18440 | 9 ян. 2015 | 14:30

Хиперфагията е хранително разстройство също като булимията и анорексията

Възгласът „Преядох!“ понякога е комплимент за кулинарните умения на домакинята, спретнала богатата трапеза, но често е и най-откровено признание, че сме прекалили с чревоугодничеството. Разбира се, това прекаляване си има степени и в повечето случаи съумяваме да сложим точката навреме, преди да „се пръснем“. Утешаваме се, че ще се разтоварим от калорийната бомба с по-леки храни в близките дни. И дотук всичко е „в реда на нещата“.

А това, че дори еднократното преяждане може да провокира различни здравословни проблеми, е всеизвестно. В някои случаи обаче то е нещо съвсем обичайно, т.е. налице е навикът постоянно да се яде много повече, отколкото е необходимо. Тогава става дума за хранителното разстройство хиперфагия. Наричат я също „булимия без повръщане“. За разлика от булимията при хиперфагията липсва стремежът за контрол на теглото, а поради това и повръщането, вземането на слабителни и прекаленото увлечение към спортуване.

Усещането за ситост не съществува

„Пристъпите“ се характеризират с приема за кратко време (по-малко от два часа) на храна - без особено значение каква и без физическо усещане за глад - в много по-голямо количество от това, което могат да консумират повечето хора при същите обстоятелства. При това човекът не се опитва да контролира храненето си, нито показва намерение да го спре. Яде, докато не го заболи коремът. Старае се да се крие, докато похапва, за да не виждат другите колко поглъща. Обикновено е с ниско самочувствие, със склонност към депресивни състояния, изпитва неприязън към себе си и чувство за вина и срам, след като се е наял. Нервите му са крайно обтегнати. И през ум не му минава да се облекчи от преяждането, като повърне или вземе слабителни.

Психическите травми понякога възкръсват

Учените са на мнение, че хранителните разстройства, едно от които е хиперфагията, са следствие на различни фактори, сред които са генетичната предразположеност, психическият статус и преживените травми. Изследвания са доказали, че причината може да се корени в дисфункция на хипоталамуса, откъдето се контролират центровете на глада и на ситостта. Открита е и генна мутация, която може да причини зависимост към храната. Приемът на някои психотропни медикаменти също повлиява хранителното поведение.

Впрочем хранителните ни навици са тясно свързани с историята на живота ни и с подсъзнанието. Недоизлекуваните психически травми могат да „възкръснат“ понякога години след събитието, което ги е породило, и в този миг храната да се окаже избавление. Това също е повод за отключването на хиперфагия. Най-доброто спасение в тези случаи е консултацията с добър психотерапевт.

Несъмнена е и силната взаимосвързаност между депресията и хиперфагията. Около половината хора с хиперфагия страдат от депресия или впоследствие я развиват. Някои проучвания показват, че хранителното разстройство може да е последица от ниско самочувствие, от физическа неудовлетвореност и от самота. Стресът, загубата на близък, сексуалното насилие също водят до този вид страдание.

И диетите за отслабване понякога предизвикват хиперфагия у чувствителните хора. В тези случаи налаганото ограничение за консумирането на някои „прокълнати“ заради калорийната им стойност храни в един момент довежда до криза, при която се случва точно обратното - започва неконтролирано поглъщане именно на въпросния „забранен плод“.

Спасението е в психотерапията

По принцип е прието, че лечението на хранителните разстройства, каквито са булимията, анорексията и хиперфагията, е от компетенцията на психотерапевт. Смята се, че в тези случаи сред многото методики най-подходяща е т.нар. когнитивно-поведенческа психотерапия - при нея се разчита на коригиране на начина на мислене, на оценяване на това, което става. Тоест очакванията са пациентът да възобнови здравия си контакт с храната, което ще му позволи да спре да яде, щом се засити.

А примиряването с този вид проблем, подценяването му с илюзията, че „на човека нищо му няма, защо да не си похапва на воля“, би било голяма грешка. Защото несъмнено хиперфагията постепенно отприщва всевъзможни физически и психологически последици. Приемът на неконтролирано количество храна неизбежно ще доведе до свръхтегло и затлъстяване, което увеличава рисковете за куп здравословни неволи като диабет, висок холестерол, хипертония, сърдечносъдови заболявания, преждевременна артроза, ставни и мускулни болки, проблеми с храносмилателната и нервната система. Хората с хиперфагия често страдат и от различни личностни разстройства.

Ако пък хиперфагията все още не се е развихрила, но си даваме сметка, че ядем повечко, отколкото трябва, и така пълнеем, можем сами да си помогнем, като подбираме по-нискокалорични храни. Плодовете и зеленчуците например са с малко калории, но засищат - нещо, което не може да се каже за висококалоричните бисквити. Трябва да свикнем добре да сдъвкваме храната и да ядем бавно, за да си даде сметка организмът ни кога сме сити. 

Човек е това, което яде

Популярната сентенция, че човек е това, което яде, вече е научно доказана благодарение на проведен в болница в Тексас експеримент. Новородени бебета разделили на две групи - за определен период половината от тях били хранени с кърма, а другата половина - със синтетични бебешки храни от животински произход. Оказало се, че храната оставя реален отпечатък в човешките гени: в генома на приемалите кърма не били установени никакви изменения. Докато при останалите се установили генни мутации, характерни за недоносените деца.

Други важни открития преобръщат, кажи-речи, на 180 градуса представите ни за здравословно хранене, обяснява д-р Мариета Гечева от клиника „Малинов“. На пръв поглед звучи шокиращо, но един от важните принципи, прилагани в модерните кардио логични практики при пациенти с нормален мастен профил, вече не е „една ябълка на ден държи лекаря далеч от мен“, а „едно яйце на ден държи лекаря далеч от мен“. Вече е доказано, че този сатанизиран холестерол не е такъв дявол, за какъвто се смяташе. „Дяволът“ е т.нар. лош холестерол, който е основният елемент в изграждането на атеросклеротичните плаки. А от него ни предпазват богатите на омега мастни киселини, които се съдържат примерно в мазните риби. Това, че пълната липса на животински мазнини в храната е изключително вредна, се илюстрира от факта, че най-тежката атеросклероза е установена при вегетарианци. Обяснението е именно пълната мобилизация на организма да навакса лишението, на което е подложен.