20619 | 12 ян. 2016 | 14:04

Сигурно този конфликт за съдържанието на цивилизационния ни модел ще продължи дълго. Десетилетия. Може би векове.

Още първата седмица на 2016-а бе белязана с изключително повишаване на напрежението в нашия и така достатъчно тревожен свят. Имам предвид не само геополитическите процеси и сблъсъци, но и това, което всеки е принуден да изживява като индивид. Както в битността на всеки от милиардите "обикновени" жители, така и в тази на единиците, носещи големи 

отговорности, било като държавни ръководители, било като фактори в политическата, социалната, военната, научната или някоя друга област.

В Сирия, в Йемен, въобще в Близкия изток и прилежащите му райони, Саудитска Арабия, Иран, Турция, ислямисткият халифат (ДАЕШ), както и ангажиралите се в различна степен САЩ, Русия, Франция, Великобритания, Германия и т.н., ще вървят ли към овладяване на проблемите, или ще ги оставят да отворят вратата към още по-голяма война? Очаква се среща на Арабската лига, след това има насрочени преговори първо за Йемен, сетне за Сирия, половин дузина страни като се почне от Франция и Русия, предлагат посредничеството си, за да бъде преодолян острия конфликт между Риад и Техеран, но никой не се заблуждава, че държи ключ към бъдещето.

В Далечния изток, към острия спор за териториалните води в Южнокитайското море, при който срещу Китай застават САЩ, Япония, Южна Корея и т.н., се прибави новата активност на Северна Корея, демонстрирана с пореден термоядрен експеримент. Надали традиционната укорителна резолюция на съвета за сигурност на ООН ще бъде достатъчна, за да се създаде поне видимост за възстановяване на статуквото.

В Украйна, както и на Балканите, по различни причини и в своеобразен контекст, съществуват реалности, за които е достатъчна само една непремерена стъпка, за да се превърнат и те в терени, не по-малко горещи от близкоизточния. В подобно положение на изчакване и на опасна готовност за по-горещо развитие, са и други райони на света - като например Арктика.

Инцидентите в Германия и в Белгия по време на коледните и новогодишните празници, за да се огранича до получилите най-голяма публичност, дойдоха, за да напомнят, че продължаващата мигрантска вълна тепърва ще поставя европейските държави и населението им в цялост, пред много трудни политически, социални и просто човешки проблеми и изпитания. А да не говорим за това, че тези проблеми сигурно ще бъдат, както се казва, инструментализирани, в изгода на едни или други, европейски, а още по-често - извъневропейски, интереси и амбиции. И към всичко това се добавят прогнозите за приближаваща се нова глобална икономическа криза.

Изброените явления са преплетени и взаимно обусловени, освен това се развиват с увеличаваща се бързина, което прави всеки опит за предричане на конкретното им развитие направо илюзорен. Но разглеждането им в тяхната цялост налага убеждение, което без да е нещо съвсем ново в историята, носи изключително по значението си разбиране за характера на времето, в което живеем, и произтичащите от това наши отговорности.

Както и да приемем - че световните отношения са в криза, или че се води вече война за трансформирането им - натискът върху обществото е тотален. Няма отлики между фронт и тил. Нито между низините и върховете. Глобализацията и обслужващите я нови съобщителни средства постави всички под небивал цивилизационен натиск. Защото залогът на актуалните конфликти е точно там - в опазването и развитието на цивилизационния модел и традиции, с които сме свързани, които правят от нас това, което сме. Или, обратно, в разрушаването им.

Именно защото борбата е за цивилизационния модел, а не за отделна, макар и крупна, материална печалба, отговорността носим всички. Държавните лидери, водещите личности в науката, стопанството, армията, но и всеки от нас на равнището на семейството, приятелските връзки, в рамките на селището ни, или на терена на пътешествията ни, в труда ни и в развлеченията ни, всички сме призвани да отстоим и да въздигнем цивилизационния ни модел. За да бъдем българите все така българи. Европейците - все така европейци и т.н. И да търсим с общи усилия решения на проблемите като се опираме на най-доброто в нас.

Изоставането на политическата и държавническата мисъл и действия спрямо предизвикателствата, които поставя развитието на човечеството, не е нещо ново. Отминалият ХХ век остави в това отношение повече от трагично наследство. Водиха се две световни войни, защото световните лидери нямаха нито погледа, нито волята, за да ги предотвратят. И въпреки милионите жертви, следвоенните периоди се оказаха бременни с още по-големи проблеми. Едва започнал, новият век внушава страха, че вървим по същия път. Развитието на нови и нови средства за водене на военни действия изпреварва далеко усилията за въобразяване на нови пътища за разбирателство между хората. И ако не издържим на натиска на манипулациите, които ни внушават, че другояче няма как да бъде, надали ще се избегне повторение и на псевдорешението чрез един нов световен конфликт.

Много пъти в историята си човечеството е било спъвано от конфликтното разминаване между виждането и интересите на лидерите на държавите и въобще човешките общности и множеството от хората, които градят с труда и с лишенията си, мощта на тези същите общности. Сега, именно благодарение на глобализацията и модерната информация, имаме, може би за първи път в историята, възможността да виждаме и чувстваме, че всички сме отговорни, че всички заедно трябва да успеем да издържим на натиска и да спасим това, което сме.

Сигурно този конфликт за съдържанието на цивилизационния ни модел ще продължи дълго. Десетилетия. Може би векове. Но то само означава, че всеки от нас трябва да се стреми да издържа час след час, сетне ден след ден, сетне година след година. Както са правили предшествениците ни, за да изградят и защитят това, което сме като цивилизация.