12009 | 9 ян. 2026 | 18:13

Докато първоначалните протести бяха фокусирани върху икономиката, след като иранският риал загуби половината от стойността си спрямо долара, а инфлацията достигна 40%, те прераснаха в бунтове директно срещу властите в Иран

Иран бе до голяма степен откъснат днес от външния свят, след като властите блокираха достъпа до интернет, за да ограничат разрастващите се безредици. Видеокадри показаха сгради и превозни средства в пламъци по време на антиправителствените протести в няколко ирански града, предадоха Ройтерс и БТА.

В телевизионно обръщение върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей обеща да не отстъпи, като обвини демонстрантите, че действат от името на емигрирали опозиционни групи и САЩ, докато правозащитни групи заявиха, че полицията стреля по протестиращи в южната част на страната.

Iran is undergoing a revolution and perhaps the largest explicitly anti-Islamic regime protests in history. This is the capital Tehran.

Protesters are taking over cities across the country and the regime now faces a REAL chance of falling.

I ask again, why is the media silent? pic.twitter.com/dpHZcDaRxt

— Dr. Maalouf ‏ (@realMaalouf) January 9, 2026

Докато първоначалните протести бяха фокусирани върху икономиката, след като иранският риал загуби половината от стойността си спрямо долара през миналата година, а инфлацията достигна 40% през декември, те се превърнаха в призиви, насочени директно към властите в Иран. Блокирането на достъпа до интернет значително намали количеството информация, която ставаше общодостъпна. Телефонните обаждания до Иран не се осъществяваха. Най-малко 17 полета между Дубай и Иран бяха отменени, показа уебсайтът на летището в Дубай.

Кадри, разпространени от иранската държавна телевизия през нощта, показаха горящи автобуси, коли и мотоциклети, както и пожари в подземни метростанции и банки. Телевизията обвини за безредиците дисидентската организация "Муджахидини на народа", опозиционна фракция с централа в чужбина, която се отцепи след ислямската революция от 1979 г. и е известна също като МЕК.

Властите се опитаха да приложат двоен подход - да охарактеризират протестите срещу икономиката като легитимни, същевременно осъждайки онези, които наричат използващи насилие бунтовници, и предприемайки репресивни мерки с помощта на силите за сигурност.

Върховният лидер аятолах Али Хаменей, олицетворение на най-висшата власт в Иран, който стои над избрания президент и парламент, използва твърд тон в речта си.

"Ислямската република дойде на власт с кръвта на стотици хиляди почтени хора. Тя няма да отстъпи пред вандалите", каза той, обвинявайки участниците в безредиците, че се опитват да угодят на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Разединените външни опозиционни фракции в Иран призоваха за повече протести, а демонстрантите скандираха лозунги като "Смърт на диктатора!" и възхваляваха монархията, която бе свалена от власт през 1979 г. Реза Пахлави, живеещият в изгнание син на покойния шах, се обърна към иранците в пост в социалните мрежи: "Погледите на света са върху вас. Излезте на улиците".

Въпреки това степента на подкрепа в Иран за монархията или за МЕК, най-силната от емигриралите опозиционни групи, е спорна. Тръмп, който бомбардира Иран през миналото лято и предупреди Техеран миналата седмица, че САЩ могат да се притекат на помощ на протестиращите, каза днес, че няма да се срещне с Пахлави и "не е сигурен, че би било уместно" да го подкрепи.

Германия осъди насилието срещу протестиращите, като заяви, че правото на демонстрации и събирания трябва да бъде гарантирано, а медиите в Иран трябва да могат да отразяват събитията свободно.