20201 | 2 ноем. 2015 | 17:50

На този вот формацията на Кунева спечели много повече от Радан Кънев и ДСБ. Отлично се представи ВМРО. Единението в ляво ще мине през още разделяния, казва социологът.

- Какви са основните изводи след двата тура на местните избори, г-н Стойчев?
- Основните изводи са три. Първо, след случилото се в столичната зала „Армеец“ мога да твърдя, че имаше провокиран хаос. И е съвсем нормално да помислиш така, защото не е възможно управляващите да проспят създаването на подобно безобразие. Криенето зад закона е смехотворно, изпълнителната власт носи пълната отговорност за провеждането на всички избори.
Второ, продължава да спада електоралната активност. Това се засилва и от огромния брой недействителни бюлетини – близо половин милион! Погледнато като процент от гласувалите, това е невероятно голяма цифра.
Трето, това бяха най-скъпите избори – над 50 милиона лева. Когато става дума за свобода и демокрация пари не трябва да се пестят, но пък да даваме толкова пари за такъв хаос, едва ли е толкова ефективно.
Освен това може да се каже, че резултатите от изборите съвпаднаха с очакванията и в определен смисъл дори надхвърлиха предварителните прогнози. Победата на ГЕРБ е повсеместна и може би е най-убедителната на една партия в новата история на България. След този вот регистрираме може би най-ниския процент гласуване за социалистическата партия. Да, то беше очаквано, но едва ли в такъв мащаб. Само около 300 000 гласа на първи тур е много малко за нея.

- Лютви Местан обяви, че ДПС е втора политическа сила и стратегията за измитането му се е провалила. Оказва се, че всеки четвърти кмет на населено място у нас е от ДПС. Какво означава това?
- Съгласен съм, че ДПС е втора политическа сила в страната в момента. И това също не е изненада. Не виждам никакво безпокойство във факта, че е на второ място, това не би пречило на развитието на страната по никакъв начин, дори го намирам за стабилизиращ фактор.

- ГЕРБ спечелиха наистина много общини и най-вече 22 областни града – колко опасно може да бъде това за демокрацията или за самата партия?
- Резултатите са такива, каквито са. Ако има нещо опасно, то това е, че на места ГЕРБ като управляваща партия използва някои нечестни и силови начини във воденето на кампанията. Но дори и без този натиск, който наблюдавахме, ГЕРБ щяха пак да са първи и то отчетливо. Опасностите са свързани с факта, че ГЕРБ до голяма степен е лидерска партия и това би могло да доведе до авторитаризъм в страната. Но към настоящия момент премиерът Борисов не дава знаци в такава посока. Напротив, виждаме политик, който се старае всячески да разширява управлението и да търси форми на съгласие, а не на сблъсък. Тази опасност от авторитаризъм е само потенциална, но не и актуална в момента.

- Тези избори не показаха ли, че ГЕРБ са машина за избори?
- ГЕРБ се научи да прави избори от ДПС. Бойко Борисов се оказа най-добрият ученик на Ахмед Доган в областта на изборното строителство и овладяването на изборния процес. Същото важи и за Цветанов. Така че в това отношение имаме не едно, а две ДПС-та – ГЕРБ и самото ДПС. Доган е виртуоз в тази област и Движението има блестяща технология за правене на избори. Доган винаги е казвал, че когато свършат едни избори, той вече работи за следващите. Борисов се научи от него.

- Реформаторите успяха с изказвания да разгневят ГЕРБ, Борисов дори ги помоли за смирение. Мислите ли, че може да се стигне до някакъв лош сценарий в отношенията между коалиционните партньори в управлението?
- Трудно ми е да дефинирам кои са реформаторите, тъй като степента на вътрешни противоречия при тях е по-голяма от степента на свързаност на тези партии. Не случайно те нямат и единен лидер. Когато правим анализи, не бих залагал на словосъчетанието „Реформаторски блок“, а бих мислил за отделните големи съставки на тази коалиция. Това безспорно са Движение „България на гражданите“ и ДСБ. На тези избори ДБГ на Кунева показа доста по-добра кондиция от коалиционните си партньори, успя да спечели много повече и да докаже, че то е основната съставка в тази конфигурация.

- Тоест, смятате, че в момента Кунева е в по-силна позиция от Радан Кънев?
- Аз не смятам така, това се вижда в резултатите от изборите. И в Плевен, и в Добрич – два много тежки балотажи, това са чисти победи на бившото НДСВ. А Кунева безспорно е негов представител. За разлика от другите градове, където реформаторите имат победа – Кюстендил и Монтана, там по-скоро става дума за подкрепа на политически дейци.

- Означава ли това, че се задава тежка вътрешна битка сред реформаторите?
- Не зная дали тази битка ще излезе навън, но процесът на консолидация вътре в Реформаторския блок беше отлаган максимално, дълго време той е без ясно ръководство. С битка или без битка тази коалиция трябва да се стигне до яснота как ще продължава напред.

- Очаквате ли да има някаква ревизия в управлението след този вот?
- Не виждам пряка връзка между резултатите от изборите и управлението на Борисов. И те не дават повод да се мисли в такава посока. Всъщност те препотвърдиха водещата роля на ГЕРБ в момента. Не бих казал и че реформаторите са спечелили кой знае колко, но във всички случаи те се утвърдиха и сега основният проблем пред тях не е Борисов, а вътрешните им взаимоотношения. Най-важното е, че тези избори не дават основания за промени във властта, напротив - те стабилизират управлението на Борисов.

- Големият губещ от изборите е БСП. Защо червената партия стигна дотам, какво не разбра ръководството й през последните години, в които членската маса се топеше?
- От „Позитано“ 20 много време имаше систематичен отказ да погледне фактите в очите и да направи трезв анализ. Поне два национални изборни цикъла минаха без БСП да направи истински изводи. Вместо това ръководството на партията продължава да е вторачено вътре в себе си – тече изострена битка на фона на намаляване на електората и те продължават вътрешно да се изяждат и бият. Този филм сме го гледали, за съжаление, при СДС. Да се надяваме, че това няма да се случи. Защото не само България, а и демокрацията, която за да може да функционира, изисква сериозна опозиция. БСП трябва да си направи тежките изводи и да стане сериозна опозиция.

- Пак се заговори за единение на левицата, но това звучи само като рефрен, защото първата крачка винаги е най-трудна.
- Струва ми се, че единението в лявото ще мине през още разединения. Чак тогава те може да се обединят. Колкото по-скоро започнат да си изясняват взаимоотношенията, толкова по-добре. Оставката е много важен политически инструмент, особено когато е приложен навреме в нужния момент. Така че обсъждането на оставки не трябва да бъде махано от дневния ред, то трябва да присъства в него.

- В социалистическата партия все още със страшна сила продължава да властва номенклатурата, докато младите там не получават никаква възможност за изява. Това не е ли пагубно за БСП?
- Не знам дали номенклатурата пречи, но отдалече се вижда че кадровото обновяване с млади политици в БСП е затормозено. Вижте колко нови политици се появяват в други партии – не казвам дали са добри или лоши, но те са в публичното пространство. А в БСП почти няма никакви нови млади лица напред. БСП имат тежък проблем с това, че управляващият им елит е запушил тежко партията.

- Националистическите формации успяха ли да покажат, че с тях трябва да се съобразяват?
- Патриотичният фронт направи отлично представяне. За тях също не бих говорил като една организация, защото на тези избори те участваха поотделно. Категоричен съм, че МВРО бяха блестящи. Тоази партия записа най-доброто си участие на местни избори в национален мащаб. Те може би преминаха прага от 100 000 избиратели. Много ясно ВМРО се оказа  водещата формация в Патриотичния фронт, докато за хората на Валери Симеонов това не може да се каже. От всички националистически формации безспорно ВМРО показа най-добър резултат, което се дължи на това, че те са най-умерените и най-разумните от тях.

- Как ще коментирате резултатите от референдума за електронното гласуване, който се проведе преди седмица?
- След хаоса след първия тур и огромния брой недействителни бюлетини се видя, че всякакви призиви за електронни гласувания, при положение, че не можем да се организираме и да направим това на обикновена хартия с лист и молив, ми се струват абсурдни. И то не защото електронното гласуване един ден няма да си пробие място в България, а поради факта, че трябва да си дадем реална преценка, че организационно сме много далече от този модел.
Обясняването на идеята за електорнно грасуване като нещо много лесно и много просто, ми се струва наивно и глупаво. България се намира на значимо разстояние от тази идея, която аз лично споделям и съм сигурен, че някой ден ще се случи. Но настоящите избори ни отдалечиха от този ден. На руеферендума имаше подчертано ниско участие и изразено нежелание да се участва в него. А това означава и разочарование от демокрацията в страната.