33850 | 2 февр. 2022 | 14:13

Всичко, което ще направи оттук – насетне Радев, ще бъде проява на лицемерие. Нещо повече той отива на този паметник в първата година от втория си мандат. Преди не ходеше там и изведнъж се появява. Това е много знаково, Радев взима страна.

Поклона, който направи президентът Румен Радев пред Паметника на жертвите на комуниза, предизвика вълна от коментари. Част от десните го поздравиха, други не повярваха в искреността му. В ляво обаче жестът на Радев роди взрив от отрицателни емоции.

За коментар потърсихме политолога Барослав Ангелов. 

- Какъв жест направи президентът Радев с поклонението си пред Паметника на жертвите на комунизма, г-н Ангелов?
- Той избра страната на белия терор и така в не-малка степен предаде българската левица. Като кандидат-президент през 2016 г. той беше издигнат от БСП и беше подкрепен от нея при неговото преизбиране за втори мандат. Това е удар върху цялата българска левица, върху цялото антифашистко движение в България, което не само в България, а в цял свят е част от левицата.

- Да, но Радев не е президент на левицата, той олицетворява единството на нацията. Не е ли очаквано от него да отиде и на този паметник, и на Братската могила?
- В случая Радев взима много ясно страна. Избира паметник, който е изключително спорен. Създаването на самия паметник не е да обединява, а да разединява. Политически лагери има не само след 1944 г., има ги и преди това. Политически затворници има и преди това. Ние говорим за бял терор още преди 1944 г., а след това се появява кървавият червен терор. Няма как този паметник да обединява, защото на него са изписани имена на хора, които не можем да наречем жертви, защото има много хора, които са техни жертви – екзекутирани и измъчвани. Не бива да забравяме и вкарването на България в Тристранния пакт.

- Може би става дума чисто за годишния календар – просто 1 февруари, когато се почитат жертвите на червения терор, е в началото на годината, а 9 септември – когато се почитат жертвите на белия терор – във втората половина. По-късно през годината е и времето за почит на Вапцаров на Гарнизонното стрелбище. Може би Радев ще отиде и там и е трудно да кажем, че е избрал страна?
- Сега каквото и да направи, по какъвто и начин да го направи, той няма как да върне обратно нещата. Няма обратен ход. Голяма част от хората в БСП, които споделят антифашистките идеи, не споделят този негов ход. Всичко, което ще направи оттук – насетне, ще бъде проява на лицемерие. Нещо повече, Румен Радев отива на този паметник в първата година от втория си мандат. Преди не ходеше там и изведнъж се появява. Това е много знаково, той взима страна. Виждаме как има възгласи на задоволство от политически формации, които са противници на БСП – ГЕРБ и СДС. Което е нормално от тяхна страна сега да злорадстват. Не мога да разбера защо се прави това нещо точно в този момент, какво иска да постигне. Той така не обединява, а разединява обществото.

- По тази логика, когато той утре отиде при Паметника на ястребинчетата, или на Гарнизонното стрелбище, пак може да бъде обвинен, че разединява нацията.
- Така е, но не бива да забравяме, че като кандидат за президент беше издигнат от българската левица. Това е много голям удар върху нея, предателство. Как да приемем, че в по-нататъчните си действия ще бъде искрен? А и той отива на този паметник, без да обясни защо по-рано не е ходил. Не виждаме до него и вицепрезидента Илияна Йотова, която е свързана с БСП. Няма логическо обяснение. Ако се опитва да се хареса на всички, това няма как да се получи, това е много грешен подход.

- От необявената гражданска война в България минаха близо 80 години. Не е ли време да надградим над това всеки да плаче за своите жертви и да не вижда другите?
- Време е, но няма как да се получи, докато подобни събития и чествания се използват с тяснопартийни цели. Жертвите и от двете страни ги има, това не бива да го отричаме, но начинът на помирението не е този. Трябва да се прави от всички политици заедно и да има съгласие между тях. А не да се търси вина в някой от миналото, като се чете избирателно историята – чете се последствието, но не и предисторията.

- Президентът не прави ли точно това – първата стъпка?
- Това не е първата стъпка, защото става дума за събития през 1945 г., а къде беше той, когато се честваха събитията от 1923 до 1944 г.? Така че аз няма да се изненадам, ако той отиде на Св. Неделя, но не отиде след това на гроба на Гео Милев или на честване на Никола Йонков Вапцаров.