"Държавата трябва да демонстрира воля за справяне с корупцията. От 2001 година до момента са създадени няколко стратегии и институции за борба с този проблем, но реални резултати продължава да няма. Комисията за конфликт на интереси например, от две години е в тричленен състав, а не пет както е по закон. За да се вземе решение с мнозинство и тримата й членове трябва да са на едно мнение. Познайте колко решения се вземат. Т.е., необходимо е наистина да започнем да работим за преодоляване на корупцията, а не просто да създадем нови правила и органи без да е направен необходимият анализ на техните конкретни функции и параметри." Това заяви в ефира на БНТ експертът към АБВ и специалист в областта на правосъдието Бойко Найденов, който подчерта, че едно техническо обединяване на звената от Сметната палата с БОРКОР и Комисията по конфликт на интереси, може да не доведе автоматично до желания ефект.
„БОРКОР съществува от 10 години, изразходвани са огромни средства, ефектът е нулев. Комисията за конфликт на интереси: ефект нулев, даже ефектът беше и отрицателен, видяхте че председателят й беше осъден. Нека да направим така, че да не съберем три нули и да получим една по-голяма нула. За това ние от АБВ предлагаме да се разработи наистина действащ закон, една действаща агенция, която да има реаален ефект върху обществено-политическия живот в България“, заяви той.
Според Найденов бъдещото Бюро за борба с корупцията трябва да се отчита пред Народното събрание. Неговото ръководство трябва да се избира от парламента с гласовете на 2/3 от депутатите, което ще му осигури така необходимата политическа независимост. То задължително трябва да има и разследващи функции.
“Ние предлагаме това национално бюро да бъде извън изпълнителната власт. Да има разследващи функции, така че да събере данни, да събере доказателства, които прокуратурата да може директно да обработи и да вкара в съда, а не да се изпращат обратно в изпълнителната власт, където да потънат. Като пример ще посоча, че едва два процента от сигналите, които са в прокуратурата, са подадени от инспекторатите. От там, където всъщност държавата е отделила един голям кадрови, един голям финансов ресурс. Хиляди хора получават заплати за това да наблюдават вътре в самите ведомства какво се случва и евентуално да изпратят сигнали. Дали това е обаче правилната структура, защото те се назначават от принципала – министъра. И от тук, да подадат сигнал за това, че министърът върши нещо нередно е малко наивно“, посочи експертът.
Бойко Найденов бе категоричен, че трябва нов подход и при контрола върху обществените поръчки. По думите му за тях може да отговарят две държавни агенции на национално ниво. Едната да организира процеса във ведомствата, а другата в общините.
„Когато има един орган за държавните поръчки и един за общините, тогава нещата биха могли да се контролират много по-лесно. Когато се минава през една такава единна агенция, се създават по-малко предпоставки за корупция, защото ще се разпишат ясни правила и няма например за едно лесничейство да се купят джипове за 200 000 лева, а ще се купят джипове , които са проходими за по 50 000 лева“.
Експертът обърна внимание и на предприетите от държавата стъпки в посока на съдебна реформа, като подчерта значението на заявената от новия правосъден министър Екатерина Захариева готовност да работи за реализиране на предложението на АБВ за създаване на Съвет по съдебната реформа.
„Трябва да спрат да се правят реформи на парче. Трябва да се обмислят детайлите, защото дяволът е в детайлите. Конституцията не можеш да я променяш и да я пипаш през два месеца. И за това този Съвет по съдебна реформа според нас трябва да бъде един действащ орган, който да начертае пътя за осъществяване на реформата. Решаването на проблема не може да стане просто като хванеш един текст и го зачертаеш и напишеш друг текст. Няма как да стане така. Със създаването на този съвет ние и искаме и да се успокоят страстите и да се седне да се създаде една визия занапред какво точно трябва да се промени в съдебната система така, че в бъдеще хората да вярват в съда, да вярват в прокуратурата. Бизнесът да разчита на съда“, заяви Найденов. Той подчерта, че реформата не може да се осъществи с активното съдействие на външни наблюдатели и експерти, тъй като те не са запознати със спецификите на правосъдната ни система.
6554 | 28 дек. 2015 | 13:11




Мобилна верси
RSS
