7679 | 15 окт. 2015 | 15:21

Трябва да търсим решението на проблема там, където е възникнал, заяви пред европейските лидери премиерът

„България подкрепя идеята за създаване на „горещи точки” не само в Гърция и Италия, но по-важно е тяхното създаване в страните на произход на бежанци и съседните на тях държави.” Това заяви в Брюксел министър-председателят Бойко Борисов, който представи позицията на България по миграционната криза в Европа пред членовете на Европейския съвет, съобщиха от правителствената информационна служба.

„Турция играе ключова роля като наш непосредствен съсед. Ние призоваваме за своевременно решение от ЕС за адекватно финансиране на Турция, както и на Ливан и Йордания, за да се подпомогне изграждането и поддържането на лагери на техните територии”, уточнява премиерът Борисов.

„Ние трябва да търсим решението на проблема там, където е възникнал. Необходимо е да се засили както финансовата, така и материалната подкрепа, да се разработят регионални програми и проекти. Тези мерки трябва да имат за цел стабилизирането и подобряването на условията за живот на сирийските бежанци в съседните страни, като Турция, Ливан и Йордания“, подчертава премиерът.

„Обръщам се към вас по темата миграция, която е най-значимото предизвикателство, пред което е изправен днес Европейският съюз. Тя ще доминира дневния ред на ЕС в средносрочен и дългосрочен план. Следователно, държавите-членки трябва да намерят работещи решения на този многолик проблем, в дух на осъзната отговорност, единство и солидарност”, посочва премиерът. Той изтъква още, че трябва да се предприемат действия – заедно и незабавно.

„Само един цялостен подход може да разреши проблема. Последните развития показаха, че всички миграционни маршрути са еднакво важни. Мащабът на многоизмерната миграционна криза изисква по-добре балансиран и всеобхватен от географска гледна точка подход от страна на ЕС”, заявява Борисов.


Ето и целия текст на позицията на България, представена от премиера Бойко Борисов:


Обръщам се към вас по темата миграция, която е най-значимото предизвикателство, пред което е изправен днес Европейският съюз. Тази тема в момента доминира в дневния ред на ЕС в средносрочен и дългосрочен план. Следователно, държавите-членки трябва да намерят работещи решения на този многолик проблем, в дух на осъзната отговорност, единство и солидарност. С други думи, ние трябва да предприемем действия – заедно и незабавно.

Само един цялостен подход може да разреши проблема. Последните развития показаха, че всички миграционни маршрути са еднакво важни. Мащабът на многоизмерната миграционна криза изисква по-добре балансиран и всеобхватен от географска гледна точка подход от страна на ЕС.

Изявлението на Европейския съвет от 23 септември се фокусира върху нашите непосредствени приоритети през следващите месеци. Но ние, също така, трябва да обсъдим и да намерим решения в дългосрочен план.

Релокацията и презаселването представляват само временни мерки, но те не могат и няма да доведат до трайно решение. Механизмът за релокация, който не отчита желанието на бежанците да се заселят в дадена страна, няма да бъде ефективен и ще доведе до вторични движения. Ние все още не разполагаме с механизъм, който да спре тези движения. Това от своя страна ще затрудни справедливото разпределение на бежанците между държавите-членки.

Необходимо е да се съсредоточим върху факторите, които генерират миграцията. Време е държавите-членки да подходят по-целенасочено към първопричините за бежанските потоци. Трябва да се засилят усилията за разрешаване на конфликтите и стабилизиране на държавите на произход на миграционните потоци. Направеното до момента е недостатъчно и неефективно. Положението ще се влоши допълнително докато международната общност не намери трайно решение на продължаващото насилие в Близкия Изток и Северна Африка.

Нашето внимание трябва да се фокусира върху два основни въпроса: 1) Да се намери политическо решение на кризите в Сирия, Ирак и Либия и стабилизиране на Близкия Изток и Северна Африка като цяло; 2) Да се предприемат по-ефективни и решителни действия срещу ИДИЛ/Да’еш.

ЕС може да играе по-активна роля по отношение на опустошителния конфликт в Сирия. Ние трябва да работим за осъществяване на цялостен политически процес в Сирия чрез пълното ангажиране на основните международни партньори (САЩ и Русия), както и основните участници в региона (Иран, Турция, Саудитска Арабия и други страни от Персийския залив). Ние смятаме, че ЕС трябва да се възползва от благоприятната обстановка вследствие подписването на Съвместния всеобхватен план за действие по иранската ядрена програма и да ангажира Техеран конструктивно в процеса, за да се сложи край на войната и насилието в Сирия. Трябва да се положат усилия за успокояване тревогите на държавите от Персийския залив относно нарастване влиянието на Техеран.

Ние трябва активно да подкрепим усилията на Стафан де Мистура и ролята на ООН в координацията на международните действия за начало на политически процес и за намиране на дипломатическо решение на сирийския конфликт. Ключови стъпки в това отношение ще бъдат възобновяването на процеса на преговори, с цел сформиране на временно правителство в Сирия, което да започне процес за нова конституция, водеща до парламентарни и президентски избори.

Глобалната коалиция срещу ИДИЛ/Да’еш е добра отправна точка, но крайната победа е все още много далече. Международната общност трябва да обмисли предприемането на допълнителни военни действия. От първостепенно значение са усилията за пресичане източниците на финансиране на тази организация, като продажба на петрол, трафик на хора, наркотици, културно наследство и др.

ЕС и неговите партньори трябва спешно да се фокусират върху стабилизирането на страните на произход и да подкрепят транзитните страни. Ние трябва да търсим решението на проблема там, където е възникнал. Необходимо е да се засили както финансовата, така и материалната подкрепа, да се разработят регионални програми и проекти. Тези мерки трябва да имат за цел стабилизирането и подобряването на условията за живот на сирийските бежанци в съседните страни, като Турция, Ливан и Йордания. България подкрепя идеята за създаване на „горещи точки” не само в Гърция и Италия, но по-важно е тяхното създаване в страните на произход и съседните на тях държави.  Турция играе ключова роля като наш непосредствен съсед. Ние призоваваме за своевременно решение от ЕС за адекватно финансиране на Турция, както и на Ливан и Йордания, за да се подпомогне изграждането и поддържането на лагери на техните територии.

Миграционният натиск върху нашата собствена територия изисква спешни решения на следните въпроси:

- Необходимо е да се направи ясно разграничение между бежанците и икономическите мигранти, с цел да се намали общият брой мигранти на територията на ЕС. Следващата стъпка предполага да се намери адекватната юридическа и практическа форма на това разграничение. В тази връзка, приветстваме Европейската програма за връщане.

- В рамките на добре организирана информационна кампания, Европа трябва да изпрати ясно послание, че нелегалните икономически мигранти няма да бъдат допускани на нейна територия. С цел да се избегне създаването на предпоставки за привличане на мигранти, публичните изявления на европейските лидери и официални представители трябва да бъдат  добре координирани предварително.

- Регламентът Дъблин  не отговоря на съвременната  миграционна динамика. Необходимо е в най-скоро време да се пристъпи към неговата  ревизия  в посока въвеждане на унифицирани молби за международна закрила и единен статут на бежанец, валиден за целия ЕС.

- Общата ни миграционна политика следва да отчита демографските реалности и рисковете за сигурността, както и капацитета на държавите членки от гледна точка на техните социални и здравни системи.

- Следва да настояваме държавите на произход и транзит да се ангажират с борбата срещу трафик на хора и нелегалната миграция. Контрабандата на хора се превърна във фактор, действащ като катализатор, който още повече разширява миграционните потоци.  Очакваме с нетърпение Срещата на върха по въпросите на миграцията във Валета и Конференцията на високо равнище по Западните Балкани / Източно-средиземноморския път/, като двете събития следва да бъдат добре подготвени, с оглед на постигането на конкретни и реални резултати.

- Всички ясно осъзнаваме, че ситуацията в Западните Балкани е несигурна и постоянният миграционен натиск сериозно застрашава стабилността. В допълнение към обстойните преговори с правителствата на засегнатите страни, необходима ни е своевременна реакция, в това число положителен отговор от страна на Европейския съюз по някои от поставените искания /като например подобряване на координацията, обмен на информация, изграждане на капацитета за приемане на бежанци, финансова помощ и др/.

- Страните от Западните Балкани, които се стремят да се присъединят към ЕС, следва да бъдат включени в дебата на ЕС по въпросите на нелегалната миграция, като тяхната политика в областта на миграцията следва да бъде постепенно интегрирана в Общата европейска стратегия.

- На мнение сме, че за успешното прилагане на идеята за изграждането и функционирането на „горещи точки”, ще е необходима подкрепата на всички държавите членки, доставяна по линия на Фронтекс. България остава активен участник във всички дейности на Агенцията. Въпреки сериозното миграционно положение в страната,  България предоставя подкрепа за други засегнати държави членки и ще продължи да участва в съвместни операции.

- Необходим е нов подход по отношение на законната миграция. Откриването на законни канали за миграция ще предотврати трафика с хора. Немислимо е решение на миграционния проблем без да разполагаме с Европейска платформа по легалната миграция.

- Необходимо е да се осигури ефективното прилагане на всички съществуващи споразумения за реадмисия с ключови трети държави, включително Турция и да се пристъпи към сключването на споразумения с държавите, с които няма такива. Финансовата помощ на ЕС следва да е обвързана със степента, в която определени трети страни изпълняват ангажиментите си по отношение на реадмисията.

- От особена важност и предпоставка за ефективност на всички предложени мерки за справяне с миграционния натиск е те да бъдат финансово обезпечени. Считаме, че при средносрочния преглед на МФР през следващата година въпросът за целевото финансиране на набелязаните мерки следва да намери адекватно решение.