29470 | 21 ян. 2019 | 16:17

Речите на премиера и някогашния ръководител на социалистическа България често си приличат толкова, че могат да бъдат сбъркани, ако ги няма времевите маркери

Политиката непрекъснато ни дава примери, че модата днес е позабравеното от вчера.

Увереност, че само ние знаем и можем – това личеше на кадрите от работната среща на актива на ГЕРБ в неделя. Кадри, които за по-възрастните поколения създават усещане за дежа вю. Особено като се насложи и „грижата за малкия човек“ и необходимостта от самокритика в партийните редици, приликите между ГЕРБ на Бойко Борисов днес и БКП на Тодор Живков вчера стават осезаеми.

Но в това няма нищо странно. ГЕРБ е стройна масова партия каквато навремето беше БКП.

„В конгресната зала осезаемо се чувстваше присъствието на човека от завода, на труженика от кооперативните поля, на нашия народен интелигент, на обикновения гражданин на страната. (...) Това присъствие се чувстваше, защото цялата работа на Х конгрес бе пронизана и просмукана от голямото чувство за отговорност на партията пред живота, съдбата и бъдещето на обикновения труженик в името но когото се върши всичко у нас и без което не може да бъде извършено нищо хубаво, нищо голямо и значително на този свят!“

Кой казва това? Тодор Живков в заключителна реч пред Х конгрес на БКП, 25 април 1971 г.

Ако го нямаше маркера „Х конгрес“, можеше да мине за произнесена вчера.

Защото вчера в НДК Бойко Борисов изрече следното: „С всеки трябва да сме човеци. Всеки човек, всяка душа трябва да чуем, да му помогнем, защото имаме ресурса да го направим!“

„Решенията на Х конгрес са продиктувани от една мисъл, от една грижа – щастието на човека, щастието на народа. Новите заводи – това е работа за стотици хиляди хора, това са нови стоки за всички; Агро-промишлените комплекси – това е облекчаване на труда на селскостопанските труженици, това е повече и по-добра храна за хората; всеобщото средно образование, новите висши учебни заведения, новите НИИ – това е повишаване на културата на широките народни маси, това са нови лекари, учители, инженери, научни работници. Затова решенията на Х конгрес засягат всяко семейство, всеки дом, всеки гражданин на България – от децата до пенсионерите!“, казва Тодор Живков в далечната 1971 г.

А какво каза Бойко Борисов на 20 януари 2019 г.:„Тръгнах по градовете – няма град, където нещо не е направено. Остава само околовръстни шосета някъде да направим.“
„Никога не е имало толкова голяма борба с корупцията. Контрабандата от 34% стана 5%. Намалихме с 7% външния дълг. Направихме АМ „Тракия“, „Струма“, предстои да завършим и „Хемус“. Санирахме хиляди блокове, направихме метро, направихме Южната дъга“, ремонтирахме „Витошка“. Няма град, в който нещо да не е направено“.
„950 млн. лв. повече са дадени в последните 2 г. в сферата на образованието. Над 700 милиона лева са инвестирани в образователната инфраструктура. 1 380 000 000 лв. повече ще бъдат парите във фонд "Работна заплата". 2,047 млрд. лв. идват по програма "Региони в растеж“.

В автобиографичния филм за него „Човек от народа“ 1981 г. Живков говори за слабостите в партията и за това какви хора трябва да се издигат на партийна работа.

И нарежда: „Изборно начало, да се избират годни и кадърни! Народът е казал - „чантаджии, отървете ни от тези чантаджии“.

Отървете ни от самозабравилите си, зове Борисов в 2019: "Ако някой се появи с лъскава кола, ако се качи в облаците - махайте го веднага!". Освен това съпартийците му трябвало да се наблюдават помежду си "и да се обработват всички сигнали, за да няма корупция в партията".

 И при Живков е същото: "Когато говорим „партията“, имаме предвид, че това сме ние, дето сме се събрали. Не, другари, първичната организация, това е БКП. Която поддържа връзки с милиони хора, това е партията. Ние трябва да взимаме честни, добри, но и подготвени хора, които могат да играят авангардна роля.“ 

Живков обичаше да изказва съображения за грешките на партията.

Борисов също не спести тази тема: „Хората ще продължават да ни подкрепят само, ако им покажем, че сме си взели поука от грешките си.“ 

И двамата демонстрират завидно умение да общуват със залата, излизайки извън рамките на темата, по която говорят. 

„Истински му се възхищавам на Цветанов! Той си го може това, тук няма артистизъм!“, каза Борисов, качвайки се на трибуната след изказването на заместника си.

И Тодор Живков постъпва така на 9 април 1987 г. преди да започне речта си пред Х конгрес на Българските професионални съюзи.
„Като изнесе доклада другаря Дюлгеров (б.р. - председател на профсъюзите) и излязохме навън му викам: „Слушай какво! Ти ми изяде хляба на мене! Ти трябваше да излезеш тука, да направиш един отчет, както се полага на конгрес – какви задачи сте решили, какво не сте решили, па да има и малко самокритика, а ти взема всички проблеми и за мен не остана нищо! Трябваше да ги оставиш на мене, аз съм генерален секретар!“, казва Живков тогава.

И може би точно това умение да общува с всеки човек, да чувства залата, да говори на езика на обикновения българин гарантираха на Живков такова политическо дълголетие. Борисов неведнъж е казвал, че се е учил от бившия Първи. Е, това е дарба. За нея няма университети.

Колкото до политиката за масите - и там няма нищо ново. Още от времето на Макиавели принципите за влиянието върху масите са едни и същи.

"Владетелят" знае, че грубата сила не е дос­татъчна; народът трябва да бъде и омаян…