26970 | 16 юли 2015 | 08:11

Първият от 105 г. цялостен план за столичния център предвижда да няма високи сгради в сърцето на София

Бункерът под бившия мавзолей в центъра на столицата ще се превърне в художествена галерия. В сградата до август 1990 г. бе изложено тялото на комунистическия вожд Георги Димитров. Точно девет години по-късно тя бе зрелищно взривена под ръководството на вицепремиера в правителството на Иван Костов - Евгений Бакърджиев. Подземните помещения на площад „Княз Александър I“ обаче са запазени и сега се изследват възможностите да бъдат преустроени в галерия.

„Работим усилено по реализацията на идеята“, съобщи зам.-кметът д-р Тодор Чобанов. Той обаче призна, че от общината срещат юридически трудности, тъй като обектът с подземните помещения го нямало на кадастралната карта. Така на практика

все едно не съществува

Сега се търси решение на този проблем. Идеята е новият обект да стане филиал на Софийската градска галерия.

Преустройството на бункера под мавзолея е част от новия подробен устройствен план за развитие на центъра на София до 2030 г. Столицата за пръв път от 105 години ще има такъв план. Това обяви при представянето му главният архитект Петър Диков. Планът е консервативен по отношение на намеси и те ще са минимални, целта е да се запази обликът на историческия център, поясни той.

Документът за „най-чувствителната зона“ на София обхваща площ от 106 хектара. Върху тях са почти всички държавни институции и над 300 красиви сгради, по-голяма част от които са паметници на културата. Границата върви от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ през Орлов мост, бул. „Руски“, минава южно по улиците „Аксаков“, „Алабин“ и „Гурко“, спуска се до бул. „Мария Луиза“, като включва площад „Света Неделя“, бул. „Дондуков“, ул. „Кракра“, парка „Заимов“, бул. „Левски“ и ул. „Шипка“ до Военната академия. Очаква се документът да бъде приет на сесията на градския парламент на 23 юли.

Подробният устройствен план на центъра на София ще пресече „някои мераци за мащабно строителство“, каза арх. Диков. Той даде за пример емблематичната сграда на ресторант „Синият лъв“

с вековната градина

срещу Народния театър „Иван Вазов“, където е било предвидено строителство на висока бизнес сграда. Сега това няма да се случи.

„Царските“ конюшни, които се намират на ъгъла на булевардите „Дондуков“ и „Левски“, също се запазват и няма да се строят два небостъргача по 100 метра, каквито амбиции имаше. Заради обществено недоволство няма да има автомобилно движение по ул. „Сан Стефано“ откъм бул. „Руски“.

Планът предвижда разкриване на археологическия комплекс „Антична Сердика“, който се изгражда в момента, и превръщането на района около храма „Света Неделя“ в площад от световна величина. Другото лято ще започне проект по разкриването на втория по големина амфитеатър в Римската империя, който се намира до сградата на немския културен институт „Гьоте“, Младежкия театър и хотел „Арена ди Сердика“. Амбицията на общината е да превърне амфитеатъра, който има 24 000 седящи места, в първостепенна културна сцена на София. 

Трапезица e приоритет във Велико Търново

Христо ПАВЛОВ

Хълмът Трапезица и Богородичният манастир под Балдуиновата кула са археологическите приоритети във Велико Търново, заяви пред „Преса“ кметът Даниел Панов. Двата исторически обекта ще помогнат за развитието на културния туризъм в старата столица, а към тях вече има голям интерес.

Финансирането на проучванията на Трапезица през настоящия сезон все още е неясно. Четири екипа се надяват да получат поне 30 000 лева от Министерството на културата.

Разкопките ще вървят паралелно с проекта за реставрация и социализация, по който Велико Търново получи 1,2 милиона евро. Финансовата помощ е от фондация „Гейдар Алиев“ от Азербайджан. Субсидирането дойде след впечатляваща презентация на търновския кмет пред президента на азиатската държава Илхам Алиев, чиято съпруга Мехрибан Алиева управлява фондацията. Даниел Панов бе единственият поканен градоначалник на срещата на премиера Бойко Борисов с Алиев и съпругата му, която се състоя през зимата.

12 000 лева от държавата са заделени за Богородичния манастир от времето на Асеневци, който се намира в местността Френкхисар под Балдуиновата кула. Духовното средище бе едно от най-големите открития в цялата страна през миналата година. Намери го екипът на великотърновския археолог проф. Хитко Вачев. Разкрити бяха погребения на митрополит и висши аристократи, както и 700 елемента от икона на Света Богородица. Одобрените от държавата средства са недостатъчни - за манастира са нужни поне 30 000 лева. Остатъкът от 18 000 лева ще се търси от спонсори или от общинския бюджет.

Вписват стената на Одесос в новото ларго на Варна

Жулиета ЦВЕТКОВА

Част от античната стена на Одесос, която бе открита при ремонта на централната пешеходна зона на Варна, ще бъде експонирана пред храма „Св. Николай Чудотворец“. Това ще стане след допълнителни разкопки в района на близкия шадраван, под който има и кула, обясни директорът на Регионалния исторически музей проф. Валентин Плетньов.

По предписание на Министерството на културата се предвижда кулата да се възстанови на височина около метър. От нея ще тръгва крепостната стена, като намалява плавно височината си, докато стигне нивото на паважа. В близост ще бъде поставена и карта на Одесос с историческа справка.

Стената бе открита през януари при подмяна на подземните комуникации на бул. „Княз Борис I“. При спасителните разкопки, които спряха частично ремонта на ларгото, бяха намерени и отлично запазен керамичен съд от края на VІ в. за съхранение на зърно или вино и няколко погребения.

Съдът бе атракция още докато беше в земята, но бе повреден след свличане на бетонни плочи и прибран за реставрация в музея. Останалите артефакти са заровени по специфични изисквания на министерството с т.нар. пясъчни възглавници, които ще ги съхранят за бъдещ период, обясни проф. Плетньов.

Пловдив

Хората ще се разхождат по античния форум

Ваня ДРАГАНОВА

Стартиралите през юни допълнителни проучвания на форума на античния Филипопол трябва да приключат до средата на ноември т.г., след което започва цялостна реконструкция на площад „Централен“. Новата визия на абсолютния център на Пловдив трябва да бъде факт до 2019 г., когато градът ще бъде Европейска столица на културата. Обновлението ще бъде извършено по португалски проект, който спечели в международен конкурс със 125 участници. Идеята е античният форум да бъде разкрит в цялост и превърнат в подземен музей, като част от него ще се вижда и без да се слиза от сегашното ниво на площада.

Древният форум е открит още през 80-те години на миналия век, но в момента се извършват допълващи археологически разкопки. „Разкриваме още два магазина и се надяваме да попаднем на кръстовището, което води към западните пропилеи (парадния вход на форума)“, обясни ръководителят на екипа Елена Кесякова. Тя проучи и самите западни пропилеи, които са от другата страна на Централната поща, намираща се в центъра на площада. Западните входове на площада също ще бъдат експонирани на открито и ще бъдат естествен подстъп към Цар-Симеоновата градина.