България постигна един относително скромен икономически ръст - 3.1%.

Божидар Данев: Трябва да внасяме работна ръка отвън, иначе бизнесът ще закъса

9738 | 29 дек. 2016 | 09:19

Гладът за кадри у нас е много сериозен и причините за това са много. Една част от нацията очевидно не желае да се образова. Виждате какви са резултатите дори от изследването на PISA, отчитащо около 40 % функционална неграмотност у нас на 15 годишните.


2016 г. беше една добра година с пропуснати възможности за България. Защо се получи така?

Поради външни фактори тази година страната ни имаше страхотни възможности да развие допълнителен потенциал. Причините бяха сривът с около 50% на международния пазар на цените на горивата, което за една енергоемка икономика е страхотна бонификация и на второ място, събитията в Египет, Тунис, Турция насочиха немалък туристически поток към страната ни. Само ще добавя, че този бонус не бе плод на усилията на туристическия сектор, както и на неговото управление, а просто-стечение на обстоятелствата. За съжаление, тези възможности не можаха да бъдат капитализирани. Това се казва в анализ на икономиката ни през 2016 година, направен от председателя на БСК Божидар Данев.


България постигна един относително скромен икономически ръст - 3.1%. За нас този ръст е маргинален на фона на БВП, който имаме, ако искаме да догонваме другите европейски страни. Пречат ни излишните регулации, които имат пряко отражение върху бизнес климата в страната. Ще посоча няколко числа, за да се убедите как всяка година бизнесът е притискан все повече и повече. През 2016 г. имаме ръст в приходната част на бюджета от 11.2 % от такси. В бюджета за 2017 г. имаме предвиден ръст от 7.6% на приходите от такси. Сумарно те нарастват на 4.5% от приходната част на бюджета, което на практика е един нов данък.


Имаме законовите основания всички такси да бъдат разходно покривни, съответно - на агенциите и на институциите, които ги налагат. 4.5% е сериозна сума като приход. Като пример за сравнение - в Словения този показател е 0.2%. Това показва къде се намираме в мащабите на другите европейски страни. Няма да отмина и един от най-острите проблеми на бизнеса, свързан с липсата на работна ръка. От години работодателите настояваме да бъде дадена възможност за внос на работници, и този процес да бъде либерализиран за страните, в които има българска диаспора. Но като че ли има някаква политическа глухота по този въпрос, няма желание да се решава проблема.


А административните пречки са невероятно високи, ако човек реши да си наеме работна ръка отвън. Гладът за кадри у нас е много сериозен и причините за това са много. Една част от нацията очевидно не желае да се образова. Виждате какви са резултатите дори от изследването на PISA, отчитащо около 40 % функционална неграмотност у нас на 15 годишните.

 

Друга част от българите емигрират, поради предлаганите по-добри условия в западните страни-членки на ЕС. Проблемът, според мен, ще се задълбочава и трябва да намерим начин да го решим. Един от начините е - при производствата с висока добавена стойност постепенно да привлечем и български емигранти, склонни да се приберат у нас, а това е постижимо в IT сектора.


Бизнесът у нас вече не чака, а започва сам да си произвежда кадри със съответните умения и квалификации, без да разчита на държавната образователна система. Не отричам, че проблемът е сложен и инертен. А на всичко отгоре, ако това го проектираме върху демографската драма на България, можем да отчетем силното му влияние върху икономиката ни.

 

Дори стигаме дотам в анализите си, че заради дефицита на работна ръка, прогнозираме трудности в привличането на чуждестранни инвеститори. Защото не можем да усвояваме инвестиции, когато липсва подходящия човешки ресурс. Като говоря за решения нямам предвид специални програми, а по-скоро премахването на някои туморни образувания в икономиката. Те са свързани с покровителстването на определени фирми при обществените поръчки, с начина на разпределението на ресурсите, с поведението на институциите, които трябва по друг начин да обслужват бизнеса.


Ако вперим поглед в световните процеси, които се развиват твърде динамично, ще забележим не само политически тектонични промени, но и дигиталната революция, която идва от САЩ. Там вече 43% от заетите работници не са на трудов договор. Докато при нас зависимостта от държавата продължава както по линия на обществените поръчки, на публичните средства, така и на структурните фондове - този финансов допинг за българската икономика, чийто ефект е доста противоречив. Нещата би трябвало да имат съвсем друг прочит. Силно вярвам, че дигитализацията и развитието на комуникационните връзки постепенно ще правят държавата излишна.


Държавата трябва да се съсредоточи върху три неща - охрана на границите, охрана на сигурността вътре в страната, както и гарантиране на справедливо правораздаване. За всичко останало - образование, здравеопазване, услуги - може да се разчита на частния бизнес, който да е пазарно задвижван и да отговаря на съвременните изисквания. Разбира се, в съзвучие с опитите за постепенното изтегляне на държавата от тези позиции.

 

Роботизацията, може би, не е най-драматичната предпоставка за евентуалното увеличаване на безработицата, колкото електронизацията и дигитализацията. Всичко това прави някои от традиционните професии излишни на пазара на труда. Но пък се създават нови нужди, с нови възможности. Ще дам пример с малкия и среден бизнес. Едва ли в друго време той е имал по-голям шанс да излезе на международните пазари и да развие търговска дейност, разбира се, с подходящите комуникации и т.нар. цифрови платформи.


И тъй като сега всеки коментира сигналите, идващи от новоизбрания президент Тръмп, ще ви обърна внимание - кого предвижда той в своя управленски екип? Наред с изявени представители на бизнеса е и създателят на Юбер. А тук, с нашата политическа мисъл, отказахме да бъде легализиран Юбер в България. И колкото и да се напъват политиците да спират споделените пътувания или подобни инициативи, за мен комуникациите преборват тяхната съпротива, изместват държавата - тук говорим за нов морал, за нова етика, за нови контакти. Постепенно държавата трябва да преосмисли и преустрои своята дейност.

 

Ще призная, че леко ме избива на смях, когато чуя политиците да говорят, че не можело без правителство, а никой не си задава въпроса: а, защо пък да не може? Защо една Белгия може да бъде 560 дни без правителство, а при нас не може? И ще ви дам отговора: защото сме обезличили институциите. Ако институциите работеха, нямаше да усетим нуждата от правителство. И ако беше така, всичките политически боричкания за хващане на властта с нокти и със зъби, щяха да станат излишни.


ОЗК

От категорията

Калоян Буковски: Влизаме в абсолютно сигурна световна финансова криза

Снимка БНР-1626934779.jpg

Свършеното от икономическия екип на служебното правителство е стабилна основа ...

22 юли 2021 | 09:18

Виолета Комитова: В 15.00 часа вчера уволних и новия шеф на АПИ Апостол Минчев, мислим за друг

-1623768767.jpg

Писмото на Апостол Минчев за спиране на ремонтите можем да приемем като ...

20 юли 2021 | 11:38

Fitch потвърди рейтинга на България с положителна перспектива

-1598078745.jpg

Рейтингът на страната е подкрепен от добрата външна и фискална позиция, ...

24 юли 2021 | 10:15

Бившият шеф на БЕХ: Овладяват енергийния холдинг

Бившият шеф на БЕХ: Овладяват енергийния холдинг-1627050758.png

Имам сигнали за комерсиални щения по дружествата, които не са били изпълнени и ...

23 юли 2021 | 17:32