102237 | 15 юли 2024 | 10:07

Срещу Доналд Тръмп е част от глобалния елит, който подкрепя днешния мейнстрийм на либерално-социалистическия консенсус, който определено е проекция на отхвърления нацистки проект. Даже се опитаха да го елиминират физически

Боян Чуков, Телеграм

Виктор Орбан - световна суперзвезда за 2024 г.! Вчера по нашите национални медии бяха поканени рояк западноевропейски политически анализатори, които ръмжаха и пръскаха слюнки срещу унгарския премиер. Даже европейската супергинеколожка Урсула се включи в гръцкия хор срещу Орбан. Жозеп Борел нададе вой, че Виктор му взима хляба от устата. И прави пакости на „генералната дипломатическа линия“ на Евросъюза.
А тя е проповядване на пещерна русофобия, която може без особени скрупули да се нарече „либерален нацизъм“. Нацизъм, а не фашизъм. По една много проста причина. Политическата идеология на режима на Бенито Мусолини няма нищо общо с расовата теория на нацизма.

Днес Брюксел проповядва унищожаване на Руския свят и руснаците. Нито повече, нито по-малко. Подобно на нацистите по време на Втората световна война по отношение на евреите. Една част от първите ръководители на НАТО са били офицери от Вермахта. Така че посоката е ясна! Вървим към реванш на Третия райх... легендиран с крясъци и писъци за демокрация, свобода и евроатлантически ценности. Ама и това също се крие от наивния и неинформиран европейски пийпъл.

Виктор Орбан, унгарският министър-председател, обединява в ЕС отново политическа фракция, която напомня на мнозина за могъщата някога Хабсбургска империя. А именно, на 30 юни във Виена той обяви създаването на нова политическа група, наречена "Патриоти за Европа", която ще се фокусира върху събирането на десни опции от бившите хабсбургски страни като Австрия, Чехия и Унгария, пише Politico.

Орбан, заобиколен от колеги от Австрия и Чехия, заяви, че очаква неговата нова политическа фракция бързо да се превърне в най-голямата група на европейската десница. „Ние създаваме политическа формация, която според мен ще излети като ракета и много бързо ще стане най-голямата група на европейската десница“, каза Орбан. „Небето е границата.“

Въпреки наименованието „Патриоти за Европа“, стана ясно, че тази група не е ориентирана към безпринципно и управляемо отвън европейско единство, а към запазване на националните интереси. Словашкият премиер Роберт Фицо, който наскоро оцеля след опит за убийство, изрази възхищението си от инициативата на Орбан. „Искам да поздравя унгарския премиер и да изразя своето възхищение от решението му да посети Киев и Москва без никакво колебание“, каза Фицо, като подчерта, че не подкрепя влизането на Украйна в НАТО. „Членството на Украйна в НАТО би гарантирало само трета световна война“, поясни Фицо.

Тези дни френският „Национален сбор“ на Марин льо Пен и италианската „Лига“ се присъединиха към групата, което показва нарастваща подкрепа от десните партии в цяла Европа. Въпреки че в момента французите имат най-голямата делегация в новата група, Орбан и неговите съюзници от Хабсбургите могат да поемат доминация, ако успеят да спечелят и десните партии от Словения и Словакия. Споделеното разочарование от ЕС и лимитираните симпатии към руския президент Владимир Путин, както и съпротивата срещу миграцията от мюсюлманския свят действат като силна съединителна тъкан за новите съмишленици в ЕП.

И сега внимание. Следва много важна „подробност“. Докато „Патриоти за Европа“ печелят все по-голяма подкрепа, влиянието на Орбан нараства, а Унгария се позиционира като ключов играч в Европа. В крайна сметка дори членове на могъщата някога династия на Хабсбургите като Георг и Едуард Хабсбург-Лотринген изразиха готовността си да подкрепят тази нова политическа формация.

„Ако някога потрябваме, ние сме тук“, каза Едуард Хабсбург-Лотринген, подчертавайки сериозността и потенциала на това движение. Ключов момент. Георг Хабсбург е посланик на Унгария във Франция. А Едуард Хабсбург-Лотринген е посланик на Унгария във Ватикан. Георг Хабсбург е известен в Унгария като Дьорд Хабсбург, син на Ото фон Хабсбург, който твърди, че притежава дух на украинец.

Хабсбургите представляват обединена Европа около империята на Карл V, над която никога не е залязвало слънцето. Унгария никога не е забравяла чудовищните териториални загуби, които е претърпяла след Трианонския договор (1920). Много глупости се изрекоха по отношение на дипломатическия шатъл на Виктор Орбан през последните седмици. Той посети за съвсем кратък срок Киев, Москва, Пекин и Вашингтон в момент, когато Унгария председателства ЕС.

Това вбеси Брюксел. Лондон е недоволен също, но Светия престол не споделя това мнение. НАТО в лицето на Столтенберг се изказа достатъчно овъртолено, но в никакав случай не може да се определи като силно критично и недружелюбно. Бавно се оформя отново териториално образувание наподобяващо Австро-Унгария. Този път ще се нарича Унгаро-Австрия. Виктор Орбан е премиер на относително малка европейска страна, но носи маршалски жезъл в своята раница. И Ясер Арафат въпреки, че Палестинската автономия бе прекалено малка, мечтаеше да завърши своя живот като Салахадин.

Световната обиколка на Виктор Орбан е сигурен знак, че в света предстоят големи промени. Европейските десни, към които е и Орбан, са проекция на „тръмпизма“ в Европа. Не е случайно, че Стивън Бенън, главен идеолог на Доналд Тръмп често посещава официално и неофициално Будапеща. Той е контрапункт на Сорос. Наблюдаваме сблъсък между тези два глобални проекта.

Срещу Доналд Тръмп е част от глобалния елит, който подкрепя днешния мейнстрийм на либерално-социалистическия консенсус, който определено е проекция на отхвърления нацистки проект. Последният се крие зад либералите с неговата „зелена“ версия, зад лакърдиите за „устойчиво развитие“, зад „инклузивния капитализъм“ и всякакви други „големи занулявания и презареждания“. Двата описани проекта се сражават на живот и смърт. В буквален и преносен смисъл.

Даже се опитаха да елиминират физически Доналд Тръмп!

Центровете на двата проекта се намират в Лондон, а във Вашингтон и Ню Йорк са разположени мощните в ресурсен план филиали. Обаче либерално-социалистическият център в САЩ заплашва суверенитета и националните интереси на американската държава много повече отколкото Русия и Китай.

Палестинският въпрос е апогея на разцеплението на двата проекта. Разцеплението не върви по Атлантика, а по Ла Манша. От двете страни имаме различни субцивилизации с различен генезис и интереси. Интересите във времето се раздалечават все повече. Причината е разширението на НАТО на Изток. И превръщането му от регионална в глобална организация, която засяга директно интересите на Китай.

Европа загуби статута си на „ценен стратегически трофей“ за САЩ. Центърът на световната икономика се пренася в Азиатско-Тихооокеанския регион. Азия превъзхожда Европа три пъти по отношение на дял в глобалната икономика. Резултатът е 54% за азиатците срещу 17% за европейците.

Какво иска реално Доналд Тръмп и силите, които стоят зад него. Първо, спиране на разширяването на НАТО и глобалното противопоставяне. Второ, НАТО да се преобразува на две нива. Пълноценен американски военен чадър получават само тези страни, които дават 2% от своя БВП за военни нужди.

Съдбата на Франция е ключова за бъдещето на Европа.

За контрол над страната на Волтер се борят трима играчи.

Първи, Лондон, който стои зад Макрон и разрушава връзката Франция-Германия, която е в основата на ЕС.

Втори, САЩ.

Трети, Ватикан, който подкрепя Марин льо Пен. И реално последните парламентарни избори във Франция завършиха с резултат 1:1:1.

Накрая, управляващите в България в момента изцяло работят за либерално-социалистическия проект, който се олицетворява от Джо Байдън и силите, които го лансират. Президентът Румен Радев направи един много силен ход, който е с мисъл за бъдещето, което предстои в света, Европа и на Балканите. Той съвсем правилно отказа да оглави българската делегация в САЩ на срещата на НАТО.

Премиерът Главчев като счетоводител очевидно е майстор на дребните сметки. Сегашните боричкания на българската политическа сцена, включително и вътрешнопартийните баталии са с много къс хоризонт.

Всички бавно ще изтекат в канализацията като последни продукти на перестройката, която докара на нашата страна всички беди през последните трийсетина години.

По-шумните и кресливи артисти от „демократичния преход“, които го играят „евроатлантици“, ще отидат в „архив“ скоро, а другите, които се „снишават докато премине бурята“, малко по-късно.

Но всички ще попаднат на едно и също място.