11907 | 8 ноем. 2017 | 14:39
България е готова да застане начело на Съвета на Европейския съюз. Амбицията ни е по време на Българското председателство Съюзът да стане по-силен и по-устойчив. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов на днешното съвместно заседание на българското правителство и Европейската комисия по повод предстоящото ротационно председателство на страната ни през първата половина на 2018 г. и подготовката по него, съобщиха от правителствената информационна служба.
Борисов посочи, че отговорността на Председателството е голяма, но след 10 години членство България е доказала своята надеждност и стабилност. „Като член на ЕС България стана свидетел и участва в решаването на доста кризи – икономическа и финансова, миграционна и др. Но в момента ЕС е далеч по-стабилен и именно върху тази основа България иска да надгражда като председател“, каза министър-председателят.
По думите му мотото на Българското председателство „Съединението прави силата“ е урок, научен от собствената ни история и като Председател на Съвета България ще търси съгласие и ще работи за единството на Съюза.
„Наясно сме колко много и колко сериозна работа ни чака. Затова и усилията ни ще бъдат основно в три посоки: Консенсус, Конкурентоспособност, Кохезия“, каза премиерът Борисов.
Той посочи, че трудните преговори по Брекзит, които предстоят по време на Българското председателство, няма да засенчат другите важни за европейските граждани въпроси като сигурност и миграция, икономическо управление, изграждането на енергийния съюз, защитата на околната среда, засилването на ролята на Европа на международната сцена. “Хората очакват от нас конкретни, видими резултати. Трябва да бъдем отговорни и солидарни. Ще положим всички усилия да стигнем до консенсус по въпроси като сигурността и миграцията, укрепването на контрола по границите, реформата на системата за убежище, разпределението на бъдещия бюджет на ЕС“, подчерта Бойко Борисов.
Българският министър-председател специално изтъкна необходимостта от особено внимание към Западните Балкани. „Целият Съюз има интерес от сигурността, стабилността и напредъка на този регион. Няма да създаваме фалшиви очаквания, но ще работим за разширяване на сътрудничеството с тях“, каза той като посочи възможността да бъде направено много за свързаността на региона – транспортна, комуникационна, инфраструктурна, енергийна.
Борисов се спря също на предстоящите обсъждания на следващия бюджет на ЕС, като подчерта, че търсенето на финансиране на нови дейности не трябва да бъде за сметка на политики с доказан ефект, като кохезионната политика. „България може да бъде пример за резултатите от кохезионната политика. Без кохезия ЕС не може да върви напред“, каза премиерът.
Бойко Борисов определи повишаването на конкурентоспособността на ЕС и укрепването на единния пазар като приоритет с огромно значение за гражданите и бизнеса. По думите му, бъдещето е в цифровия единен пазар, както и в задълбочаването на икономическия и паричния съюз. „Трябва ни по-добро управление икономиките, стабилна банкова система, ясна рамка за работа на капиталовите пазари. България остава привърженик на по-тясната интеграция и израз на това е включително амбицията ни да влезем в еврозоната“, посочи министър-председателят.
Борисов изрази удовлетвореност от откровения разговор с Колежа на комисарите, от съвпадането на приоритетите на Българското председателство с работната програма на Комисията и изрази очакване отличното сътрудничество между правителството и ЕК да продължи и занапред.
Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер каза, че България през следващите шест месеца ще бъде столица на Европа и това е уникална възможност да докажем, че българите знаят за какво става дума в Европа, защото тя е част от ДНК-то на България. България се държи като основателка на ЕС, докато много други държави основателки не се държат по този начин, каза Юнкер.
В отговор на журналистически въпрос председателят изрази възхищението си за представянето и резултатите на България по отношение на плановете за присъединяване към еврозоната. Той припомни, че България има по-нисък публичен дълг в сравнение с други страни от еврозоната. Борисов от своя страна подчерта, че страната е за пример и следва стриктно маастрихтските критерии. Той изрази надежда до края на годината темата за членство в еврозоната да бъде разгледана, но призова това да става дипломатично, за да не се разклатят пазарите.
В отговор на журналистически въпрос Юнкер заяви, че очаква Сърбия и Черна гора да са членки на ЕС преди 2025 г.
Борисов подчерта, че е радетел за голяма ревизия в сферата на отбраната и наличието на бойна техника и дали е достатъчно дислоцирана в Европа, къде да са първите отбранителни линии при война или при подготовката за война. След като ще харчим толкова милиарди по линията на НАТО, нека имаме по-ясна позиция къде и как да са дислоцирани, добави премиерът.
Българският министър за председателството Лиляна Павлова заяви, че днес завършва фазата на подготовката и започва фазата на изпълнението на политическите ни ангажименти по председателството. Тя изброи четири основни приоритета за българското председателство, а именно дебатите за бъдещето на Европа и многогодишната финансова рамка, европейската перспектива и свързаността на Западните Балкани, сигурността и стабилността в Европа и единен цифров пазар и дигитален дневен ред на Европа.
Българският еврокомисар Мария Габриел подчерта, че България поставя като акцент и дигитализацията. Това означава за нас свързаност между хората, перспектива, стабилност, сигурност.
По тези приоритети постигнахме съгласуваност и получихме подкрепа, заяви Павлова. Усилията са ни насочени в това да имаме единна, силна и цифрова Европа, каза още министърът и подчерта, че се очаква най-късно на 17 май на срещата на върха за Западните Балкани да приемем пътна карта за поетапното отпадане на роуминг таксите в региона.
В рамките на съвместното заседание днес изказвания направиха председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, комисарите Тимерманс, Хан и Йотингер, вицепремиерите Захариева и Дончев и министрите Павлова и Горанов. Те представиха работните програми на Комисията и на Българското председателство, темата за Западните Балкани и работата по Многогодишната финансова рамка.
Мобилна верси
RSS
