25967 | 20 окт. 2022 | 12:06

Стъписващо е с каква страст и скорост партиите летят към пропастта, в която ще бутнат парламентаризма. А с това, и привилегията те да излъчват правителство

- Госпожо Димитрова, какъв е вашият коментар след първия парламентарен ден и неуспешния избор на председател на НС?

- Сагата още не е завършила, но за мене има три поуки.
Първо, процедурите не могат да заместват и изместват политическата отговорност и ангажимент на партиите в парламента. Създаването на конституционна криза около този казус е безумие и искрено се надявам, че ще се намери достатъчно здрав разум да се излезе от него.

Второ, противопоставянето между партиите е толкова силно, че не може да се мисли дори за минимален консенсус за съставяне на правителство. Очевидно вървим към нови избори.

И трето,  докато си мислят, че се дискредитират една друга, партиите дискредитират парламентаризма и разстилат червения килим за еднолично управление.

- Две седмици изминаха от изборите, а сякаш още сме в изборната нощ. Партиите не са направили и крачка напред към съгласие за съставяне на правителство. Изтънява ли шансът да имаме редовен кабинет с действащ парламент?

- След случилото се в първия парламентарен ден въпросът вече дори не е за редовно правителство в 48-ото НС. Стъписващо е с каква страст и скорост партиите летят към пропастта, в която ще бутнат парламентаризма. А с това, и привилегията те да излъчват правителство. Наивно и хазартно преместват властовия център на страната в едно лице, от чиято воля ще зависи какво ще се случва в държавата.

- Проучвания показват, че по-висок дял български граждани искат да се състави правителство в кризисното време. В същото време партиите оправдават нежеланието си за коалиция с нагласите на техните избиратели. Двата факта не са ли в крещящо противоречие? Кое е вярното?

- Проучване на Алфа Рисърч от тази седмица показва, че въпреки продължаващата следизборна поляризация, около 60% от българските граждани искат правителство, а не нови избори. Противоречието идва оттам, че партиите  се съобразяват не с широкото обществено мнение, а с настроенията на твърдите си ядра. Независимо от това какво говорят за „националните интереси“, те знаят, че така както тласкат страната към скорошни избори до урните ще отидат отново твърдите ядра. Затова и говорят само на тях, затова и се съобразяват само с тях. „Мълчаливото мнозинство“ е изключено от сметките на партиите  и те не желаят да се съобразяват с него. Докато някоя нова партия не им го отнеме и не ги накара да съжаляват.

- Ако се стигне до така наречената евроатлантическа коалиция, в която влизат ГЕРБ, ПП, ДБ, коя от изброените политически сили ще загуби най-много?

- Засега шансовете за такъв формат са незначителни, така че обсъждаме по-скоро невъзможни сценарии. Ако говорим по принцип, ще зависи от дълготрайността на подобна коалиция. При положение, че тя бъде сформирана с хоризонт от няколко месеца, ще загубят най-вече ПП и ДБ, тъй като техните избиратели са най-радикално враждебно настроени към коалиция с ГЕРБ. Ако има хоризонт от поне година и може да покаже конкретни ефективни политики и резултати, щетата, образно казано, ще бъде за ПР-ите на партиите, които ще трябва да измислят друг начин за позиционирането им, а не просто като отрицание на останалите.

- Познавайки електоралните настроения, как според вас ще реагират гражданите, ако се стигне до поредни предсрочни избори? Кой поема най-голям риск при този развой на събитията?

- Ядрата ще се радикализират още повече, мнозинството от избирателите ще „пасува“. Тук има един риск, който, мисля, не се оценява достатъчно. Сегашното ожесточение между партиите изглежда доста легитимно в очите на твърдите им привърженици. При изостряне на кризите обаче, а това се видя и по реакциите след блокажа в избора на председател на НС, могат да се появят съвсем други оси и разломи в българското общество, които да извадят на сцената радикални формации и изцяло да предефинират политическия разговор, или дори – система.


- Стефан Янев показва отчетлива готовност да реализира третия мандат, ако го получи. Кризисният мандат ли е с най-голям шанс за успех?

- Противно на повечето анализатори, които смятат, че този мандат е с най-големи шансове, аз съм по-скоро скептик. Не само защото това е най-малката и абсолютно нова парламентарна група, а и защото е с неясен състав, профил и консистентност на своите депутати. Освен това, ако ПП и ДБ отказват да бъдат в едно правителство с ГЕРБ в първите два мандата, не виждам защо ще го направят с третия.  

- Как се отразява управлението през служебни кабинети върху президента Радев? Улавяте ли динамика в неговия рейтинг?

- Да, динамика има и тя е с много ясна логика – който влезе в орбитата на изпълнителната власт, губи популярност. Социологическите проучвания показват, че макар и с малко, всеки следващ месец служебно правителство ерозира с няколко пункта доверието към президента Радев. Това са данните, но тук има и по-голям, конституционен проблем. Българската конституция не предвижда дълготрайно и всеобхватно присъствие на президентската институция в изпълнителната власт. Последната година обаче, с трите служебни правителства и  вземаните от тях решения по стратегически въпроси, с извършените смени по всички етажи на администрацията и пр., показват нарастваща тежест на президента в изпълнителната власт. А това вече сериозно дисбалансира отношенията между институциите. Получава се така, че макар и де юре да сме парламентарна република, де факто, все повече власт се съсредоточава в ръцете на президента.  Именно заради това, толкова остро напоследък се поставя и въпросът за правомощията на служебните кабинети.  

- Трябва ли държавният глава да бъде по-активен в процеса на търсене на съгласие за правителство?

- Вече се появиха шеги, „че трябва да назначава и служебен председател на парламента“.  На няколко пъти през последните две години президентът инициираше процеси, за които първоначално изглеждаше, че са в унисон с интересите на определени социални и политически  групи, а след това влезе в остра конфронтация с тях. Делегитимирането на парламентаризма също увеличава неговия реален и символен капитал. Така, че активността, както се вижда, депутатите му я поднасят на тепсия. Но дали тя ще бъде в желаната от тях посока, е съвсем друг въпрос.

- Коя е водещата разделителна линия в момента – антикорупционната или Изток/Русия – Запад?

- И двете чертаят дълбинни разломи, но всяка една от тях  - за различни общности. По-енергизиращата линия е антикорупционната. ПП напипа невралгичен нерв, който успява да мобилизира симпатизанти чрез прилагане на добре познатия принцип „name and blame” (посочи и обвини). В стратегически план по-съществената линия е геополитическата, защото тя означава и преодоляване на голямата корупция. Повечето привърженици на европейската принадлежност на страната я  приемат обаче за даденост. Противниците й пък упражняват изкусна мимикрия в стил „не сме срещу принадлежността на България към западния демократичен свят, но искаме да я подобрим… като я изпразват от съдържание“. Така линията „Изток – Запад“ олеква откъм плътност, откъм енергия за защита и идентифициране с ценностите, които характеризират всеки от полюсите й.

- Очаквате ли нов прилив на гласове към „Възраждане“ при нови избори?

- Спецификата на нашенските по название „националистически“, а по тяга – „евразийски“ формации, са, че бързо изгряват, светят един-два сезона и после бързо залязват. Логично, тъй като предлагат компенсаторни бонове, без реална стойност при съприкосновение с реалността. В общества с големи социални неравенства като българското, почва за такива партии има, но тъй като не предлагат реални алтернативи, те бързо се изхабяват. В този ред на мисли, не очаквам сериозен прилив на гласове към Възраждане, освен, ако с поведението си, останалите политически сили зорлем не ги върнат в играта. Това не означава обаче, че не могат да се появят и други играчи на полето на популизма.

- Още преди да се конституира Народното събрание фокусира вниманието на обществото със спора дали да се покани посланик Митрофанова или не? Отговаря ли тази дискусия на актуалния дневен ред на гражданите?

- Качеството на дискусията няма да обсъждам, но по-важно е друго. Самият въпрос да присъства ли в най-висшия орган на България посланик на държава-агресор, отговаря на дневния ред на обществото. Обратното би било лицемерие и унижение за собствената ни позиция.

- Как се отразяват страховете на гражданите върху отношението им към партиите, към политическия елит, към институциите?

- Като правило в условия на криза хората се сплотяват около институциите и правителствата. Каквито и претенции да имат към тях, именно на лостовете на държавата и държавността се разчита за решения и подпомагане на уязвимите групи. Обратно пропорционално е отношението към партии и лидери, които обременяват една кризисна ситуация със собственото си его. В такива периоди девалвацията на доверието към партиите е най-силна. Не случайно от недрата на кризите се раждат най-често и авторитарните управления. Дори само инстинктът за самосъхранение, ако не беглите исторически познания, на които не особено разчитам, би трябвало да подскаже на партиите да се държат държавнически, а не партизански.