23316 | 17 май 2015 | 16:06
Божурите, както и лалетата, има страстни почитатели в целия свят, готови да търсят с неуморна страст непознати сортове с нежни имена и красиви багри. Някои любители градинари имат цели колекции от това великолепно растение, което цъфти през май, изпълва градината с нежно благоухание и съперничи по красота на розата.
У нас най-разпространени по дворове и паркове са белите, розовите и червените божури, но всъщност са познати стотици сортове, които се различават по размер, окраска на цветовете, срокове и продължителност на цъфтенето, височина и форма на храста. Някои от тях са селектирани преди десетки години, обяснява Мая Балева от фирма „М&M трайдинг“.
Сортът „Сара Бернар“ например, който е създаден през 1906 г., е един от най-отглежданите в света заради превъзходните си качества. Има го в розово, червено, вишнево. Много известни са „Шърли Темпъл“ и жълтият божур „Парцела“, който е селекциониран в Япония. Този божур е шампион - може да цъфти след третата година с 50 цвята на един храст. Фаворит на Мая Балева е „Дукесата на Немур“, създаден във Франция през 1856 г., който е бял с жълта сърцевина, много траен и подходящ за рязан цвят.
Новост за нашия пазар са божурите, които може да се гледат в саксия на терасата. За засаждане на растението в градина, ако е на гол корен, в момента е късно. Но ако е в контейнер, може да се прехвърли в двора.
Най-подходящото време за засаждане е от средата на август до средата на септември. За да започне да цъфти по-бързо, засаждайте по-големи коренища с повече пъпки, съветва Мая Балева.
Понякога растението се забавя с цъфтежа. Една от причините е изборът на място. Божурът не обича да бъде на дълбока сянка. Преполиването също му се отразява зле, тъй като може да доведе до загиване на коренището му. Рано напролет е хубаво почвата около храстчетата да се разрохка и да се сложи добре прегорял оборски тор.
Когато божурът прецъфти, не бива стъблата му да се режат до дъно, както често постъпват някои стопани, за да не загрозяват цветните си лехи. Стъблото трябва да се отреже в късна есен на около 15 см над почвата.
Известно е, че освен в коренищата хранителни вещества се натрупват в стъблата и ако всяка година те се изрязват още след прецъфтяването, храстът страда и на следващата година цъфти лошо. Затова най-добре е остатъците от старите стъбла да се премахват рано напролет, за да се освободи място за новите.
Друга тънкост, която помага за по-обилен цвят, е торенето. При подхранването на това растение трябва да преобладават фосфорните и калиевите торове, а азотът да е по-малко. Торенето трябва да се извърши до 2 седмици преди цъфтежа, когато цветните пъпки вече са набъбнали. Горе-долу пак 2 седмици след прецъфтяването се тори отново.
Ако искате да имате едри цветове, премахнете страничните пъпки.
Родината на божура е Китай. В Европа е пренесен през ХIХ век. В Далечния изток растението е на почит, защото се смята, че гони злите духове от дома. Прието е парченце от него да се носи като талисман, който пази от болести. Символ е на просперитета, счита се, че привлича богатството, ако го имаме в градината си.
Божурът се отглежда лесно и е дълголетен. Почвата трябва да има неутрална реакция. Ако сте решили да оформите бордюр, оставете между растенията около метър разстояние. Така те ще имат достатъчно „лично“ пространство. Теренът трябва да се прекопае добре, като диаметърът на дупката трябва да е поне 60 см. Това условие трябва да се спази, защото е известно, че коренищата се разрастват в границите на обработения терен.
Всяка грешка при засаждането удължава срока на зацъфтяване. Растенията, които са на плитко, постепенно оголват корените си и може да замръзнат, а цъфтежът е твърде слаб. По-дълбокото засаждане също не се препоръчва - то може да доведе до пълно отсъствие на цвят и образуване на листна маса.
Мобилна верси
RSS
