7643 | 3 юни 2026 | 10:24

Танковете действат под командването на 2-ри батальон на Кралския полк на Шотландия и играят централна роля във военните учения на НАТО „Пролетна буря“

Британската армия е разположила основни бойни танкове Challenger 2 за учения в района на Ворумаа в Естония, разположен непосредствено на руската граница, пише Military Watch, цитиран от "труд".

Танковете са на въоръжение във 2-ри батальон на Кралския полк на Шотландия и играят ключова роля в учението на НАТО „Пролетна буря“. Учението симулира голям конфликт с участието на руски сили, а присъствието на танковете беше част от по-голямо разширяване на сухопътните сили на НАТО близо до руска територия.

Танковете действат под командването на 2-ри батальон на Кралския полк на Шотландия и играят централна роля във военните учения на НАТО „Пролетна буря“. Тези учения симулираха голям конфликт с руските сили, като присъствието на танковете представлява част от по-широко разширяване на сухопътните части на НАТО около руска територия. Вору се счита за една от най-чувствителните оперативни среди на НАТО и се очаква да бъде основна гореща точка за военни действия в случай на пълномащабна война между силите на НАТО и Русия. Територията е свързана с транспортни маршрути, които свързват Естония с Латвия и по-широкия Балтийски регион, което я прави критична за съюзническите подкрепления, като същевременно е близо до ключовия руски град и основен военен център Песков.

Британските въоръжени сили са участвали широко във военни действия в Украйна,

като присъствието им е по-широко признато след смъртта на един военнослужещ, младши ефрейтор Джордж Хули от парашутния полк, през декември 2025 г. Почти две години по-рано, през януари 2024 г., обаче германският канцлер Олаф Шолц потвърди, че британските специални сили на земята в Украйна предоставят жизненоважна подкрепа за улесняване на изстрелванията на крилати ракети Storm Shadow срещу руски цели. През май 2024 г. началникът на Командването за специални операции на САЩ, генерал Брайън Фентън, заяви, че Пентагонът е научил за продължаващата война „най-вече през очите на нашите британски партньори по специални операции“, които според него са тествали нови подходи към съвременната война на земята в Украйна.

През декември 2022 г. заместник-началникът на щаба на отбраната на Великобритания, генерал-лейтенант Робърт Магоуан, разкри, че морските пехотинци са извършвали високорискови операции заедно с украинските правителствени сили от април същата година. Извън зоната на активния конфликт, специалните сили на Кралската морска пехота от 42-ри и 47-ми командосен полк бяха разположени наскоро, през ноември 2025 г., в Естония като част от Морска оперативна група за специални операции, за да симулират тайни операции по абордаж срещу вражески кораби, крайбрежни средства и завземане на нефтени платформи. През февруари 2026 г. американската и британската армия разположиха съответните си танкове M1A2 Abrams и Challenger 2, за да участват в зимни лагерни учения близо до Тапа в Естония, разположен на приблизително 100 километра от руската граница.

Танковете Abrams на американската армия участваха в множество учения близо до руска територия през последните месеци. В края на ноември танковете бяха разположени в тренировъчния район Бемово Пиские в съседна Полша и проведоха интензивно обучение. По-малко от десет дни по-късно танковете Abrams на армията бяха разположени за участие в бойни стрелби в Литва. Подразделения на американската армия участваха по-широко в учения в региона, като ракетните артилерийски системи HIMARS и бойните хеликоптери AH-64 Apache бяха сред най-често разполаганите средства. Други членове на НАТО, най-вече Германия, също значително разшириха присъствието на сухопътните си сили близо до руска територия, като през май 2025 г. германската армия сформира 45-та бронирана бригада, която ще бъде постоянно разположена във Вилнюс, Литва, само на 150 километра от белоруската столица Минск и на по-малко от 800 километра от Москва.

Разполагането на британски сухопътни сили близо до Русия е до голяма степен символично по своето значение, като възможностите на британската армия остават много ограничени. Пенсионираният генерал-лейтенант на американската армия и бивш съветник по националната сигурност в Белия дом Х. Р. Макмастър отбеляза на 7 февруари 2025 г., че европейските армии нямат необходимия капацитет за поддържане на мащабни сухопътни операции, отбелязвайки, като посочва Обединеното кралство за пример: „Вижте британската армия в момента. Искам да кажа, кара ме да искам да плача, почти.“ Комбинацията от европейски военни ограничения, резервите на САЩ относно прекомерния ангажимент и ефективното руско възпиране се считат за основни фактори, предотвратяващи по-нататъшната ескалация на намесата на НАТО по време на военните действия. Това е широко повтаряно от официални лица.

Възможностите след разполагането му за бойни операции от части на украинската армия далеч не са благоприятни, като изключително лошото съотношение мощност-тегло, остарелите системи за управление на огъня и ограничената огнева мощ отдавна са критикувани. Плановете за модернизиране на 150 от танковете до подобрения стандарт Challenger 3 са в застой, като Министерството на отбраната потвърди през декември, че производството няма да започне по фиксиран график, а ще продължи едва след успешното завършване на експлоатационните изпитания. За да се намалят разходите, Challenger 3 е оборудван със същия двигател като Challenger 2, което в комбинация с по-голямото му тегло го прави един от най-малко мобилните танкове в света.

Британският отбранителен сектор се сблъсква със сериозни трудности с големи нови оръжейни програми от края на Студената война, като новата му бронирана бойна машина Ajax страда от над осем години забавяне при влизането в експлоатация поради значителни проблеми с шума и вибрациите. В края на ноември употребата ѝ беше преустановена, след като необичайни шумове и вибрации в няколко превозни средства причиниха над 30 жертви сред персонала. През юни 2023 г. преглед на проблемна програма на стойност 5,5 милиарда британски лири (7 милиарда долара) заключи, че в Министерството на отбраната са налице „системни, културни и институционални проблеми“, които са попречили на безпроблемното протичане на развитието. Проблемите, възникнали по време на програмите Challenger 2 и Challenger 3, следователно далеч не са изолирани.