39197 | 3 ноем. 2015 | 18:03

Вратите на всички дворове са отворени широко, а хората които са седнали в тях те поглеждат добронамерено

Ралица Филипова специално за epicenter.bg

Босна и Херцеговина не са за хора, които харесват многолюдни тълпи, светски кафенета, музеи или замъци. Тази страна е за любители на спокойствието, природата и изумрудено зеления цвят. За да стигнеш по светло, трябва да тръгнеш от България по тъмно. Разстоянието между София и Сараево е почти 600 километра, които минават през Сърбия, а след град Ужице – започва изкачването на планини с множество завои.

Ако не бързаш по пътя си може да спреш в село Стопаня, където целогодишно по протежение на целия път се въртят апетитни чевермета с малки прасенца. Малко преди границата пътят преминава през Мокра гора и известният Дървен град /Кюстендорф/ на Емир Костурица.

Границата с Босна е от две тесни ленти за влизащи и излизащи и се минава бавно. На нея има странно съоръжение от стари жълто-сини бариери, почти като детски играчки. Между тях стои малка будка, в която снимат личната ти карта. Слизането и пушенето са строго забранени, въпреки че няма къде да избягаш – от едната страна е стръмна гора, а от другата река.

Първата спирка след границата задължително трябва да е във Вишеград. Още с пристигането вниманието ти е привлечено от измруденозелените води на река Дрина и красивия каменен мост, описан в едноименния роман на Иво Андрич.

След като наситиш душата си с невероятните природни цветове трябва да отделиш внимание и наКаменград. За съжаление този проект на босненския режисьор Емир Костурица е по-малко успешен от първия му - Дървен град. Реверансът на Емир към епохи и личности е създал строителна еклектика без уют и атмосфера. Паметници, студени каменни сгради, широки улици и безлични фасади.

Въпреки всичко кафенетата са пълни с туристи, които са настроени добронамерено и като че ли очакватвсеки момент от някой ъгъл да изскочи снимачен екип и те да се окажат във въртележката на поредното хрумване на Костурица.

Тъй като това не се случва можеш да запълниш времето си с разходка из малкото провинциално градче. По улиците му често няма тротоари и затова движението по тях трябва да е много внимателно. Затова пък  вратите на всички дворове са отворени широко, а хората които са седнали в тях те поглеждат добронамерено и като че ли са готови да те поканят да влезеш при тях.

Разхождайки се из града впечатление правят множеството магазини за цветя, но… изкуствени и балконите на къщите, където задължително има поставен поне един стол, за да може стопаните на къщата да седят и отмерват времето с по-спокойни темпове.

Преди да се тръгне за Сараево непременно трябва да се опитат местните чебапчета. Носят ги в питка по 5 или 10 завити във фолио, така че ако не успееш да ги изядеш, да си ги вземеш за по път. Чебапчетата вървят много добре с местното вино марка „Vranac“, което е в малки бутилчици по 187 мл. Тази странна мярка при алкохолните напитки ще се среща оттук - нататък навсякъде.

Пътят за Сараево минава покрай река Дрина – изумрудената река , по чиито брегове са накацали малки рибарски къщички. Гледките са невероятни, но ако спираш да снимаш всичко, което ти се иска никога няма да стигнеш до столицата. Освен това много начесто са и тунелите, и е по-добре да караш, и гледаш, отколкото да спираш и снимаш.

Пътят за Сараево преминава през каньон, в който вместо задължителните за нас знаци „Внимание падащи камъни“, всичкисвличащи се склонове са „облечени“ с предпазни мрежи, опънати с тежести в долния край и така стотици километри наред. Стръмните скали се редуват с безкрайни пасища с агънца и овце, които кротко си пасат като в гоблен.

След часове път из тези пасторални гледки изведнъж пред теб се открива нов, модерен град с чудесна архитектура, молове, църкви, синагоги, джамии. На пръв поглед няма и следа от бомбандировките и ако някой не ти разкаже историята на сараевските Ромео и Жулиета трудно ще разбереш, че в този град в съвсем близкото минало се е водила война.
Движението в Сараево е спокойно, улиците са широки, а хората дисциплинирани.

Трамвайната линия е една и преминава през целия град. Важното е да запомниш кой е номерът на трамвая, който ще използваш, защото отделните номера имат различна дължина. Цветът на вагоните също е различен, а траверсите на линията все още са дървени.

Централната част на Сараево е разделена на източна и западна половина. Има и специална начертана линия и компас, който указва в каква посока се движиш. Ако искаш да пиеш чаша вино или бира ще трябва да седнеш в едно от многото заведения в западната половина.

В източната ще можеш да изпиеш чаша ароматно босненско кафе в джезве. В западната се носят и ароматни миризми на ориенталски подправки и прословутите чебапчета. И в едната, и в другата половина босненци се движат усмихнати и спокойни. Младите мюсюлманки са освободени, модерни, облечени в шалвари и супер спортни кецове и само красиво вплетените в косите им шалове подсказват за изискванията на религията им.

По-възрастните жени обаче са забулени, но в крак с джиесем модата и често можеш да видиш в ръцете им последен модел телефон.Шаловете може би са най-продавана стока след чебапчетата и в едната , и в другата половина на града.

Това което прави впечатление и в Сараево, и в Мостар е, че продавачите те оставят на мира да гледаш и избираш, не ти се натрапват, не ти бутат в ръцете стока, от която нямаш нужда. На моменти сякаш и не те забелязват. Застанал пред многобройните магазинчета и сергии, ти се чувстваш спокойно. В ресторантите пък веднага ти обръщат внимание и без излишна сервилност ти донасят менюто и бързо и любезно те обслужват.

Когато тръгваш за Сараево независимо в кой сезон е трябва винаги да си запасен и с топли дрехи, тъй като тук дори и през месец май само за един ден могат да се сменят четирите годишни времена и да натрупа дебел сняг.

„Инат къща“ – това е една от емблематичните къщи в центъра на Сараево днес превърнат в луксозен ресторант на брега на река Миляцка. Интересен е произходът на името й. Преди години австро-унгарците харесали мястото й за строеж на кметството на града, но собственикът поискал голяма сума.

Пазарлъкът продължил доста време и най-накрая стопанинът на къщата склонил да отстъпи, но при условие че къщата му бъде пренесена на другия бряг на реката камък по камък. Изискването му била изпълнено и на мястото на къщата построено кметството, днес превърнато в градска библиотека.

Сараевските рози – ако не знаеш за тях, ще има да се чудиш какви са тези поизтрити с времето червени отпечатъци в центъра на града. След войната, художници и хора на изкуството решили да оставят знак за поколенията, че именно в Сараево е била най-дългата обсада по време на войната и запълнили с червена боя дупките, оставени от бомбите.
„Баш чаршия“ се намира в центъра на Сараево и трябва на всяка цена да се обходи.

Разходката е приятна, защото босненци са мили, спокойни и тихи хора. Дори и децата им се забавляват ненатрапчиво. Една от най-интересните сгради на чаршията, освен базарите, е Морица хан /Moricahan/.

В красивият вътрешен двор се е разположило едно от популярните кафенета в Сараево, и се смята, че там bosanskakanva е най-хубаво. В страни от удобните масички и столове се е шарнал базар за килими и дрехи. Днес бившите стаи на хана са превърнати в престижни адвокатски кантори. Съвсем близо до хана е и площада с чешмата„Сибил“, от „сибиле“ – път, построена от Мехмед паша Кукувицата.

Освен свежата вода на чешмата, към нея те привлича и възможността само за една марка да си купиш чашка с царевични зрънца и да започнеш да храниш гълъбите, които се намират там. Те са дружелюбно нахални и много лакоми и се чувстват удобно и върху ръцете, и върху главата ти.

Босненските пирамиди

Те се намират на близо час път от Сараево и са един от световно признатите феномени. Дори и да имаш клаустрофобия, трябва да ги посетиш. Пирамидите поставят много въпроси пред учените, чиито отговори все още се търсят в прокопаните на ръка тунели до тях. Влизането в пирамидите е задължително да е с предпазна каска, която всеки получава на входа и с водач.

Макар че всички тунели са с ясни знаци за вход и изход има възможност да се залуташ в лабиринта. Средната температура в него е 12 градуса и въпреки че няма естествена вентилация под земята се диша спокойно. Може би това е и причината често там да бъдат водени деца с астма.

Обиколката из разкопаните досега тунели трае близо час, час и половина, а беседите севодят от млади момчета – доброволци на босненски и на английски. Босненските пирамиди са известни с енергията, която има в тях и по специално с няколкото огромни камъни-мегалити, които никой до този момент не е обяснил как са попаднали в тунелите.

Казват, че ако подържиш ръката си на най-големия от тях ще се заредиш с енергия за дълго време напред. Около мегалитите има пейки за сядане. На тях могат да се видят медитиращи хора, които са заплатили такса, за да постоят поне час там.

Множеството изследвания на тунелите са доказали, че въпреки липсата на човешки артефакти, хората са единствените същества, които издържат на енергийното поле вътре. Правени са опити с внесени котки и кучета, които пощуряват и излизат на бегом от пирамидите.

Изследването на тези и други феномени свързани с босненските пирамиди продължават. Дори египетските учени преди години са дошли, изследвали и са си тръгнали без категорично мнение по въпроса. Едно е сигурно обаче - да бъдеш в Босна и да не видиш босненските пирамиди - не е възможно.

Босненските специалитети

Най-важният е босненското кафе. Хубаво, кафе, поднесено с вода и локумче. Струва само 2 марки /КМ/
Туфахия – ябълка , пълнена с орехи и карамел.
Формешица – сиропиран десерт.
Босненско клепе – прилича на пълнени с месо тестени топки.
Босненско гърне – пълно е с различни видове меса.

При сядане в заведение трябва да се знае, че малката салата е 200 грама, а малката ракия само 0, 30 мл. Виното не е на почит в Сараево и цената на малката бутилчица е впечатляваща. Храната е с позабравения от нас истински вкус, а алкохолът е на висока цена.
Мостар. Пътят към него преминава покрай река Неретва и безкрайни планински пасища.

Водите на реката също са оцветени в уникалния изумруден цвят. Казват, че в тази река живеят сьомговидни риби, чиито вид е запазен от хилядолетия. Учените все още не могат да си обяснят как водата запазва една и съща температура от 7 градуса и през зимата, и през лятото при 45 градуса. Река Неретва е раят за рибарите и за любителите на водните спортове.

Пътят покрай нея се катери все по-нагоре и по-нагоре през Динарски Алпи. В село Ябланица целогодишно се въртят чевермета с най-вуксното агнешко месо. Дори и да не си го опитал,вярваш защото виждаш, че местата където пасат агънцата са екологично чисти. Все още туризмът и икономиката не са съсипали тези девствени места.

С наближаването на Мостар и прехвърлянето на Динарските Алпи се появяват все по-често портокалите в торбички по килограм и два, също като нашите картофи на път за Самоков, а лозята заемат все повече и повече места. И това не е случайно , тук са най-многото слънчеви дни от годината в цяла Босна и Херцеговина.

По пътя за Мостар има две интересни спирки. Първата е Благай– местността, откъдето река Буна тръгва буйна и невероятно красива. Точно над изворите й е построено дервишово теке, което може да се разгледа срещу две марки или едно евро.

Единственото условие да надникнеш в него е да си събуеш обувките и жените да сложат кърпа над главата си. След разходката из дервишовия дом, можеш на спокойствие да изпиеш едно sarajevskopivo и да се насладиш на шума и цвета на неуморните синьо-зелени води.

Почителе следващата спирка 

Тук могат да се намерят най-много разнообразни и евтини магнитчета, но ако искаш приятелите да те споменават с добро, по-добре е да им купиш хубаво местно вино. Миниатюрното градче прилича много на нашия резерват Долен – същите тиклени покриви, стари къщи и съвсем малко местни жители.

За да се разхождаш безпрепятствено по улиците му най-добре е да си обут в маратонки, тъй като каменната настилка е много хлъзгава. Изморен от разходката по стръмнините може да хапнеш в някое от малките ресторантчета. Готвят изключително вкусно и евтино, а сянка ти пази пълзящото като лозница киви.

Мостар

Първото, което научаваш за него е, че старият град е под закрилата на Юнеско.След това е най-добре да се оставиш на сетивата си и да се разхождаш из него без допълнителна информация. Това, което прави впечатление е, че ако махнат струпаните в старата част на града дюкянчета с пъстроцветни стоки, основните цветове ще са сивото на сградите и изумрудено зелено на реката.

Главната забележителност на града е Стари мост. Разрушен през войната, сега е напълно възстановен в автентичния си вид. Едно време, за да се премине по него е било нужно да се заплати такса. Сега в единия му край срещу няколко евро млади мъже в неопренови костюми предлагат да скочат смело в реката, която минава под него.

За да преминеш моста и да се разходиш в старата част най-добре е да имаш удобни обувки, които не се пързалят. Мостът едно време е бил направен от хлъзгави камъни, за да жените, които се разхождат по него да внимават в краката си, а не в мъжете с които се разминават.

Хората от Мостар не използват войната като повод да бъдат съжалявани. Те са горди, събрани в себе си и по никакъв начин не можеш да кажеш, че са преживели ужасите на най-страшните бомбандировки на 20 век. Трябва много внимателно да се вглеждаш в града, за да откриеш елегантните знаци, с които жителите на Мостар напомнят на идващите поколения, че този град е бил сринат до основи. В единия край на моста на камък е написано: „remember 9.ХI. 93“.

На още няколко места наблюдателният чужденец може да открие такива знаци направени ненатрапчиво с атрибутите на войната – гилзи и патрондаши. И тук, както и в другите градове на Босна и Херцеговина търговците те оставят да гледаш на спокойствие, не ти бутат стоки в ръцете и не те карат да купиш нищо. Понякога толкова отсъстват от полезрението ти, че се налага да ги търсиш, за да им платиш стоката която си си избрал.

Джамиите в Мостар са навсякъде, а единствената източно-православна църква от десет години стои недостроена. На няколко пъти са отпускани средства от различни фондации, но те безследно са изчезвали. Затова пък католическата катедрала издига голямата си сграда величествено до автогарата и служи като ориентир за туристите.

За спомен от възродения Мостар е най-добре си вземеш бутилка хубаво местно червено вино, да си направиш снимки и когато се прибереш в София да се наслаждаваш на комбинацията от двете.

На връщане се опитваш да запечаташ отново и отново местата покрай които минаваш, да запазиш миризми, вкусове, цветове.Иска ти се и за малко да отбиеш от пътя, да легнеш на зелените поляни, за да си скъташ за зимата мириса на истинска природа. Километрите обаче неумолимо те отдалечават от тази изумрудена страна и ти остава единствено да си обещаеш, че ще се върнеш отново, някой ден, някога.