13184 | 7 юли 2026 | 12:16
Борислав Недев
Фейсбук
Замразяването на договора с турската фирма "Боташ" за 15 месеца е най-красноречивото признание, че този договор не е онова, за което години наред беше представян!
Нещо повече - това замразяване е най-голямото и неоспоримо доказателство за това, че Румен Радев е лъгал!
Защото има една проста житейска и икономическа логика - никой не замразява печеливш договор! Никой не поставя на пауза сделка, която носи ползи!
Замразява се онова, което тежи, носи загуби или е доказало, че не работи!
И въпреки това, години наред обществото беше убеждавано в обратното.
Румен Радев твърдеше, че договорът е "изключително изгоден" за България. Негови публични защитници, като Слави Василев, Антон Кутев и Иво Христов, не пропускаха телевизионно студио, в което да не обяснят колко стратегически, колко печеливш и колко далновиден бил този договор.
Всеки, който си позволяваше да постави под съмнение икономическата му логика, беше нападан и обявяван едва ли не за невежа или злонамерен.
Днес обаче думата има реалността.
Ако договорът е толкова изгоден, защо се замразява?
Ако носи печалба, защо никой не настоява той да продължи да действа?
Ако е стратегически успех, защо първата сериозна стъпка е неговото временно спиране?
Тези въпроси не са политически. Те са въпроси на елементарната логика!
Още по-неудобен е финансовият въпрос. С подписването на този договор, България е поела ангажимент за значителни фиксирани плащания, независимо от реалното използване на капацитета. Според публично известната информация това означава разход от над 500 000 евро дневно - повече от един милион лева всеки ден!
При такава цена, трудно може да се говори за "изключително изгоден" договор.
Печелившите сделки носят приходи! Те не превръщат ежедневните плащания в символ на финансово бреме.
Но има още един въпрос, който почти никой не задава.
Каква е цената на това замразяване?
Защото в международните отношения няма безплатен обяд!
Няма безплатни отстъпки!
Няма безвъзмездни жестове!
Когато една от страните се съгласи да замрази търговски договор, който и носи огромни печалби, това обикновено става срещу определени условия, ангажименти или бъдещи компенсиращи договорености!
Българското общество има право да знае какви са те.
Какво точно е договорено в Анкара?
Поел ли е Румен Радев нови ангажименти от името на България?
Каква е цената, която страната ни ще плати след тези 15 месеца?
Има ли допълнителни финансови, търговски или политически условия, които засега остават извън публичното пространство?
Това не са конспиративни въпроси. Това са въпроси за прозрачността. Когато става дума за договор с милиардни финансови измерения, обществото има право да знае не само какво печели, но и какво отстъпва.
Обществото има право да знае цената!
Особено когато именно Радев беше човекът, който представяше договора като образец на "държавническа далновидност".
След като днес се стига до неговото замразяване, логично възниква въпросът дали този път България не поема нови заробващи я ангажименти, които ще разберем едва след време. Защото досегашният ни опит с договорите на Румен Радев, меко казано...не вдъхва особено доверие!
Договорът, представян като исторически успех, днес е замразен.
Това е факт!
И днес, същите хора се опитват да представят това замразяване като... "огромен успех"!?
И двете твърдения обаче, не могат да бъдат верни едновременно!
Или договорът е бил изгоден, което означава, че замразяването му е провал. Или замразяването е успех, което означава, че договорът никога не е бил толкова изгоден, колкото ни обясняваха.
Трети вариант няма!
Затова обществото има право на един простичък отговор :
Каква цена ще плати България, за да бъде замразен този така "изгоден" договор?
Защото ако цената отново ще бъде платена от българските данъкоплатци, това вече не е дипломатически успех. Това е пълен провал!
Пълният провал на Радев!...
Мобилна верси
RSS
