7256 | 23 ноем. 2015 | 13:12

Ако изборите са днес, за ГЕРБ ще гласуват 24.5% от избирателите. БСП получава –8.4%, ДПС – 6.8%, РБ -6.5%, ПФ – 4.2%, АБВ – 3.5%

Сред националните партийни и политически лидери с най-висока подкрепа се ползва премиерът Бойко Борисов. Доверието в него нараства петнадесети пореден месец, като достига 38.3% и за първи път от три години позитивните оценки вземат връх над негативните.

Това показва ноемврийското проучване на обществените нагласи на агенция „Алфа рисърч" за периода 10-18 ноември 2015 г. Измежду партийните лидери, които подкрепят правителството, относително най-висок ръст е налице при Красимир Каракачанов (от 16.7% на 18.9%), малко по-слаб при Меглена Кунева и Георги Първанов. Божидар Лукарски и Николай Ненчев запазват влияние с лек позитивен тренд. Спад се наблюдава единствено при Радан Кънев (от 13.3% на 11.8%).

Дванадесети пореден месец губи подкрепа лидерът на БСП Михаил Миков (до 13.2%). Лютви Местан запазва 6.5% влияние, 90% от което идва от собствения му електорат, а рейтингът на Волен Сидеров спада двойно спрямо юни (от 9.5% на 4.8%).

Динамиката в рейтинга на политическите лидери е пряко свързана с представянето на техните партии на току-що отминалите местни избори. В обществените възприятия най-успешните партии са ГЕРБ (според 80% от анкетираните той е увеличил влиянието си) и Реформаторския блок (29% виждат увеличаване на неговата тежест).

Интересното е, че ДПС, за която мнозина политици и анализатори сочеха, че ще е големият печеливш от местните избори, започва да губи ореола си на „силна партия“ (48% я виждат като губеща влияние, срещу едва 8 на сто, оценяващи я като по-силна). В очите на общественото мнение малките нови играчи АБВ и Движение 21 са успели по-успешно от ДПС да увеличат собствената си тежест. Единодушно като партии с най-спадащо влияние се оценяват БСП (77% я определят като губеща влияние) и Атака (за която 80% смятат, че намалява тежестта си).

ГЕРБ – 24.5%, БСП – 8.4%, ДПС – 6.8%, РБ -6.5%, ПФ – 4.2%, АБВ – 3.5%, ако изборите бяха днес , показват още данните на „Алфа рисърч" за периода 10-18 ноември 2015 г. Ако сега имаше избори, ГЕРБ би спечелил 24.5% от гласовете на пълнолетните българи, с което се утвърждава като първа политическа сила. БСП – 8.4%.

Реформаторският блок увеличава електоралната си тежест с 1% (6.5%), докато Патриотичният фронт, който се яви разделен на местните избори губи 1.5% влияние и достига (4.2%). ДПС е сравнително устойчиво с 6.8 на сто от гласовете. Затвърждава влиянието си и АБВ (3.5%). При избори днес Атака не би влязла в парламента(1.8%).

Електоралната мобилизация около местните избори, липсата на опозиционни лидери и
относителната стабилност на България на фона на бежанската криза и атентатите в Европа, водят до сериозен ръст в личния рейтинг на премиера Борисов (до 38%), който достига нивата от 2011-та – последната силна година в предишния му мандат. С изключение на еврокомисаря Кристалина Георгиева, Борисов е единственият български политик с по- високи положителни, отколкото отрицателни оценки.

Доброто представяне на партиите от управляващото мнозинство на местните избори води и до известен ръст в подкрепата за правителството (от 20% на 24%), но тя остава под сумата от електоралните резултати на коалиционните партньори, а същевременно негативните оценки за кабинета се запазват устойчиво високи (42%).

Традиционно с най-висока подкрепа са ползва инфраструктурната политика и респективно, министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова, чийто индекс на доверие продължава да нараства. Почти няма критики и към министъра на еврофондовете Томислав Дончев, но спецификата на неговата дейност го поставя в сянка и той получава двойно по-малко позитивни оценки от Лиляна Павлова. Той заема второ място по индекс на доверие, но на значителна дистанция от регионалния министър, показват данните на „Алфа рисърч“.

В центъра на обществения дебат през последните месеци, заради започнали, макар и силно оспорвани реформи, застанаха пенсионната и здравната сфери. Вече наложилото се обществено разбиране, че промените в тези сектори не търпят отлагане, както и активността на съответните министри, поставя здравеопазването и социалната сфери на второ и трето място сред направленията, в които хората виждат известен положителен напредък.

Въпреки разбираемият ръст на критиците или поддръжниците на статуквото (11% при Ивайло Калфин и 17% при Петър Москов), фактът, че и двамата министри удържат политиките си на реформи, им осигурява стабилна подкрепа (по 20 на сто). Подобна подкрепа за министри в невралгичните здравна и социална сфери, Алфа Рисърч не е регистрирала в нито един от предишните кабинети.

Доста по-различна е ситуацията в сектори, където нито професионалните общности,
нито гражданите са доволни от лъкатушещите реформи и ефективността на вложените публични средства. За близките няколко месеца, чиято динамика проучването обхваща, най-силна критика търпят „образованието“ и „вътрешния ред и сигурност“. И при Тодор Танев, и при Румяна Бъчварова успоредно с неудовлетвореността от действията в съответните сфери, нарастват и личните негативните оценки.

На фона на полицейските протести, удържането на вълненията в българската армия и спокойствието, което тя запази, водят до известен ръст в личния рейтинг на военния министър, както и до възстановяване на доверието в армията.

Във време на гласуване на държавния бюджет, финансовият министър, от който като правило почти всички са недоволни, бележи относително лек спад (с 2%), но едва следващите месеци ще покажат, дали той ще съумее да удържи позиции. Евентуален ръст на акцизите на горивата и цените на винетките среща над 90% неодобрение, но ако то бъде компенсирано от ръст или запазване доходите на домакинствата, по всяка вероятност няма да има по-силни обществени последици.

Във вижданията на анкетираните за разпределянето на средствата от държавния бюджет се отразява както застаряващата демографска структура на българското общество, така и оценката за състоянието на отделните сфери. Най-силен натиск има за приоритетно финансиране на социалните плащания и пенсии (86%), здравеопазването (81%), образованието (73%). Най-малко склонни са хората да се отделят повече пари от данъците им за администрация (6%), вътрешен ред и сигурност (37%) и за чисто икономически дейности и услуги (38%).