбъждка битка между войската на сръбския крал Стефан Дечански и българския Михаил III Шишман. Българският цар се обърнал за помощ към населението на близката Златина, а когато не я получил изрекъл проклятие към селото - да се покрие с ръждата на времето. И действително години след битката то се заселва в низината, на входа на Земенското дефиле, но вече с новото име Ръждавица.

Най-близкото скално образувание, което се вижда в долината на Шегава, се нарича Самотника.

Тук се намира пещерата „Гълъбарника”. За която се носи легенда, че преди години вътре живеел смок с размерите на питон, който се изхранвал със снасяните от гълъбите яйца. Тук е и триъгълната пещера – галерия с дължина 15-18 см, „Белеващица”, „Зимника” и много други по-малки. На места каньонът се стеснява до метър-два, стените на долината се изправят, а вътре има вирове и малки скални навеси. За тази разходка на човек му трябват здрави обувки и желание да се провира през храсти, да се катери и да ходи по каменистото дъно на пресъхналата река.

Близо до старата столица на България Велико Търново пък е разположен Еменският каньон. Живописната местност по течението на река Негованка, в полите на Предбалкана, е само на 20 км западно от града. Под въздействие на течащата вода в мекия варовик са се образували многобройни прагове, водопади, вирове и ниши, обградени от високи до 90 м отвесни скали. Каньонът започва южно от с. Ново село и е прекъснат от долинно разширение, в което е разположено с. Емен. По този начин естествено се разделя на две части – Долен и Горен боаз. Заради уникалните природни образувания и красивата природа Еменският каньон е обявен за природна забележителност със Заповед No.880 от 25.11.1980г.

Тук е създадена първата в България екопътека, наречена Негованска, по името на реката. Изградени са мостове, стълби и други дървени конструкции, които правят разходката из каньона достъпна и приятна. Безспорно най-красивата част от каньона е закътаният водопад Момин скок. Той е висок 10 м и е обграден от три страни с отвесни скали. Под него се образува красив широк вир.

Водопадът носи името си от легенда, която разказва за три моми, скочили заедно от скалите на водопада, за да не попаднат в ръцете на гонещите ги турци.

Еменският каньон разкрива цялата си красота през пролетта, когато реката е най-пълноводна, а природата е свежа и гостоприемна. Зелените поляни край пътеката са подходящи за пикник, а вирът при водопада Момин скок може да се използва за плаж.

Местността е със силно развит карст – в каньона се намира Еменската пещера, която е една от най-дългите в България (3113 м). Началото на Негованската екопътека е в с. Емен, но по асфалтов път може да се стигне до Еменската пещера – оттам започва най-интересната част на каньона.

Ако пък искате да посетите родопския край, включете в списъка си каньона Горло. Той се намира близо до град Смолян, между селата Смилян и Кошница. Каньона е много красив и заслужава да се види. През пролетта ще е най-подходящо за посещение. В близост се намира също крепостта Калето и проходната пещера там, както и пещера Ухловица.

На падащи вертикално ледени водни струи, може да се насладите през летния сезон близо до Кърджали. Съхранената природа, разнообразният животински и растителен свят превръщат каньона на Дюшундере в едно прекрасно място за туризъм.

За природна забележителност на територията на каньона са обявени три водопада: „Водопада” - в землището на с. Джанка, който е с височина на пада 25 м и е най-високият от защитените водопади в Кърджалийски регион; „Душан”, който се намира в землището на с. Красин о, с височина на пада 20 м и „Буреще” - разположен в землището на с. Падало, с височина на пада 20 м.

Предлагаме ви да се насладите и на местността „Кован кая”, която e защитена природна забележителност. Намира се край град Маджарово. Пътувайки от Бориславци на 3 км преди Маджарово, в района на Горно поле пътят минава покрай чудновати скални образувания. Тук река Aрда е образувала каньон с много красиви меандри. Гледката от „Кован кая” е впечатляваща.

Природна забележителност е обявена за защитена с цел опазване на редки и застрашени растения и животни. Това е едно от малкото места в България, където по скалните вулканични ниши гнездят белоглавия и египетски лешояди, черни щъркели, както и множество южни видове като син скален дрозд и скална зидарка. Тук се срещат и световно застрашените сухоземни костенурки.

Описаните местности са невероятно красиви и както споменахме именно сега е времето, в което водопадите са най-пълноводни, а ручеите – леденостудени. Която и дестинация да изберете, ще останете със затаен дъх пред красотите на родната българска земя. Запалете въображението на малчуганите, като им разкажете посочените легенди и подсилете чувството на гордост у новото поколение, че е родено и живее в България.