32886 | 5 апр. 2016 | 02:24

Те са фокусирани изцяло върху едно ключово име – Владимир Путин. А че това е пропаганда личи дори само от обстоятелството, че името на руския президент не е посочено в нито един от тези 11 милиона файла

Шумотевицата около т.нар. „Досиета от Панама“ е напълно обяснима. Става дума за милиарди, за силните на деня в много държави и за евентуални, макар и недоказани до момента по никакъв начин, техни афери. Добросъвестната работа на стотици журналисти от цял свят не бива да ни заблуждава за първоизточника и целите на това мащабно „изтичане“ на информация, както евфемистично и в духа на съвременната политическа коректност наричаме кражбата на информационните масиви на адвокатската кантора „Мосак Фонсека“. 

По много белези личи, че става дума за операция на мощни специални служби. Кои точно, засега можем само да се досещаме. Информационните масиви са подхвърлени на германския вестник „Зюддойче цайтунг“ пряко или чрез посредник. Оттам насетне, журналистите правят това, което повелява професионалния им дълг – анализират данните и информират обществото.

Очевидно ролята на службите не се изчерпва само с подхвърлянето на тези 2,6 терабайта информация. Преди време знаменитият британски журналист Джон Пилджър направи разтърсващо разследване за т.нар. „вградена журналистика“ – журналисти от водещите западни медии, които са в тесни връзки с Пентагона и ЦРУ и следват зададения от тях дневен ред, ретранслирайки техни пропагандни внушения. Наскоро и германският журналист Удо Улфкоте изнесе информация за контрола, който ЦРУ упражнява върху редица германски медии. Големият американски журналист Карл Бърнстейн също би тревога преди време за наличието на повече 400 журналисти, които изпълняват поръчките на ЦРУ.

Разбира се, в никакъв случай не казвам, че голямата част от медиите и журналистите по света, работещи по „Досиетата от Панама“, са „вградени“. Изразявам съмнения за онези, които зададоха първоначалния тон по темата. Очевидно е, чепървите анонси и опорни точки, тръгнаха от няколко основни медийни централи на Запад и от координиращата организация „Международен консорциум на разследващи журналисти“ в САЩ, имаха не толкова чисто медиен, колкото пропаганден характер.

Те са фокусирани изцяло върху едно ключово име – Владимир Путин. А че това е пропаганда личи дори само от обстоятелството, че името на руския президент не е посочено в нито един от тези 11 милиона файла. Повтарям, нито един път. В нито един файл, в нито една графика или имейл, съставляващ „Досиетата от Панама“. Така твърдят, макар и с дребен шрифт, пак същите западни медии. Как така едновременно във всички основни западни медии се появи това име, придружено със снимка.

Да предположим, че по косвените данни, които се споменават за някои лица, които са от обкръжението на руския президент, някои западни медии добросъвестно са стигнали до извод за участие на Путин и са го извели в заглавия. Но как така пък всички тези медии едновременно стигнаха до този извод, при положение, че повечето от тях признават, че в „Досиетата от Панама“ Путин не фигурира? Възможният отговор е един – безкритично ретранслиране на внушения, зададени от единен център. Моделът е същия, който Пилджър разкри по повод превръщането на западните медии в безкритични ретранслатори на лъжите на Вашингтон и Лондон за Ирак и неговите мними „оръжия за масово унищожение“.

През последните години понятието „офшорка“ придоби полукриминален оттенък. Истината е, че офшорните режими често са използвани за изпиране на пари, придобити чрез престъпления, корупция, укриване на данъци. Но също така е истина, че в повечето случаи офшорните компании са съвсем легитимна форма на организация на бизнеса и спазват законите. Затова не бива с лека ръка да се приемат публикациите, които предстои да излизат по света – не зад всяка фирма или име на конкретен човек, които се съдържат в „Досиетата от Панама“, непременно ще стои престъпна схема. Но е съвсем естествено наличната информация да стане повод за проверки от данъчни служби и финансови разузнавания.

Пушилката около името на Путин обаче, поне от наша, българска, гледна точка, замъглява фактологията, която би трябвало да е от интерес за нашето общество и институции. А именно – кои са българските имена в „Досиетата от Панама“. И след като и ако бъдат публикувани, ще последват ли съответни проверки, които да докажат вина или да изчистят от съмнения имената на споменатите. НАП вече обяви, че е поискал информация от в. „24 часа“, който е партньор от българска страна на мащабното журналистическо разследване. Това е добре. Но дали в купищата документи има годни основания за проверки и данни за нарушения?

Ще поживеем, ще видим.