14552 | 9 ноем. 2025 | 19:17
"На 10 години и половина бях, когато баща ми беше убит в лагер. Те просто са го взели. Мама винаги казваше, че той ходеше със снежнобели ризи. Как е попаднал в този ад? С часовник, с монограм на ризата. Това е било нещо ужасно“, разказа тъжните си спомени за отминалите соцвремена в навечерието на 10 ноември обичаната певица в предаването "На фокус" на Нова тв.
Баща ѝ е бил търговец на кожи, а след смъртта му семейството ѝ преживява години на преследване. „Майка ми е получавала писма за изселване. Не можеше да си намери работа. А вторият ѝ съпруг също мина през лагерите“, сподели Карадочева.
Тя призна, че е имала късмета да бъде заобиколена от талантливи и добри хора, които са я подкрепяли. „На първо място Вили Казасян, после Генко Генов, който много ме обичаше. А след това – Емил Димитров. Той направи за мен чудеса. Тези мои приятели много ме пазеха властта да не ме погне“, каза певицата.
Карадочева си спомни и деня, в който пада режимът на Тодор Живков. „Отивах на гости, когато някой ми се обади по телефона и каза: „Разбра ли какво става?" Аз не повярвах. Мислехме, че сме обречени завинаги и че никога няма нищо да се промени“, разказа Карадочева.
Днес, 36 години след началото на демокрацията, тя казва, че България вече не е същата. „Беше едно мрачно, тъмно място с уплашени хора. Сега внуците ми правят каквото искат. Даже са малко по-свободни, отколкото трябва“, каза с усмивка се Богдана Карадочева.
„10 ноември дойде за много хора като една надежда и едно спасение. Не само за мен и моето семейство — за много хора“, завърши тя.
Мобилна верси
RSS
