11687 | 14 апр. 2015 | 13:28
Воят срещу листите на чакащи за медицински преглед и/или изцеление е обясним. И омбудсманът подкрепи искането да отпаднат лимитите в лечебните заведения. Защото българинът е свикнал заболи ли го нещо, да тича в болницата. Често, особено в малките градове, докторите нямат нищо против да приемат всеки, който ги е потърсил. За да тръгне по една или друга клинична пътека, а здравното заведение да получи пари по нея.
Като се има предвид, че в повечето населени места лечебниците са строени мегаломански, във времето на социализма, не е чудно, че сега са обречени на „безпациентност“. А причината е ясна - много селища обезлюдяха, тъй като липсата на работа прогони хората по големите градове и в чужбина. Парадоксалното е, че сега именно към тези лечебници ще трябва да се обърне всеки, който не иска да влезе в листата на чакащите. Такива листи има в болниците с най-добри специалисти и апаратура. Защото е нормално пациентите да търсят именно тях и да не са съгласни на компромис.
Уверението на здравната каса, че във всички страни на Европа има листи на чакащи, не ни успокоява, тъй като знаем какви са разликите между онази Европа и българската. В другата Европа няма лечебници, които разчитат на леглодни - в буквалния смисъл на думата, за да има заплати за персонала.
Лошото е, че в България здравната реформа сякаш тръгва нелогично. Вместо най-напред да се закрият неефективните болници, а на тяхно място да се направят мобилни добре оборудвани спешни центрове, чиновниците от министерството и касата действат късосъединително. Доказателство е новата методика, според която болниците получават по 95% от парите, които са имали за съответния месец на предходната година. Добрите клиники изчерпват лимитите още в първата десетдневка и започват да вкарват пациентите в листа на чакащите, която ги превръща в болни на повикване или до поискване. Това прилича на въвеждане на купонна система в здравеопазването.
Нововъведенията можеше и да не са толкова дразнещи, ако държавата не плащаше двойно по-малко за здраве на децата, учениците, редовните студенти, пенсионерите (4%). Работещите и самоосигуряващите се внасят по 8 на сто. Има и друг парадокс – средната осигурителна вноска, която държавата плаща за осигурените от нея, е 19,60 лв. За сравнение - за осигурените от реалния бизнес тя е 60,10 лв. Това показва, че системата е силно изкривена и че солидарният принцип, заложен в нея, също не работи.
Регулирането на подобна система с фиксирани бюджети води до още по-силно изкривяване. Защото най-нормално е в условията на пазарна икономика най-добрите болници да имат най-много пациенти и осигурени средства за лечението им. Другото е връщане на системата „Семашко“.
Мобилна верси
RSS
