13585 | 27 юли 2016 | 12:09

Неслучайно България се превръща при сина на Борис I в трети център на християнството в Европа, заедно с Рим и Константинопол, казва директорът на Националния исторически музей

Проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, в интервю за Агенция „Фокус” по повод 27 юли – Деня на Свети Седмочисленици.

- На 27 юли Българската православна църква почита паметта на светите Седмочисленици - братята Кирил и Методий и техните ученици – Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд. В интервю за „Фокус” посочихте, че те не се подчиняват на общото определение за светец. Каква е причината за това?
- Светците и на православната и на католическата църква обикновено са мъченици – хора, които много страдат през целия си живот за християнската си вяра. В по-ранните години ги хвърлят на лъвовете, карат ги да се бият на арената помежду си като гладиатори, измъчват ги, режат ги парче по парче, горят ги и т.н. Нашата църква също има такива светци, достатъчно е да споменем Баташките мъченици. Тези седмината, те затова са седмочисленици, не са мъченици. Те не са пострадали за вярата си, напротив - живели са, общо взето, в охолство.

Климент, Наум и останалите, за които се казва, че са синове на български аристократи, са отраснали в охолство и са последвали Кирил и Методий в техния път във Великоморавия, в Италия и най-накрая, когато и двамата им учители умират, те стават учители на България, тъй като по искане на цар Борис I Кръстител, те са екстрадирани от немския затвор в крепостта Белград, днешната сръбска столица, и от там бързо препратени към Плиска. След това те са разпределени в някои от областните центрове на страната. Наум остава в Плиска, Климент в Охрид, Горазд и Ангеларий в град Берат в Албания. Те са били направени веднага богати – цар Борис само на Климент е подарил три болярски къщи в Охрид. Предполагам, че по същия начин са били задоволени жизнените потребности на останалите. Връчена им е била голяма сума пари, за да изграждат манастири, които да се превърнат в училища за разпространение на старобългарската писменост. Израждането на манастирите е ставало с държавни пари, затова в манастирите в Македония почти навсякъде виждаме като ктитор цар Борис I – за това има изрични писмени сведения.

Тяхната голяма задача е да създадат нов клон на християнската цивилизация – българския, и те го правят с помощта на азбуката на двамата братя Кирил и Методий. В един момент тази азбука им се е видяла трудно усвояема поради сложните графични очертания на глаголицата, затова Климент вероятно още при престоя си в Плиска, в манастира към Голямата базилика създава опростен вариант на азбуката.

В манастира към Голямата базилика са се създавали старобългарските книги, които са били разпространени в цялата страна и в задграничните мисии, които Борис е организирал в Киев, Киевска Рус, Краков в Полша, Прага, Сърбия, в бъдещата Румъния и т.н. Тяхното дело се увенчава с успех. Народът инстинктивно е чувствал и е виждал с очите си, че старобългарската азбука не е само дело на Кирил и Методий и затова рано е направил и учениците им светци. Те са народни светци. Не можем да намерим кога са били обявени за светци през средните векове.

Култът към Кирил и Методий и техните ученици е особено силен в югозападните български предели в Македония и Албания и той там е просъществувал. Това ги прави едни странни светци, които не са живели в мъки, а от гледна точка на жизнен стандарт – в охолство, но много са работили за утвърждаване на българската писменост и език и съответно на християнството. Затова то бележи успех не само в България, но и в съседните страни.

- Защо Методиевият ученик Константин Преславски не е канонизиран за светец и не е включен към останалите седмина?
- Не знаем по каква причина не е канонизиран. Може да е същата причина, поради която и Левски не е канонизиран – да е убивал през живота си човек или да е имал някакви други простъпки пред християнския морал. Нямаме представа защо не е канонизиран, а би трябвало, защото той също е бил ученик на Кирил и Методий, също е свършил много работа в областта на старобългарската писменост.

- Какво е значението на делото на Кирил и Методий и техните ученици за съвременния славянски свят?
- Много данни подсказват, че цар Борис I Кръстител не е искал просто да бъде християнин, защото ако бъде просто християнин, той и България трябва да бъдат подчинени или на Рим, или на Константинопол. Затова от самото начало се е мъчил да превърне България в трети център на християнството. Създаването на старобългарската азбука не е случайно – това е искане и инициатива на Борис, а светите Седмочисленици са съвестните изпълнители на неговата воля. За това подсказва и Голямата Базилика – тя неслучайно е най-голямата църква в света по това време.

Борис е знаел и върху кои народи може да оперира – народи, които говорят близък до нашия език - Русия, Полша, Румъния, Молдова, Сърбия и Чехия са били населени предимно със славяни. Затова ние откриваме мисии на българската църква. В Прага и Полша българските мисии не успяват, но успяват в Русия, Молдова, Румъния, Сърбия, Черна гора и други места. Неслучайно България се превръща при сина на Борис I в трети център на християнството в Европа, заедно с Рим и Константинопол. Другите патриаршии – сръбската и руската, се появяват много по-късно. Това е намерението на цар Борис – България а се превърне в трети център на християнството, а за да стане това, трябва да има собствена писменост и свои задгранични епископии.

- Сам казахте, че делото на Кирил и Методий и техните ученици се разпростира и извън пределите на България. Почитат ли ги и други народи?
- Благодарение на промените в държавното устройство на Балканите днес ги почитат в Македония, а и християните в Албания. Кирил и Методий са почитани в Русия, Украйна, Беларус, Сърбия, надявам се, че ще започнат и на други места. Те са почитани и на запад, тъй като Кирил и Методий са светци и на католическата църква, не само на православната. Във Ватикана има няколко стенописа с изображения на Кирил и Методий – и в папската катедрала Сан Пиетро, и на други места.

- Какъв би бил светът на българина без неговата писменост? Щяхме ли да се опазим като нация през годините на потисничество?
- Не, нямаше да се опазим. Без писменост траките, които бяха много повече от българите и за които Херодот е казал, че са вторият народ по численост след индийците, не се опазиха. Трябва да има някой, който да напомня от време на време историята на народа, когато бойният му меч се пречупи, както се случи с нас през ХIV в. Трябва да се намери един Отец Паисий, който на разбираем народен език да обясни историята на един народ и по този начин да му даде аргумент за права, за които той да се бори. Иначе се забравя и край. Много други народи изчезнаха поради това, че нямаха собствена писменост. Всъщност от народите, които да дошли заедно с българите на този континент през VII в., само българите оцеляват с името си. Останалите се вливат в други народи, но не оцеляват с името си. Къде са сега хуни, вандали, готи, авари и т.н. – няма ги.

- Къде се съхраняват мощи на Светите Седмочисленици?
- Мощите на св. Климент, като мощите на всеки светец, са пръснати. На Балканите негови мощи се съхраняват в един гръцки манастир във Верия, както и в нашата църква „Св. Седмочисленици” - аз им ги подарих, когато по волята на съдбата една частица беше попаднала в Националния исторически музей. Има и в Охрид, там са и мощите на св. Наум. Мощите на Горазд и Ангеларий са изцяло в албанския град Берат в църквата „Св. Богородица”. Мощи на св. Методий може би се пазят в чешкия град Микулчице. Мощи на св. Кирил има в църквата „Сан Клементе” в Рим и в една църква в Солун.
Ние непрекъснато сме искали мощи от Папството, но засега ни отговарят, че е останала много малка част и не могат да се откъсват части от тях. Бихме могли да искаме обаче от Горазд и Ангеларий, чиито мощи са в албанския град Берат, тъй като са запазени почти цели скелети и биха могли да ни дадат по една кост. Аз бях близо да ги получа като министър, но заради прекъсването на мандата не успях да ги взема.

- В деня на Светите Седмочисленици в музея на буквите в Плиска ще бъде отслужена тържествена литургия в памет на тези български учители. Докъде е стигнала реставрацията на Голямата базилика в Плиска?
- В сряда в 13.30 часа Варненският и Великопреславски митрополит – Негово Високопреосвещество Йоан ще отслужи тържествена литургия. Решихме да бъде в музея на буквите, тъй като в Плиска кипи усилена реставрационна дейност в момента и железата, скелетата и камъните ще пречат на хората, които ще се съберат. Музеят на буквите е почти завършен, това е частен музей и всички разходи ще се поемат от собственика. Реставрацията на Голямата базилика върви с пълна сила. Времето е подходящо и вече сме стигнали до арките, колоните големите врати на църквата. Те вече са монтирани и стигаме до подпокривната конструкция до края на сезона.