19944 | 28 дек. 2025 | 13:09

Бардопоклонничеството обзема и двете страни на океана и придобива невиждани мащаби. Милиони жени копират походка й, прическата й, маниерите й…

АЛЕКСАНДРИНА ПЕТРОВА

През 1973 г. светът научава сензацията – Бриджит Бардо, която тогава навършва 39 години, обявява, че напуска киното. Причината – тя иска напълно да се посвети на истинската любов в живота си: любовта, която търси дълго, а все не открива дотогава. 

Няколко години скептиците не спират да прогнозират, че тя ще се върне на работа, но Бриджит спира с киното с такава лекота, с която до този момент се снима в него и както се повява за първи път на екрана.

На 28 септември, Бриджит Бардо навърши 82 години. Животът й е изпълнен с много нюанси, емоции и дори крайности. Най-обичаната или най-мразената – този спор стои неразрешен до днес. Но едно е сигурно: тя живя и продължава да живее, единствено и само както повелява сърцето й.

Една вечер, когато Бриджит е още малко момиченце, тя и семейството й отиват да хапнат в малък ресторант. Между масите се разхожда неугледна циганка, бегло разглеждайки дланите на посетителите. Взимайки в ръката си тази на бащата на Бриджит, гадателката замлъква. След кратка пауза му казва: „Мосю, вашето име ще се прочуе в цял свят!“

Радостният баща в първия момент мисли, че наскоро придобитият от него завод ще процъфти, но и през ума не му минава, че фамилията Бардо ще стане известна благодарение на малкото момиче, което в този момент седи до него и нехайно рони в чинията вечерята си.

Бриджит расте срамежлива и пълна с комплекси. Най-много я притеснява късогледството и кривите й, издадени напред зъби. Момичето носи брекети и често посещава очния лекар, но ако с очите проблемът се решава, то със зъбите – няма такъв напредък. През цялото време тя изглежда сякаш устните й са леко подути. Малката Бриджит дори не предполага, че този недостатък с годините ще се превърне в плюс и дори ще получи името „гримасата Бардо“.

На 14 години тя изведнъж се превръща в малка жена, с горда осанка и лека походка. Последното се дължи на редовните й посещения в балетната школа. Един ден Бриджит попада пред очите на сътрудник на модното списание Elle и съвсем скоро вече краси корицата му.

Следват покани за кинопроби и на една от тях тя среща бъдещия си мъж – помощник-режисьора Роже Вадим. Започналият романс изисква от Бриджит огромна смелост, защото буржоазното й семейство не приема дългокосия и „гол като пушка“ Вадим сериозно. Те дори се опитват да изпратят момичето от Париж в швейцарски пансион – само и само да е по-далеч от очите и влиянието на Вадим. Но родителите на красавицата не успяват да я откъснат от него. Бриджит показва характер. Когато майка й и баща й отиват на театър, тя пъха главата си в газовата печка и пуска газта. За късмет представлението е отменено и семейството се връща по-рано. „Още пет минути и дъщеря ви щеше да отиде при прадедите си“ – им казва семейният лекар.

Родителите й се смиряват, а когато бащата води 18-годишната си дъщеря към олтара, той дори не подозира, че малкото му момиче вече две години е любовница на Вадим, а зад гърба си дори има един нелегален аборт.

Талант за невярност

Сватбата окончателно свързва Бардо с кинематографа. Вадим се захваща да пише сценарии , за да осъществи филм, в който главната роля да изиграе младата му жена. Този филм е „И Бог създаде жената“.В него, по природа с кестенява коса, Бриджит се представя като блондинка. Героинята й във филма се разголва неведнъж. Последният факт предизвиква в родината й огромен скандал. Филмът е заклеймен като аморален, но пък в Америка той бие всички касови рекорди и прави от Бардо звезда.

За самата актриса лентата е съдбоносна и по друга причина. На снимачната площадка Бриджит среща новата си любов – актьорът Жан-Луи Трентинян. „Към Жан изпитвах безумна страст”, спомня си Бриджит – „Хвърлих се през глава в очите му и в живота му. Той беше нежен, спокоен, искрен. Никога не се карахме“, продължава тя.

А какво става с Роже Вадим? 
„С Вадим живеехме като брат и сестра. Останах към него безкрайно привързана, той ми беше опора, приятел, семейство. Но не го обичах. Страстта между нас угасна.“ 

Двамата се развеждат спокойно и през целия живот си остават приятели.

Само че Бриджит така и не успява да се омъжи за Трентинян. Първо, тогава той е женен, а второ – след снимките на филма той отива на военна служба, която тогава във Франция е три години. Много бързо отношенията между двамата изстиват, защото Бриджит не е от тези жени, които умеят да обичат от разстояние.

В живота й минават не един и двама млади мъже. Тя се държи към тях като майка към детето си. Искрена е, но в същото време жестока. „Когато Бриджит е с мъж, то той за нея е всичко на света – спомня си едни от приятелите на актрисата. – Но когато всичко приключи, тя дори не желае да чува повече за него. Тя преминава към следващия, без да се оглежда и без да си спомня за този, когото е заразяла.“ 

Вадим подкрепя думите му: „Повярвайте, Бриджит има талант за невярност.“

Многобройните връзки позволяват на пресата да представят актрисата като изчадие на ада. Списанията я наричат „жената, която гори мъжете“. Този мит толкова дълбоко засяда в главите на някои читателки, че една от тях едва не пробожда актрисата. Случва се в болница, където Бриджит отива на посещение при свой приятел. В асансьора се качва медицинска сестра, която носи на пациент закуската. Разпознавайки актрисата, жената с викове се нахвърля към нея: „Та това си ти, ах, развратна твар!“ – опитвайки се обезобрази лицето й с вилица.

Личният живот на актрисата се превръща в истински сериал за пресата. Папараците я преследват на всяка крачка, нощуват под прозорците й.

А на втората й сватба едва не я задушават в опитите си да стигнат до нея и да я снимат. Новият избраник на Бриджит е поредният й партньор от снимачната площадка - Жак Шарие, а филмът е „Бабет отива на война“, в който той играе главната роля: „Не обичах толкова Жак, че да свържа живота си с него завинаги. Но бях бременна, а да остана сама с дете на ръце е страхотен скандал“ – спомня си Бардо.

Бракосъчението на актрисата е едно от най-важните събития през 1958 г. Роклята, с която се появява булката, години след това е модерна. Бардопоклонничеството обзема и двете страни на океана и придобива невиждани мащаби. Милиони жени копират походка й, прическата й, маниерите й…

„Оставете ме, или ще умра на мига“

В същото време виновничката за цялата суматоха си взима тайм аут заради „интересното положение“, в което се намира. Шарие е безкрайно щастлив, но тя не иска детето и да се отърве от него й попречва единствено тогавашната забрана във Франция за аборти: „Ходих при лекари, акушерки, шарлатанки – честно си признава актрисата – но не се намери нито един, който да се осмели да прекрачи закона и да направи аборт на Бриджит Бардо.“

Бременната Бриджит седи в дома си като затворничка. Тя не смее да излиза, защото домът е обграден от фотографи и дори веднъж, опитвайки с да се промъкне през тайния вход, там я причакват и от изненада и уплах тя буквално пада в контейнера за боклук.

Бриджит Бардо със сина си

След раждането на сина й отношенията в семейството се развалят окончателно. Шарие е ревнив и се държи диктаторски, забранявайки на Бриджит дори да се снима. Разбира се, това е глупаво. Та кой би могъл да забранява на Бардо да прави каквото си е наумила?!

В резултат на всичко това, за новороденото наемат гледачка, а Бриджит се потапя изцяло в работа. И без това огромната й слава продължава да расте. Половината френски семейства я обсъждат всеки ден: „Те ме лишиха от личен живот. Нямах никакво уединение. Бях като диво зверче. Не можех да направя и крачка, без да ме засипват с въпроси“ , оплаква се актрисата на режисьора Анри Клузо, при когото в това време се снима във филма „Истина“.

И, както винаги, Бардо се влюбва в Сами Фрей. Само че Жак Шарие, за разлика от Роже Вадим, не е толкова търпелив. Той жестоко ревнува жена си и веднъж дори скандалът завършва с юмрук в лицето. А това се случва под светлините на прожекторите и обективите на камерите.

Наближава 26-ят рожден ден на актрисата и тя решава да го отпразнува на тихо и спокойно място. Тя се крие в частна вила, близо до Ница. Но въпреки перуката, тъмните очила, шапката и наведената глава, мъж в местния ресторант я разпознава и я моли да се снима с нея: „Моля ви, мосю, оставете ме на мира или ще умра на мига“, развиква се актрисата. До вечерта вилата е обкръжена от репортери, а през нощта актрисата е намерена в градината в безсъзнание. Тя била подпряна на кладенеца, с прерязани вени.

Вестниците веднага започват да се подиграват с неуспешния й опит за самоубийство, а не много от недоброжелателите й се възползват от случая, като й казват следващия път да се хвърли за по-сигурно от Айфеловата кула. „Тогава на земята ще остане една скука по-малко“, пишат те. Дори Вадим я осъжда: „Бриджит е егоистка. Освен нея никой не съществува на тази земя. Резултатът от този егоизъм е самотата. С времето това стана и започна да й причинява силна болка.“

Бриджит през 60-те

Тонове рози

Самата актриса обаче е склонна да вини за личните си провали мъжете: „Те просто не могат да ме задържат.“ След развода с Шарие тя не спира да търси силно рамо и след няколко краткотрайни връзки среща третия си съпруг. За първи път той е по-богат от нея. Всичките й предишни партньори във финансов план отстъпвали на дамата на френското кино. Но Бриджит била лишена от меркантилност. Още в зората на кариерата си, Бардо отказва да вечеря с най-богатият човек в света – Онасис: „Какво? Онасис? Това не ми е интересно!“

Немският милионер Гюнтер Закс очарова актрисата не с капиталите си, а с галантните си маниери. От началото на запознанството им той не спира да я очарова с красиви жестове. Например, когато от вертолет той хвърля в двора на къщата й в Сен Тропе толкова рози, че актрисата губи цял ден да събира цветята, които среща на всяка крачка. Именно тогава сърцето й трепва: „Той ме ухажваше като Джеймс Бонд – спомня си тя – и ме покори със страстта, с която се опитваше да ме завоюва.“ 

Решението за брак е взето само няколко седмици след запознанството. Но, спомняйки си случката от предишния път, Бардо решава да не се омъжва в Европа и двойката лети за Америка, където в Лос Анджелис, на 14 юли, датата, на която разрушават Бастилията, тя казва на Гюнтер „Да“. Разказват, че съдията, който ги бракосъчетал, възкликнал: „Що за страна е това! През деня издадох смъртна присъда на убиец, а вечерта омъжих Бриджит Бардо.“

Само че и този път семейната идилия се пропуква, когато Бардо се връща на работа. Снимките на новия филм са в Англия и актрисата отново се влюбва в колегата си Майк. „Най-важното за нея е потребността й от любов. Тя се влюбва за няколко години, седмици или дни. И после си тръгва.“, описват я приятелите и познатите й. 
Бракът с него просъществува няколко години: „Оказа се, че имаме различни вкусове – констатира актрисата. – Той обожава светските мероприятия, да го снимат, да му пишат… А аз точно обратното – обичам уединението. Свършено е с брака ми. Искам да живея собствения си живот.“

Клетвата

Филмът, с който Бриджит поставя точка в кариерата си, е 48-и подред. Актрисата играе знатна средновековна дама, когато в масовката вниманието й привлича жена, водеща на въженце козичка. Бардо се приближава към животното, за да го погали, но разбира, че след снимките, то ще бъде заклано и с него ще бъде нахранен екипът на филма. В същия ден тя откупва козичката и я води в хотела си. Кръщава я Николета и спи с нея в едно легло, а денем я разхожда на повод из града. Клиентите на хотела я мислят за побъркана, а до този извод стига и самият режисьор, виждайки, че Бриджит се интересува много повече от това дали има мляко в шишето за животинчето, отколкото да научите репликите си за ролята. Само че умът на Бардо е по-бистър от всякога: „Изведнъж разбрах, че се преструвам, че това, което правя, не ми харесва. Разбрах, че работата ми не ме вълнува и че актьорството дори е достойно за присмех. А нали имам само един живот? Искам да си го живея по своему!“

Слез края на снимките Бардо се заклева да „даде името си, славата си, състоянието си и силите си, за да помага на животните, да ги обича и да пробужда в другите хора любов“. И оттогава тя нито веднъж не отстъпва от думата си. Оглавява обществен фонд за борбата за правата на животните, пише писма на президентите на различните страни, моли ги да забранят търговията с животни, да спрат да убиват бездомни кучета…

Цялото си свободно време Бардо прекарва в имението си, което е пълно с животни. Казва, че най-накрая е намерила любовта, която е неподвластна на времето. И че се е отървала от ненавистта към самата себе си: „Когато обичам, не меря и не броя. Отдавам се изцяло. И всеки път това е най- голямата любов на живота ми”.