283284 | 23 май 2022 | 17:59

Естествено в настъпилата преориентация съществена роля играе Пентагонът, който е далеч по-наясно от Белия дом какво се случва по украинските бойни полета

Боян Чуков, Фейсбук

Тази сутрин щатните български „анализатори“, които осветлиха с набор от пропагандни клишета ситуацията в света, пропуснаха да споменат един много дребен нюанс, който не потвърждава тезите, които те щедро дистрибутират по българските медии. На 19 май Nеw York Times излезе с уводна статия озаглавена „Войната в Украйна се усложнява и Америка не е готова“.

Това е очевиден признак, че са се появили сериозни разминавания в оценките на Белия дом и американските разузнавателни централи по отношение на войната, която Русия води с Украйна, имаща подкрепата на НАТО. New York Times започна да се тревожи за „огромните разходи и тежките заплахи“, до които ще доведе войната в Украйна.

И обръща внимание, „че има множество въпроси, на които президентът Байдън не е отговорил на американското общество, що се касае до въвличането на САЩ в този конфликт“.

От три месеца цитираният по-горе вестник генерира военна истерия и остри антируски нагласи. И изведнъж! Позицията се смени. Сега вестникът пише, че „не е от най-голям интерес за Америка да се ангажира в тотална война с Русия, даже ако се договори мирно споразумение, за да се принуди Украйна да вземе трудни решения“.

Посланието на Nеw York Times към Зеленски е мрачно и нерадостно: „Ако конфликтът стигне до истински преговори, то украинските ръководители са тези, които трябва да вземат болезнени териториални решения, налагащи компромис“.

Ако излезем от маскировъчните формулировки, то се оформя виждането, че Киев започва да търпи поражение във войната. Очевидно, че няма мислещ индивид, който да счита, че в Мариупол азовците са „били евакуирани под ръководството на украинското разузнаване и под наблюдението на Червения кръст“, както твърди Киев. Става въпрос за очевидна капитулация и вземане в плен на азовците. Това е.

В уводната статия на Nеw York Times се подчертава: „Байдън трябва да индикира също на президента Зеленски и на неговия народ, че съществува граница, зад която САЩ и НАТО няма да отидат в конфронтацията им с Русия, по отношение на оръжията, финансовите средства и политическата подкрепа, които могат да се предоставят. Задължително е решенията на украинското правителство да бъдат основани върху реална оценка за неговите средства и допълнителната разруха, която може да понесе Украйна“.

Призивът към Байдън да ревизира своите непосредствени цели е повече от настойчив. Nеw York Times пише: „Предизвикателството днес е да се освободим от еуфорията, да спрем подигравките и да се конкретизираме върху дефиниране и изпълнение на мисията“.

Наблюдават се очевидни косвени признаци, че някои властови кръгове от „дълбочинната държава“ в САЩ започват да осъзнават, че водената от Байдън, Нюланд, Блинкен и останалите неокони война посредством проксито Украйна води към задънена улица с много неприятни последици. Включително може да доведе до атомен апокалипсис.

Важно е да се подчертае, че Nеw York Times е трибуна на американския истаблишмънт и започва да взема осезателен завой. Естествено в настъпилата преориентация съществена роля играе Пентагонът, който е далеч по-наясно от Белия дом какво се случва по украинските бойни полета. Нещо повече, американските разузнавателни централи и те не споделят безрезервно вижданията на колективния Байдън.

Между Зеленски и генерал Валерий Залужний, главнокомандващ на ВСУ, възникна разминаване в оперативните виждания как да се организира отчаяната съпротива срещу руските въоръжени сили. След фиаското в Мариупол работното място на Залужний може да се окаже по-подходящо за по-политизиран военноначалник, по-адекватен и по-адаптиран към военния талант на Зеленски.

Военен преврат в Киев засега е малко вероятен. Но във всички случаи стратегическата задача на сегашните украински управляващи е „спасяване на мебелите“ в столицата, които американците и техните приятели подпалиха на майдана през 2014 г.

Защото фактурата плащат всички украинци, а в последно време и европейците, които все още пребивават в състояние на тежък постковиден махмурлук.