4485 | 9 апр. 2021 | 12:34

Преди да се отиде на избори, трябва да се свърши всичко онова, което пряко засяга живота, жизнения стандарт на гражданите, на бизнеса, а не дайте да си идем на избори и да си гледаме партийните интереси, пък хората и бизнеса – кучета ги яли

Борислав Цеков е д-р по конституционно право, директор на Център за Нова Европа. Интервюто е пред Радио „Фокус”

- Д-р Цеков, проектът за Плана за възстановяване и устойчивост, който беше върнат със забележки от Европейската комисия, трябва да бъде отново подготвен и отново внесен и одобрен от парламента и депозиран в Брюксел до 30 април, за да бъде одобрен и България да получи максималната финансова рамка. Какво може да се случи с него в ситуацията, в която се намираме? Кой трябва да подготви този проект, кога парламентът трябва да го внесе и как трябва да се задействат новоизбраните народни представители, така че да не изпуснат бленуваните милиарди, за които говорим от месеци насам?

- Тази ситуация е типичен пример за политически и конституционни ситуации, в които политическата партизанщина, партийните знамена трябва да отстъпят на заден план пред националния интерес и пред прагматиката, както и вие се изразихте. Това е стартирала процедура, която е необратима, или дори и да има възможност за ревизия, това би проточило напред във времето резултата, а именно тази финансова рамка, която очакваме – т.е. това не е в интерес на държавата. И затова институциите и политическите субекти трябва да действат именно от тази гледна точка. Какво означава това? Президентът по Конституция има 30-дневен срок, в който може, трябва и е длъжен да свика Народното събрание. Този срок изтича до 4 май. Без излишно протакане, президентът може да свика на първо заседание Народното събрание още другата седмица. Това би дало достатъчно време на Народното събрание, след като се конституира в първия ден – това означава да се избере председател, да се образуват парламентарните групи, след това следващите няколко дни да се излъчат съответните парламентарни комисии, парламентът да започне с нормален ритъм и този въпрос да бъде приоритетен, след като бъде внесен от действащото правителство.

- Действащото правителство ли, макар и в оставка, трябва да нанесе корекциите, изисквани от Европейската комисия?

- Точно така, защото има основен конституционен принцип и той се нарича непрекъсваемост на държавното управление. Правителството, което действа сега по Конституция, ще трябва да подаде оставка пред новоизбрания парламент. От този момент насетне до избирането на ново правителство то ще бъде така нареченото „правителство в оставка“, но това правителство в оставка има всички правомощия и всички задължения, които има всяко редовно, излъчено по парламентарен път правителство. Това, че е в оставка, по никакъв начин не го ограничава да продължи и да внесе в Народното събрание този конкретен документ. Напротив, именно този принцип за непрекъсваемост на държавното управление, който Конституцията предвижда, задължава и правителството, но и парламентът да се отнасят отговорно към такива текущи и нетърпящи отлагане въпроси.

- И тук идваме до следващи усложнения, които биха могли да възникнат. По време на предизборната кампания, а още и при представянето на вариантите на Плана за възстановяване и устойчивост, повечето политически сили, които сега за 45-я парламент се декларират като опозиционни, критикуваха документа. При това положение те как ще гласуват подготвен от правителството последен вариант, който иначе в кампанията и преди това са критикували?

- Те може да са критикували, но очевидно, след като са малки парламентарни групи, при които нито една от тях няма достатъчно мнозинство, следователно не са получили необходимото доверие от гражданите, за да могат да блокират на базата на своите възгледи такъв важен акт. И след като сме в ситуация, в която има един краен срок – вие го споменахте, края на април, в който България трябва да си свърши работата, за да може Брюксел да реагира след това с тази финансова помощ, политическата партизанщина и кой какво бил казал трябва да отстъпи пред една реалност, в която очевидно трябва да се направят и компромиси.

Но пак подчертавам – щеше да е още по-валиден този въпрос, ако имахме една или две големи партии, които са получили мнозинство в парламента и т.н. – никой в момента не е получил такова доверие, за да говори от името на народа или да смята, че трябва да се изпълни именно неговата програма, именно неговите предизборни ангажименти. А заедно с това, не трябва да забравя и другия обективен факт – че ГЕРБ, които досега управляваха и чието правителство е подготвило тези документи, тази процедура, този план, в крайна сметка са първа политическа сила, според вота на гражданите, при това с чувствителна разлика от 8 и 10% пред втория и третия в класирането. Така че затова казвам – малко смирение, свиване на партийните байраци и да се забрави кой какво претендирал, за да се види какъв е националният интерес, какви са реалностите. Всичко останало би било безотговорно и ще бъде, сигурен съм, наказано от българските граждани.

- И още един уточняващ въпрос, д-р Цеков – дали, ако се забави съставянето на правителство, дали, ако парламентът все пак реши да не гласува предложения от ГЕРБ проект на Плана за възстановяване и устойчивост, в Европейската комисия биха могли да проявят разбиране, да направят дерогация на сроковете или на самия проект, т.е. процесът да започне отначало? Съществува ли такъв вариант в практиката на европейските институции, най-вече в тази на Европейската комисия?

- Аз не съм специалист по европейската бюрокрация, но дори и да е възможно това, със сигурност едно отлагане във времето не е в интерес на България. Така че парламентът просто трябва да си свърши работата, за да се защити националния интерес. Българските граждани, бизнесът имат нужда от подкрепа днес и сега, а не от партийни приказки, които ще отложат с месеци и месеци важни решения, които ще се окажат фатални в крайна сметка за много бизнеси и за много хора от гледище на тяхното финансово състояние и социално положение.

- Не мога да не ползвам това, че сте наш гост, за да ви попитам: в патова ситуация ли е политическата действителност в България? Как ще се развие и какво ще се случи, ако пък се тръгне към предсрочни парламентарни избори ето с такива документи, като този план?

- Дори и да се тръгне към предсрочни избори, моята поне позиция и – надявам се – позицията такава ще бъде и на повечето партии в парламента, е, че преди да се отиде на избори, трябва да се свърши всичко онова, което пряко засяга живота, жизнения стандарт на гражданите, на бизнеса, а не дайте да си идем на избори и да си гледаме партийните интереси, пък хората и бизнеса – кучета ги яли. Така че преди да тръгнат към избори, ако трябва, денонощно ще работят, но в рамките на конституционните срокове трябва да свършат тази работа. Защото от тези новите, дето се появиха, доскоро друго говореха – как трябвало депутатите да са слуги на народа. Хайде сега, когато и те са в парламента, да видим какви слуги са и дали ще са слуги, или ще си преследват своите частни, себични и егоистични интереси. Иначе, много е важно да се знае, че държавата не отива на самотек, в момента, в който се отиде на предсрочни избори. Има служебно правителство, което трябва да поддържа управлението, и веднага когато бъде избран новият парламент, той трябва максимално спешно да се събере и да възстанови нормалния законодателен процес и парламентарния контрол върху управлението.

- В патова ситуация ли изпаднахме с тези избори?

- Патова е, защото българските граждани не дадоха мандат на нито една партия да управлява. Чувам сега, естествено, всичките тези партийни приказки: от едната страна казват – ние сме първа сила, победители и т.н. Добре, факт, но не ви беше даден мандат да управлявате. От другата страна – няколко малки партии, твърдят: ама ние сме партиите на протеста, ама имаме мнозинство. Никакво мнозинство нямат. Българските граждани не им дадоха мандат да управляват. Ако трябва да се разчете коректно вота на българските граждани, той гласи: нито една от вас като партия не заслужава доверие, нито една партийна програма не заслужава пълно доверие, затова седнете, разберете се върху 10, 15, 20 пункта в интерес на гражданите и на нацията, потърсете повече съгласие и управлявайте. Сами по себе си нито ГЕРБ, нито БСП, нито „Има такъв народ“, нито „Изправи се! Мутри вън!“, нито ДПС, нито „Демократична България“ имат доверието на общественото мнозинство, следователно вотът на гражданите предопределя коалиционност. Но въпрос вече на коалиционна и политическа култура е, дали това ще се случи. Като знаем нивото, аз лично съм силно скептичен.

- Тоест, върви се към предсрочни избори?

- Да, върви се към предсрочни избори. В интерес на истината, тепърва ще видим как тези малки играчи в парламента, нови играчи, които се появиха, ще бягат като дявол от тамян от бързи предсрочни избори, защото най-вероятно част от тях или няма да влязат, или ще редуцират силно сегашното си представителство като численост.

Автор: Цоня Събчева