8253 | 23 март 2022 | 09:39

Чудеса за 100 дни са трудни в ситуацията на пандемия, кризи и война. Липсата на политически опит и институционално мислене сред голяма част от управляващото мнозинство е може би най-видното слабо звено

Първите 100 дни на правителството на Кирил Петков са повод за равносметка какво успя да свърши то, възползва ли се от кредита на доверие и доколко безпрецедентните кризи – общи за България и за света, се отразиха на работата и на рейтинга му.
Епицентър.бг. се обърна за коментар по тези въпроси към социолози и политолози. Предлагаме ви мнението на политолога Борислав Ангелов.

- Каква е Вашата оценка за 100-те дни на правителството? Получи ли новата власт традиционния толеранс?

- Правителството на четворната коалиция не получи 100 дни на толеранс. То трудно би могло и да ги получи с оглед някои нагласи, настроения, очаквания в обществото, както и от действията на опозицията. Президентът преди повече от месец направи изявление, че се чакат резултати от правителството.

Институционалната среда в борбата срещу корупцията също не е в негова полза. Има и външнополитически натиск от съюзници да се даде на всяка цена зелена светлина на Република Северна Македония за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Много бързо беше забравено в каква ситуация беше сформирано това правителство, след като преди това бяхме свидетели на два краткотрайни безплодни парламента. В страната освен пандемията със здравната криза вече се усещаше енергийната, скокът на цените и инфлацията също бяха на терен. И като похлупак се появи военната инвазия на Русия в Украйна, която допълнително оказва влияние, постави правителството пред нови предизвикателства, неизвестности и опасения. На фона на всичко това можем да кажем, че коалиционното правителство се стреми да си върши работата колкото може при създалата се ситуация на пандемия, множество кризи и война. Винаги може по-добре, но в такава обстановка трудно можем да очакваме за 100 дни чудеса.

- Кои са силните и кои слабите страни на кабинета „Петков“?

- Силата на правителството е в неговата коалиционност. Това че е коалиционно от четири различни формации му дава възможност да се намират решения на базата на консенсус, на търсене на съгласие, баланс и диалогичност. Предпазва го от резки завои. Има шанс да бъде чут гласът на разума и опита в трудни моменти. От друга страна това е и проблем, когато се изискват бързи решения и ясно носене на отговорност. Липсата на политически опит и институционално мислене сред голяма част от управляващото мнозинство е може би най-видното слабо звено.

Очакванията са такива, че нямат време да се учат в движение и да залагат на метода „проба-грешка“, корпоративното управление е едно, а управлението на една държава съвсем различно нещо. То е далеч по-сложно и отговорно. Добре би било да се намалят медийните изяви по чувствителни теми и такива, които водят до повече въпроси, а не отговори и предложения на решения. Живеем във време, където даже не е препоръчително да се тества как ще реагира обществото с едно или друго намерение.

- Очаквате ли засилване на опозиционните атаки след финала на 100-те дни?

- Не съм видял да са спирали атаките на опозицията нито за миг. В случая обаче трябва да имаме предвид, че не става въпрос за хомогенна опозиция. ГЕРБ си има своята игра, търси бърз реванш и от тука предсрочни избори, залагат на непрекъснат натиск върху правителството. Ще се опита да се възползва от всеки един момент да не насочва вниманието към себе си и нейното управление.
ДПС следва своя линия на поведение открай време и преследва свои цели. Те са и лесно предвидими. Имаме ли въпрос засягащ евроатлантическата принадлежност на страната те гласуват „за“.

„Възраждане“ пък са опозиция не само на правителството, но и на ГЕРБ и ДПС. Извън парламента имаме немалко субекти, съществуващи или предстоящи да се създадат, които чакат своя миг да напомнят за себе си и за намиране на своето място на политическата сцена. Любопитното е, че в момента никой не играе ролята на конструктивна опозиция. Освен ако не е маска, зад която се крие желанието да заеме мястото на някой в управляващата коалиция.

- На фона на войната предсрочни избори изглеждат като политическа авантюра. Все пак какво би могло да ги предизвика? Социален трус? Опозиционен или „приятелски“ огън?

- Само това ни остава в момента да правим и предсрочни избори! Много бързо забравихме трите вота миналата година, което не се води никъде като признак за стабилност и устойчивост. Предстоят да се вземат решения, които може да се окажат съдбоносни и предопределящи бъдещето на страната, нейната сигурност. В такъв момент ни е необходимо търсене на съгласие и консенсус, а не налагане на едно решение на базата на математическия сбор, който няма как да скрие разделението не само сред политическите партии, но и в обществото. Предсрочни избори по-скоро може да бъдат предизвикани от натрупване на непреодолими разногласия вътре в коалицията, тук попада и „приятелския огън“, отколкото от действия на опозицията. В този ред на мисли е добре решенията на правителството да минават на първо място през призмата на България и националните ни интереси, на второ ЕС/Европа, на трето НАТО и след това на всеки друг. Ние имаме лошия навик да променяме тази подредба за да угодим на някого или да следваме силния на деня, независимо в какво опаковка ще го облечем. Така не се създава уважение и респект, а се оставя впечатление, че си силно зависим, едни вид обект, а не субект.